Къде е кризата?

[Boshko]

Къде е кризата?
30.07.2009 11:21

Балансът за полугодието на много големи международни банки показва милиардни печалби

[Only registered and activated users can see links] tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL1BFVFlBL2RldXRzY 2hlYmFua2p1bHkzMC5qcGc=&w=375&h=249
Снимка: ЕПА/БГНЕС Централата на "Дойче банк"

Човек търка очи и се пита: къде е кризата? През първото полугодие американска банка Ситигруп е реализирала печалби за 6,7 млрд. долара, Голдман Сакс и ДжейПи Морган Чейс са спечелили по 2,7 млрд. долара, а Банк ъв Америка - 2,4 млрд. долара.

Също така удивително като тези огромни печалби е възраждането на инвестиционното банкиране - онзи сектор, който миналата година донесе милиардни загуби на банките и тласна в бездната гиганта Леман Брадърс.

Така например високата печалба, реализирана от Дойче Банк, се дължи именно на инвестиционното банкиране, пише днес онлайн изданието на "Дойче веле".

Колкото и да е парадоксално,

причината за тези печалби трябва да се търси тъкмо във финансовата криза:

държавите, които отпуснаха десетки милиарди за спасяване на банките, се нуждаят от пари.

Американските банки получават в момента средства от Централната банка при извънредно изгодни условия, след това отпускат парите на държавите под формата на облигации - и печелят фантастично при емисиите на облигациите.

Същият е механизмът, който се използва и за кредитирането на предприятията.

Що се отнася до работата с частни клиенти обаче Дойче банк е много далеч от някогашните си милиардни печалби.

От април до юни този най-голям финансов институт на Германия е спечелил в този сегмент едва 55 млн. евро - срещу 328 млн. през същото тримесечие на миналата година.

Спадът се обяснява преди всичко с компенсациите, изплатени на съкратените служители в този сектор. Съкратени бяха 1100 работни места, което само през второто тримесечие бе свързано с разходи за 150 млн. евро.

Въпреки милиардната печалба анализаторите сбърчват чело, когато хвърлят поглед върху кредитния баланс на Дойче Банк: банката е увеличила седемкратно предохранителните премии за неизплащането на кредити.

Шефът на банката Йозеф Акерман е убеден, че стабилизацията на банковия бранш и световните финансови пазари ще продължи с необратим темп. Той изрази задоволство от постигнатите досега резултати, но отказа да се ангажира с прогноза за второто полугодие: всичко зависело от развитието на глобалната икономика.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[Nikola]

Така става, като ФЕД-а ги финансира на вече едва ли не на промили.

[Цветалин Цонев]

за почитателите на Кругман :)

чак доктрини...едва ли :)

Шестте доктрини на Кругман за финансовата криза
21.04.2010 08:30


Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман се заема със задачата да обобщи в шест доктрини къде се крият слабостите на финансовата система, които доведоха до най-тежката световна икономическа криза от годините на Великата депресия насам.

Именно неефективното функциониране на финансовата система, която изпълнява роля на „кръвоносна система“ за икономиката, буди ожесточени дебати в икономическите среди през последните години.

Още по-многобройни са мненията за това каква трябва да бъде реформата във финансовия сектор, от която светът се нуждае, за да се гарантира устойчивото развитие на икономиката и смекчаването на отделните фази от бизнес цикъла.

В изложения в своя блог анализ Кругман не само групира в шест доктрини многобройните мнения за това откъде идват проблемите на финансовия сектор, но и застава зад идеята, че непрозрачността и хищничеството на банките, както и окрупняването им, са трите слаби места на финансовата система, причинили финансовата криза от 2007 г. и последвалата я рецесия.

Твърде големи и влиятелни, за да фалират

Според Кругман първата доктрина за финансовата криза от 2007 г. се базира на схващането, че с растящата нужда от финансови услуги се е стигнало до огромна концентрация във финансовия сектор и до появата на финансови гиганти. Това създава морален риск, защото тези банки знаят добре, че са прекалено големи, за да фалират. Според привържениците на тази доктрина премахването в САЩ на ограниченията пред финансовите посредници да смесват традиционната банкова с инвестиционната дейност, е подготвило почвата за кризата.

Кругман подкрепя виждането, че ще е добре тези огромни финансови гиганти в САЩ да се раздробят, тъй като те са прекалено влиятелни и могат дори да променят законите на страната в своя полза. Председателят на Федералния резерв вчера подкрепи предпазливо идеята за раздробяване на големите банки в САЩ. Но все пак размерът им не е основен проблем според Кругман.

Възходът на „сенчестото“ инвестиционно банкиране

В центъра на следващата доктрина за финансовата криза попада възходът на „сенчестото банкиране“ в САЩ и по целия свят, което намалява ефективността на банките при изпълняването на функциите им на финансови посредници. В тази категория попадат всички инвестиционни банки, които изпълняват някои функции на банки, без обаче да се класифицират като такива пред регулаторните органи. Със своята дейност и занижена регулация те уронват стабилността на целия финансов сектор, без да са прекалено големи, за да фалират, какъвто е случая с фалита на Lehman Brothers през 2008 г.

Непрозрачност и неразбиране на новите сложни финансови инструменти

Пол Кругман подкрепя най-активно това разбиране за финансовата криза, а именно, че икономиката е започнала да разчита прекалено много на непрозрачни сложни финансови инструменти, които не разбират добре както регулаторните органи, така и частният сектор. Той припомня дефиницията, която Уорън Бъфет дава на финансовите деривати преди години, наричайки ги финансови оръжия за масово унищожение.

Всички тези сложни финансови инструменти крият много скрити рискове и неясноти, които са довели до финансовата криза. Кругман припомня стар виц: „Какво ще се получи, ако кръстосате Кръстника с инвестиционен банкер?“ - Някой, който ти прави предложение, което не можеш да разбереш.

Прекомерно хищничество от страна на финансовите компании

Икономистът поддържа и доктрината, че финансовите фирми умишлено са подвели потребителите и инвеститорите в стремежа да трупат големи печалби. Според него те нерядко са отпускали сложни и объркващи заеми на тези, които са най-малко способни да ги анализират, и напълно съзнателно са укривали всички рискове, заложени в предлаганите финансови услуги.

Много навреме в тази връзка дойде новината, че регулаторните органи в САЩ ще заведат дело срещу най-печелившата банка в историята на Wall Street – Goldman Sachs, за измама с ипотечни книжа.

Погрешна популистка намеса на правителството във финансовия сектор

Според Пол Кругман голяма част от американската общност вярва, че със своята популистка намеса в дейността на финансовия сектор американското правителство е подтикнало банките да дават твърде рискови заеми, и то най-вече ипотечни заеми на бедната прослойка от населението. Правителството е причинило така надуването на балон на пазара на недвижими имоти, който се спука през 2007 г., а държавните ипотечни кредитори Fannie Mae и Freddie Mac са считани за отговорни за това.

Лоша парична политика на Федералния резерв

Последната доктрина за финансовата криза от 2007 г. залага на виждането, че Федералният резерв е направил грешка, като е държал лихвените проценти в САЩ твърде ниски за прекалено дълго време, както и че се е поддал на паника през 2008 г., с което е всял допълнително смут на финансовите пазари. Ниските лихвени проценти в САЩ в годините преди ипотечната криза за насочили много инвестиции към жилищния сектор, който бе сърцето на финансовата криза от 2007 г.

Какви са вариантите за реформа във финансовия сектор?

Едно от най-разпространените схващания според Кругман е, че американското правителството трябва да разчита на пазарна дисциплина, като спре да спасява банки, с което да ги накара да ограничат риска, който поемат. Този вариант според Кругман е илюзия, защото подобна политика през 1930 г е довела до Великата депресия. Прясно доказателство за това е силният трус на световните финансови пазари след фалита на Lehman Brotheres на 15 септември 2008 г.

Вторият вариант е правителството да застане само зад традиционните депозитарни институции като остави инвестиционните банки да се оправят сами с последствията от рисковете, които поемат. Но и това не е опция според Кругман, защото няма изглед инвестиционните банки да изчезнат, а ролята им за икономиката е нараснала заради активното им участие на финансовите пазари.

Така Кругман стига до извода, че реформата във финансовия сектор трябва да увеличи регулацията на инвестиционните банки и финансовия лост, с който те си служат, и да се създаде фонд за гарантиране на техните краткосрочни задължения. Икономистът завършва с това, че ако финансовата система не се реформира по такъв начин, че тези слабости да се излекуват, може да се окаже, че най-лошото за икономиката тепърва предстои.

[Only registered and activated users can see links]