PDA

View Full Version : Колко е дълбока дупката в бюджета


wannarock
30 Jul 2009, 12:39
скоро не бях чел нещо толкова добро от Хърсев


Колко е дълбока дупката в бюджета

Последна редакция: 30.07.2009, 13:18

Публикуване: 30.07.2009, 12:56


Една от основните икономически теми днес е как да се компенсира огромният дефицит в бюджета, който се задава до края на годината, след като вчера, 29 юли, вицепремиерът Симеон Дянков посочи и сумата от 2,5 млрд. лв.

Още по-голяма е тя за новия председател на парламентарната икономическа комисия Мартин Димитров - над 3 млрд. лв. Той дори заяви в кулоарите на Народното събрание, че е предупреждавал много преди изборите за тази ситуация.

Доста по-умерен е икономистът Емил Хърсев. Пред БНТ той категорично заяви, че не вярва на прогнози, особено, когато те са от МВФ и Световната банка. В същото време Хърсев не изключи положението с бюджета да е по-тежко, отколкото обяви предишното правителство. „Преди избори винаги така се прави отиващото си правителство да представя нещата в по-добра светлина", подчерта икономистът.

Трябва да припомним, че само преди десетина дни на заключителната си пресконференция министърът на финансите Пламен Орешарски обяви, че салдото по консолидирания бюджет в края на първото полугодие на 2009 г. е положително и възлиза на около 173 млн. лв.

Освен това за периода януари-май бе отчетен бюджетен излишък от 105,8 млн. лв. спрямо излишък от 2,37 млрд. лв. за същия период на 2008 г. Само за май има дефицит от 281,9 млн. лв. Пакт според Орешарски фискалният резерв на страната към 17 юли 2009 г. по оперативни данни е около 8,2 млрд. лв.

Сигурно заради това Емил Хърсев поиска новото правителство да не задава загадки, а да дава ясни отговори. Въпреки това икономистът смята, че ако има разлика, тя може да бъде компенсирана и единственият начин за това е да се харчи по-малко. Хърсев посочи за пример бюджетите в годините след голямата криза през 1996-97 г., когато държавата е харчела наполовина от това, което изразходва в момента. И сега няма никаква пречка да се харчи с 25% или с 20% по-малко. Разходите може да бъдат свити от администрицията. Според Хърсев тя е прекалено раздута и е три пъти по-многолюдна от тази на Швейцария.

Икономистът препоръча да не се пипат данъците - нито плоския, нито ДДС, каквито били индикациите, защото това ще се отрази много зле на конкурентоспособността на българската икономика. Тя и без това не е добре, а ако се пипнат данъците конкурентоспособността ще намалее допълнително, а крайният резултат ще бъде занижаване на приходи за дълъг период от време.

Хърсев смята, че не е нужно да се влиза в продължителна процедура по актуализация на Бюджет 2009, тъй като правителството има правомощия да намалява разходите и да увеличава приходите без да приема закони за изменение на бюджета.

„Като ще си търси приходи, държавата да си събери онези, които не си е събрала. Известна е информацията, че има над 2 млрд. лв. начислени, но несъбрани данъци", категоричен беше Хърсев.

Той не вижда риск и опасност за замразяване на заплати, защото няма криза на потреблението. И тъй като държавата е най-големия потребител - тя потребява над 40% от брутния вътрешен продукт (БВП), редно е да намали „хапките от общата баница", която се прави от бизнеса и от всички работещите, които внасят своите данъци, осигуровки и такси.

Хърсев препоръча на новите управляващи да не вадят старите плашилки, че не трябва да се пипат парите за образование и здравеопазване. Икономистът смята, че и в тези сектори могат да се намерят резерви за свиване на разходи, смята икономистът.

На противно мнение е Мартин Димитров, който каза, че трябва да има актуализация на бюджета през парламента и да се намали разходната част. За нето едно от най-важните неща е да се приеме бързо антикризисна програма.

Две посоките очерта Менда Стоянова, новият председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. На първа място тя постави намаляването на разходите, но да се види точно кои от тях, за да не се отрази това върху работата на администрацията и увеличаването на приходите.

Стоянова не очаква, че може да бъдат увеличени приходите в бюджета с 1 млрд. лв. само с намаляване на разходите, тъй като се функция на БВП.

В крайна Емил Хърсев е оптимист за бъдещето, тъй като според индикаторите на финансовите пазари по света дъното на кризата е достигнато в първата десетдневка на месец март т.г. „От тогава до сега всички финансови пазари са нагоре. В Китай отново отчитат ръст от 8%, което е сравнително малко за тази икономика, която поддържа двуцифрен ръст. Дъното наистина е стигнато, но и възстановяването е изключително бавно, а най-бавно ще бъде в Европа", завърши Хърсев.

Източник: [Only registered and activated users can see links]

Nikola
30 Jul 2009, 15:12
Не виждам как може да се попълни тази дупка :(

Цветалин Цонев
31 Jul 2009, 08:34
Не виждам как може да се попълни тази дупка :(

Вчера по новините министър Дянков каза, че ще съкрати военниите разходи/без заплатите/. Ама то имаме ли такива :)

Цветалин Цонев
05 Aug 2009, 14:45
Приходната част на бюджета върви към неизпълнение от близо 6 млрд. лв

и това означава, че по последни прогнози държавата върви до дефицит от 2.5 млрд. лв каза Дянков.

След съкращаването на разходи за 1.15 млрд. лв. остава още доста работа за постигане на балансиран бюджет. Остатъкът от дефицита ще се топи чрез увеличение на приходите, добави той.

Не се намаляват заплати и пенсии, ще се подобри събираемостта на данъци и на акцизи, каза министърът. България е на второ място по събираемост на ДДС в ЕС и затова ръководството на Националната агенция по приходите ще остане, отбеляза той.

В митниците може да се направи много и събирането на акцизи най-вече от горива и алкохол може да се увеличи много - над 1.2 млрд. лева, посочи Дянков. Плащането на акциза от горива е намаляло 2-2.5 пъти и част от този спад се дължи не на икономическата логика заради по-ниските цени, а на контрабанда, смята министърът.

Начините за повишаване на приходите са ясни, въпросът е колко бързо могат те да се осъществят, каза министърът.

От изборите досега

политическият и финансовият риск на страната се е понижил с 1.5 %

и ако България реши да издава облигации, те може сега да бъдат с лихва около 5.5 - 6%, смята той.

Това означава, че външният свят смята, че с новото правителство България е по-малко рискова като инвестиция, коментира Дянков.

Намаляването на риска е заради консервативната фискална политика, която ще следваме. Засега не се предвижда емитиране на вътрешен дълг, но е възможно да се емитира външен дълг, без това да е на дневен ред, допълни той.

Според него след три-четири месеца ресурсът, който чуждите банките дават на своите клоновете в България, ще бъде по-евтин и съответно лихвите на банките у нас ще спаднат.

Правителството е наложило

мораториум върху промяната на предназначение на вече заменените държавни гори,

съобщи министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Ще се направи проверка на положението със статута на заменените досега гори и ще се изясни къде има застрояване на тези терени. Със заповед на председателя на Държавната агенция по горите е преустановено даването под наем на ловни участъци.

С помощта на учени от БАН и на Министерството на отбраната ще бъдат купени и обработени сателитни снимки на земеделската земя, за която трябваше да се направят ортофотоснимки. Вместо 18 млн. лв. тази дейност ще струва около 4 млн. лв., посочи Найденов.

Източник: [Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
01 Sep 2009, 15:50
Без еврофондове спадът на БВП за 2010 г. ще е с над 5%01.09.2009 16:29От: Мая Цветкова [Only registered and activated users can see links]
Без да има усвояване на никакви средства от еврофондовете през следващата година, спадът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще бъде не 2% а 5,4%, сочи представения анализ на Министерството на финансите за ефектите върху икономиката и бюджета от усвояването на фондовете от Европейския съюз за периода 2010-2015 г. Анализът е част от „Средносрочната фискална рамка и основните допускания за периода 2010-2013 г.“, публикувана днес от финансовото министерство.

За целите на оценката са разработени два алтернативни сценария. Първият е изграден върху допускането, че не се предвижда навлизане в икономиката на средствата от ЕС през периода 2010-2015 г., а другият сценарий се основава на предположението за цялостно усвояване и оползотворяване на предвидените за страната средства от бюджета на ЕС, които са над 7 млрд. евро.

Допусканията са направени за целите на анализа и би могло да се каже, че в голяма степен са теоретични, защото не е възможно до 2013 г. България да не усвои никакви средства по оперативните програми, а от друга страна, досега никоя страна от Европейския съюз не е усвоила напълно предоставените й средства от еврофондовете.

Предвижда се, че дългосрочният ефект от усвояването на средствата от еврофондовете ще доведе до създаване на нови производствени мощности, подобряване на качествените характеристики на работната сила, разпространяване на модерни технологии и като цяло до достигане на ново технологично равнище на икономиката.

Ефектите върху икономиката се оценяват на базата на изразходваните, а не на договорените фондове. Приема се, че средствата ще бъдат изразходвани в съответствие с правилото „n+3“, т.е. последният срок за усвояване на средства ще бъде 2015 г. по сключени договори по одобрени проекти по оперативните програми до 2013 г.

Според анализа спадът на обема на брутните инвестиции в страната през следващата година с участието на евросредства ще бъде 9,5%, а без тях – 24%. През 2013 г. евросредствата почти няма да имат ефект върху размера на инвестициите, който ще има ръст от 7,9% без тях и 8% - с тях.

Постъпването в страната ни в пълен обем на предвидените европейски средства би довело до допълнителен годишен ръст на инфлацията от 0,1-0,2 процентни пункта, сочат пресмятанията на финансовото министерство.

Евросредствата (усвоени изцяло) ще помогнат за повишаване годишно на износа на стоки средно с 1,3-1,4 процентни пункта до 2013 г., става ясно още от документа. Относно заетите, предвижданията в Средносрочната фискална рамка за следващите четири години са за повишаване на заетостта средно годишно с над 260 хил. човека благодарение на усвояваните евросредства.

Навлизането на „свежи“ пари по оперативните програми обаче ще увеличи дефицита по текущата сметка, който през следващата година ще бъде 2,46 млрд. евро без евросредства и 2,58 млрд. евро – с тях. По този показател прогнозата за 2013 г. е за дефицит по текущата сметка без евросредства от 2,05 млрд. евро, а с тях – за над 2,86 млрд. евро.
Източник: [Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
05 Sep 2009, 08:03
Дали наистина не позакъсняхме с еврото?

Министър Симеон Дянков очаква в края на годината да има балансиран бюджет
04 Септември 2009 12:22

Правителството вече е предприело действия по съкращаване на разходите на отделните министерства, както и мерки за увеличаване на събираемостта на бюджетните приходи. Очаква се те да доведат до постигане на балансиран бюджет в края на 2009г. Това каза днес вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

По думите на Дянков, уведомяване на Европейската комисия за отношенията с МВФ е необходимо единствено в случай, че страната има ясно намерение за поемане на нови заеми от фонда. Към днешна дата правителството няма такова намерение, посочи финансовият министър.

На 10 септември се очаква редовната мисия на МВФ в България за разговори по преглед на публичните финанси и анализ на икономическата ситуацията в страната. Поканени са да присъстват и представители на ЕК, съобщи Дянков.

Право и задължение на България, по силата на договора за присъединяване на страната към ЕС, е да въведе еврото като официално платежно средство. Първа стъпка в осъществяването на тази цел е участието на националната валута във валутния механизъм ЕRМ 2.

Не трябва да продължава практиката България да бъде пасивен наблюдател в интеграционните процеси.

Според него са пропуснати твърде много възможности и сега трябва да се положат огромни усилия за задвижване на процесите при влошена макроикономическа обстановка.

Крайно време е да започнем активна политика за участието на българския лев в ЕRМ 2, а в по-дългосрочен план и за присъединяване на страната към Еврозоната посочи Симеон Дянков.

Източник: [Only registered and activated users can see links]

prodigal
05 Sep 2009, 19:37
Аз съм за. Да видим параметрите по сделката все пак. Не ни трябва помощ, ако сме както сега. Но ако ще е с коридор ЕЦБ да подпре, ако се наложи и то не както нашите фондове :)

Нищо против фондовете, те пари направиха, но лошото чувство си остана!

wannarock
07 Sep 2009, 08:29
Дянков е звезда - намалява бюджетния дефицит с 81% за месец

Новото българско правителство намали разходите, рейтингът му скочи, а бившият икономист от Световната банка и настоящ финансов министър Симеон Дянков се превърна в звезда на политическата сцена, пише Wall Street Journal, предаде Дарик радио

Дянков замрази заплатите на правителствените служители и пенсиите, временно прекъсна скъпоструващи проекти с държавно финансиране и намали държавните разходи с 15 процента. В резултат на това бюджетният дефицит на България се сви с 81% до 76.5 милиона долара през август в сравнение с 412 милиона през юли.

Тези мерки спечелиха на правителството на Бойко Борисов признанието на западни икономисти и най-високия рейтинг на обществено одобрение от падането на комунизма преди 20 години. Според последните проучвания на "Галъп" правителството се радва на одобрението на 64 процента от българите, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

"Кризата даде на новото правителство уникална възможност - сега всяко непопулярно решение може да бъде оправдано, а обществото е по-склонно да подкрепи такава политика", коментира председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалистите в България Иво Прокопиев.

Засега българската икономика успява да избегне двуцифреното свиване, което се случи в Латвия, Литва и Естония, но безработицата се увеличава и се очаква до края на годината да нарасне значително. Междувременно привлекателността й като източник на евтина работна ръка отслабва, което създава затруднения пред едно евентуално възстановяване на основата на износа.

Финансовият министър изтъква, че не бърза да иска спешна финансова помощ от Международния валутен фонд, както сториха няколко съседки на България. "Ще разполагаме с по-добри сигнали за това дали се нуждаем от финансиране от МВФ към края на годината", твърди Дянков.

Той подчертава, че правителството трябва да ограничи държавните разходи още повече, но изразява увереност, че тази година България ще успее да балансира бюджета. Очаква се българският дефицит по текущата сметка да намалее до 15 процента от БВП в сравнение с 25% през миналата година, тъй като вносът намалява с по-бързи темпове от износа.

money.bg

Boshko
07 Sep 2009, 08:41
Дянков е звезда - намалява бюджетния дефицит с 81% за месец


Евала на Дянков. :)

Само дано не стане "Много хубаво, не е на хубаво".

Цветалин Цонев
07 Sep 2009, 09:29
Евала!!!
Друго е да се краде по-малко :)

Цветалин Цонев
11 Sep 2009, 09:02
Дянков: Няма да свиваме още разходи, търсим нови приходи
От Чавдар Първанов


"Уолстрийт джърнъл": Икономиките на България и Турция продължават да се свиват

Дянков обеща да не се режат повече правителствени разходи
Въпреки новите бюджетни дефицити, които се отварят в различни сфери, правителството няма да съкращава допълнително разходи през тази година извън вече обявените 15%. Това съобщи финансовият министър пред БНР в четвъртък, когато в страната пристигна мисия на МВФ и експерти на Европейската комисия, за да направят преглед на състоянието на бюджета и оценка на мерките, предприети от кабинета. По думите на Симеон Дянков администрацията ще се фокусира още повече върху повишаването на приходите, като ще се търси експертизата на фонда и Брюксел.

Поставянето на праг в ограничаването на разходите дойде на фона на нови данни за влошаване на икономиката - ръст на корпоративните фалити, потвърден спад на брутния продукт за второто тримесечие (4.9% на годишна база при предварителни 4.8 на сто) и свиване за десети пореден месец на промишленото производство, ключов показател за икономическата активност.

"Направихме всичко възможно за редуцирането на разходите в бюджета. По-нататъшни съкращения ще се отразят негативно на търсенето и икономическата стабилност", каза Дянков пред БНР.

Министърът съобщи, че освен допълнителния дефицит от 150 млн. лв. в здравеопазването тази седмица е станало ясно, че и в отбраната се отваря "дупка" от около 200 млн. лв. Новите пробойни ще се запушват с увеличени приходи, каза Дянков и се похвали, че в края на август и началото на септември постъпленията в бюджета от ДДС са се увеличили с 10% в сравнение с предишните месеци. Напоследък растат и приходите от акцизи, особено от горива, каза финансовият министър.

Обявеното от правителството 15% съкращаване на разходите е най-значителното фискално ограничение в ЕС. Бюджетният дефицит на страната през август се сви до 105 млн. лв. - спад от пет пъти спрямо юлския. Повечето икономисти приветстваха мерките, но други предупредиха, че това ще вкара страната в още по-дълбока рецесия. Правителствените разходи бяха единственият фактор за икономически растеж, който отчиташе повишение през второто тримесечие. Останалите - потребление, инвестиции, регистрираха понижение, а нетният износ продължава да е на минус.

Независимо от лошите макроданни и увеличението на корпоративните банкрути икономистите не очакват непредвидени негативни ефекти за българската икономика. "Спад на БВП от само 4.9% е добра новина на фона на случващото се в Европа", коментира Красимир Катев, мениджър на две дружества за управление на активи и бивш зам. финансов министър от кабинета "Сакскобургготски". Неговите очаквания са за стабилизиране, което ще мине според него през стимулиране на вътрешното потребление и усвояване на еврофондовете.

в. Дневник

Цветалин Цонев
09 Oct 2009, 10:24
Очакват фискален дефицит от 0,7% от БВП за 2010
09.10.2009 10:52


Държавният бюджет ще има дефицит от 0,7% от БВП през следващата година, показват предварителните разчети за бюджета на финансовото министерство. Според тях бюджетът ще има приходи от 26,079 млрд. лв. и разходи 26,545 млрд. лв.

Финансовият министър Симеон Дянков досега казваше, че ще се стреми да постигне балансиран бюджет през настоящата и през следващата година.

Въпреки очаквания спад на икономиката с 2% догодина общите разходи на държавата ще са с 611 млн. лв. повече в сравнение с реално разпределеното тази година.

Предвиждат се повече пари за социалното осигуряване, включително пенсии, социални помощи и обезщетения, и капиталови разходи, в това число пътища, околна среда и туризъм.

През 2010 капиталовите разходи на държавата ще са 3,874 млрд. лв., или 6,1% от БВП.

Като размер брутният вътрешен продукт се очаква да бъде 63,5 млрд. лв.

Според Дянков в новия бюджет ще залегне буфер от 10%, което означава, че ведомствата ще разполагат едва с 90% от заложените средства. Това направи и преходното правителство, но бяха предприети нови съкращения в разходите за да се намали очертаващия се бюджетен излишък в края на тази година.

Не ясно още как ще бъде покрит дефицитът за 2010. Дянков каза по-рано тази седмица, че правителството може да емитира еврооблигации, ако на страната е необходим допълнителен финансов ресурс.
[Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
29 Oct 2009, 16:01
Проектът на Бюджет 2010 залага 17 млрд. лв. приходи и 18,69 млрд. разходи
29.10.2009 15:18
От: Мая Цветкова
[Only registered and activated users can see links]


Внесеният официално днес по обяд от министъра финансите Симеон Дянков в Народното събрание Проектозакон за Държавен бюджет 2010 г. предвижда бюджетът да е балансиран, като заложените приходи са 17,002 млрд. лева. От тях данъчните приходи са близо 15,24 млрд. лева.

Предвижда се около половината от приходите от данъци да дойдат от ДДС – 6,8 млрд. лева, а от акцизи – 4,51 млрд. лв. Според разчетите на финансовото министерство данъкът върху доходите да физически лица би трябвало да допринесе за попълване на хазната с почти 1,97 млрд. лв., а корпоративният данък – с 1,5 млрд. лева.

Общо разходите, трансферите и вноската в бюджета на ЕС, според проектобюджета, възлизат на 18,69 млрд. лева. От тях само разходите са в размер на почти 8,043 млрд. лева, в т.ч. текущи – 6,735 млрд. лева.

Сумата на трансферите (нето) е близо 9,87 млрд. лева, а вноската ни в бюджета на ЕС възлиза на 780 млн. лева. От сумата по трансферите най-много средства ще отидат за Държавно обществено осигуряване (ДОО) – близо 4,83 млрд. лева, за общините – почти 2,25 млрд. лева и за НЗОК – почти 946 млн. лева.

Получаващото се отрицателно бюджетно салдо от близо 1,517 млрд. лева се планира да се покрие основно чрез външно финансиране в размер на 671 млн. лева и вътрешно финансиране от 641 млн. лв., а с също и чрез 201,5 млн. лв. постъпления от приватизация.

Процедурата по приемане на Закона на държавния бюджет изисква обсъждането му в почти всички постоянни парламентарни комисии, като водещата е по бюджет и финанси. При този процес са възможни корекции по така посочените цифри. По време на обсъждане на бюджета в пленарна зала на първо четене също е възможно да бъдат направени и приети чрез гласуване предложения, променящи както бюджетната рамка, така и вътрешното разпределение на средствата между отделните министерства и ведомства.

В Бюджет 2009 г. бяха заложени приходи от близо 20,96 млрд. лв. От тях данъчните приходи са 18,9 млрд. лв., като размерът на корпоративния данък е 2,46 млрд. лв., на ДДС – 9,32 млрд. лв., на акцизи – 4,26 млрд. лв., а на данъка върху доходите на физическите лица – близо 2,27 млрд. лв.

[Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
12 Nov 2009, 08:35
Тази дупка да не е от бюджет на НОИ?

Симеон Дянков: България ще успее да покрие всички критерии от Маастрихт
11 Ноември 2009 14:21

Въпреки трудностите през първите седем месеца на годината, пет държави от ЕС - България, Швеция, Дания, Финландия и Естония, ще завършат 2009 г. без свръх дефицит, каза пред журналисти в Министерския съвет вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

По предварителни данни България ще бъде единствената страна, която не е заявила, че върви към свръх дефицит през 2010 г. и ще успее да покрие всички критерии от Маастрихт, каза Дянков.

До края на октомври държавният бюджет е с 550 млн. лв. дефицит, оттук нататък са необходими не само балансиран бюджет за ноември и декември, но и излишъци, посочи той. Засега намалението на дефицита е предимно от съкращение на разходите, но с реформите в НАП ще се увеличат и приходите в бюджета, каза Дянков.

Дядо Кольо
12 Nov 2009, 10:43
България стана шампион по репресивна бюджетна политика ([Only registered and activated users can see links])
Сериозните икономисти по света са единни в диагнозата си, че това е криза на недостатъчното търсене. Такава криза се лекува чрез подпомагане на търсенето, а чрез него - на производството. Защото производството е безсмислено без платежоспособно търсене.
Според кейнсианската теория и основаната на нея стопанска политика по време на криза държавата трябва да намалява данъците, лихвите по кредитите и да увеличава държавните разходи за инфраструктура и други общополезни цели, за да стимулира търсенето.
Заделянето на огромни средства в помощ на икономиката увеличава бюджетните дефицити и публичната задлъжнялост. Правителствата са наясно по това, но са принудени да избират между две злини. Едната - временните бюджетни дефицити. Другата - балансиран бюджет чрез драстично орязване на средствата за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, пенсии, социални програми, вътрешна и външна сигурност. Това причинява рязко влошаване на живота на милиони хора. Без съмнение временните бюджетни дефицити са по-малката злина.
Всички правителства на страните от ЕС избраха по-малката злина. Всички без България. По данни на ЕК средно за общността през 2007 г. бюджетният дефицит е бил 0.8% от БВП, а през 2008 г. 2.3%. В прогнозата на ЕК за 2009 г. се очаква да достигне 6.9%, за 2010 г. 7.5% и за 2011 г. 6.9%. Четири страни ще имат двуцифрени дефицити през 2009 г. (Великобритания, Ирландия, Испания и Гърция), а други четири - между 8 и 9.8% (Франция, Латвия, Литва и Португалия). Всички останали без България ще имат дефицити между 2.0 и 7.9%. Най-голямата европейска икономика - Германия, ще има дефицит 3.4%.
Само България избра по-голямата злина, като си поставя задачата да балансира бюджета, и е европейски шампион по репресивна бюджетна политика. По време на криза това не е основание за гордост, а израз на консервативен догматизъм, който не се интересува от човека - главната производителна сила и главна цел на всяко производство.
От в. ПАРИ.

wannarock
12 Nov 2009, 11:52
поредните глупости на този световно безисвестен "професор"
може да прочетете и неговия "план за догонване на развитите държави"
България досега има един единствен голям плюс - малък дефицит, докато всички се задъхваха от големия дълг и плюят САЩ за това
това е нашия шанс да влезем в еврозоната, а този от това се оплаква
писнало ми е от комунисти
да не забравяме, че неговата партия навремето беше срещу НАТО, ЕС и т.н., а сега се бият в гърдите какви евопейци са .................................................. .................................................. ...........

Gari
12 Nov 2009, 11:58
Професор Ангелов както винаги пише глупости.

Правителството /предишното/ похарчи 4 млрд. лева за прокламираната от него цел - уж да увеличи платежоспособното търсене. Профукахме една трета от фискалния резерв, което значи, че сме похарчили повече пари, отколкото сме получили. Има само един начин за истинско стимулиране на потреблението - като се оставят повече пари у населението чрез намаляване на данъците и осигуровките. Виждаме какво става в САЩ и ЕС - трилиони вече се харчат ама малко от тях стигат до хората. В такава ситуация е по-добре да нямаме дефицит, защото ще са хвърлени на вятъра пари.

wannarock
12 Nov 2009, 12:18
предишното правителство не ги похарчи парите, а ги откраднаха определени хора! повечето се знаят кои са.... ако поне ги беше похарчело можеше и да има някакъв ефект...

Цветалин Цонев
12 Nov 2009, 12:58
Да, не скътахме белите парици от икономическия бум за черни дни и сега ще кърпим и къртин :( Държавните парици ...

Дядо Кольо
12 Nov 2009, 13:15
Не е ясно защо плюете професора, на когото и аз не съм фен. Човекът цитира теорията на Кейнс. Различните гледни точки винаги са интересни. Не знам кое е правилно, но излиза, че все по нещо сме първи в ЕС (най-отпред или най-отзад... ;))

hristovbz
12 Nov 2009, 17:36
Така е, това, за което е прав е, че за да може по световните медии да тръбим как нямаме дефицит и това да се покаже и пред гласоподавателите в БГ, правителството е спряло абсолютно всички плащания, с което реално вкара немалко фирми във фалит и държи в момента още немалко в предфалитно състояние, защото не могат да си съберат парите от бюджета и не могат да се разплатят с техните доставчици и подизпълнители. Наистина това е ход на безработицата. Но дори и да се каже, че това са масово строителни фирми и свързани с тях такива, които и без това са много и е нужно да фалират някои, то голямата трагедия е за износителите, както Дядо Кольо е споменавал и преди. Пазарният дял навън се губи прекалено лесно в сегашните условия на борд, безработица, висок разход и липсваща ликвидност :(

Не е ясно защо плюете професора, на когото и аз не съм фен. Човекът цитира теорията на Кейнс. Различните гледни точки винаги са интересни. Не знам кое е правилно, но излиза, че все по нещо сме първи в ЕС (най-отпред или най-отзад... ;))

wannarock
12 Nov 2009, 19:36
Дядо Кольо, може да гледаме различни гледни точки, но все пак те трябва да имат някаква логика, а не да обсужват определена партия, защото така й изнася ;) Кейнс се бил добър за времето си, а от тогава науката и практиката са се развили много, включително и кейсианството, а този "професор" е спрял да чете отпреди 20 години поне
... да се прилагат тези неща е все едно да оперират някого с медицинските инструмент от 30-те години на ХХ в. .... аз не бих се лекувал при такъв "професор"..... един въпрос: кейсианска политика ли прилагаше правителството на станишев (или крадоха) и как смекчиха кризата??? отговор: използваха същия подход като при аварията при Чернобил! отричаха като комунисти до последно! справка "балада за комуниста"
политиката в САЩ сега се основава до известа степен на Кейнс, не знам дали е най-добрата, дали дефицита там е най-доброто нещо....

Цветалин Цонев
13 Nov 2009, 10:31
Дядо Кольо, може да гледаме различни гледни точки, но все пак те трябва да имат някаква логика, а не да обсужват определена партия, защото така й изнася ;) Кейнс се бил добър за времето си, а от тогава науката и практиката са се развили много, включително и кейсианството, а този "професор" е спрял да чете отпреди 20 години поне
... да се прилагат тези неща е все едно да оперират някого с медицинските инструмент от 30-те години на ХХ в. .... аз не бих се лекувал при такъв "професор"..... един въпрос: кейсианска политика ли прилагаше правителството на станишев (или крадоха) и как смекчиха кризата??? отговор: използваха същия подход като при аварията при Чернобил! отричаха като комунисти до последно! справка "балада за комуниста"
политиката в САЩ сега се основава до известа степен на Кейнс, не знам дали е най-добрата, дали дефицита там е най-доброто нещо....

Ами то няма как, нали за добро и лошо с партията е отрасъл професора. :)Другото е въпрос на професионална чест и обективност. Не защитавам професора, но градивна критика е нужна, полезна е и за критикувания. Намерението на правителството да увеличи външния дълг, мисля че показва, че Дянков търси всякакви варинати да закрепи положението, а и на скоро го чух че се опитва да погледне дългосрочно / изглежда краткосрочното положение не е за гледане/ Не знам дали Кейнс, ББ, или какво друго може да му помогне. Това, което не ми харесва в подхода на професора е че сравнява агрегирани показатели на трудно сравними публично-финансови системи.:( Защо не анализира в детайли Литва, Латвия, Естония, Румъния, Унгария? Така би помогнал повече на Дянков. Още повече, че някой от дефицитите при тези държави не се е получил доброволно чрез разходите, а от неосъществена прогноза в приходите.

wannarock
13 Nov 2009, 11:34
Цецо, тези хора пишат на парче ;) по зададена поръчка ;) за тези пари толкова :) каква литва каква естония какви детайли :D:D:D

Цветалин Цонев
13 Nov 2009, 16:04
Цецо, тези хора пишат на парче ;) по зададена поръчка ;) за тези пари толкова :) каква литва каква естония какви детайли :D:D:D

то Уона, за това всичко ни е на парчета :D

Цветалин Цонев
13 Nov 2009, 16:29
Много мрачно звучи коментара и прогнозата на човек, който е вътре в нещата:(

Васил Велев: Очаква ни драматично тримесечие
13 Ноември 2009 17:17

Преди Коледа се очаква пиков взрив, а на пазара на труда ще излизат все повече високо квалифицирани работници. Засилва се темпът на освобождаване на персонала. Това каза председателят на АИКБ Васил Велев, след началото на първото заседание на Обществения съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика.

За бизнеса, проблем номер едно е борбата с корупцията и сивия сектор категоричен е Васил Велев. Според него, 25 млрд. лв. се генерират в сивата част от икономиката. От Асоциацията на индустриалния капитал настояват да се увеличи икономическата свобода и да се стимулира легалния бизнес.

България е в челната тройка в ЕС след Италия и Румъния по ниво на сивия сектор, посочи Велев. Работещите на светло са ощетяване през годините, заради нелоялната конкуренция. Има дъмпинг не само за лоялния бизнес, но и към работещите в него. Така мотивира участието на КНСБ в проекта вицепрезидентът на синдикалната организация Пламен Димитров.

Отчетеният спад на икономиката от 5.8% спрямо съответния период на предходната година на НСИ е с с 1/3 по-добро от очакваното от бизнеса. Данните на статистиката за нивото на БВП и безработицата не са адекватни подчерта Васил Велев. Според АКИБ тези процентни пункта са по-големи, във връзка със спада в индустрията и ръста на безработицата. Не се очаква ръст в износа, а спадът строителството е поне 50%, вместо отчетените 20%, коментира той.

БВП ще стигне 65 млрд. лв. От 600 млн. лв до 1 млрд. лв. са параметрите на очаквания дефицит прогнозира Васил Велев. През 2010 г. спадът на икономиката ще бъде овладян, като позитивен сценарий за развитие е малко вероятен, заяви Велев. Ниските нива на производителността се дължат на водената политика от голяма част от работодателите, да запазят високо квалифицирания персонал.

За председател на Общественият съвет за ограничаване и превенция на неформалната икономика е избрана зам.-министърът на труда и социалната политика Христина Митрева. Проектът се изпълнява в партньорство между АИКБ и КНСБ за периода 2009-2013 г., като мерките по борба с неформалната икономика ще обхваната 10 водещи сектори, а ефектът трябва да доведе до положителен ефект върху инвестициите и икономическия растеж.

Източник: БГНЕС

[Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
22 Dec 2009, 10:54
Тоя какво има против евроблигациите. По-гъвкаво и прозрачно ли е финансирането от МВФ или ЕБВР... Или е тотално против дълга, защото от това зависят инвестициите на "дългосрочните" инвеститори като Сорос?!
Има някаква логика за дълга-тия от БАН знаят най -добре :D, ама ще стигнат ли парите от приватизацията да си оправим пътищата, а ако няма излишък до година и безработицата ни натисне?! Ще викаме МВФ ли?!

Г. Ангелов: Не сме подкрепили издаването на евробондове, дори напротив
22.12.2009 09:51
От: Мариян Йорданов
[Only registered and activated users can see links]


Не сме подкрепили издаването на евробондове на вчерашната среща на Министерството на финансите с експерти, дори напротив, заяви за Investor.bg, Георги Ангелов, старши икономист на Институт Отворено общество.

Изразената от мен позиция на вчерашната среща беше, че при балансиран бюджет няма нужда от дългово финансиране. Трябва да се засили приватизацията, което ще увеличава валутните резерви на страната без да увеличава дълговете й, сподели Ангелов.

Всички участвали на срещата подкрепиха засилването на приватизацията и концесионирането с цел увеличаване на резервите. Освен това общо взето всички се съгласиха, че нямаме нужда от бюджетно финансиране при балансиран бюджет, уточни той.

Имаше твърдения, че издаването на еврооблигации би било полезно, за да отбелязваме присъствие на капиталовия пазар и за да се ползват тези евробондове като бенчмарк. Но имаше и обратните твърдения - че може да объркаме пазара, ако едновременно твърдим, че ще балансираме бюджета и в същото време издаваме голям дълг. За евробонд не сме постигнали съгласие.

Например, когато през есента се спомена, че правителството мисли за издаване на еврооблигации, в медиите веднага се появиха твърдения, че парите са необходими заради бюджетни дефицити. Но се съгласихме, че може част от левовите емисии дълг на вътрешния пазар да се емитират в евро, за да се пробва пазарът (но не става въпрос за големи нови емисии, а за част от нормалния емисионен календар), който рефинансира падежиращи емисии, заявява икономистът.

Публикуваме писмо на Георги Ангелов до Ана Махайлова, зам.министър на финансите преди вчерашната среща:

Защо балансиран бюджет?

Балансираният бюджет е необходим на България по няколко причини
1.Той позволява да се поддържа стабилност и да се намаляват макрорисковете – които са основните рискове за икономиката през последната година.

2.Той прави заявката за членство на България в еврозоната много по-сериозна на фона на другите страни от региона, както и на фона на много страни, които вече са членове на Еврозоната.

3.За малки страни като България с лоша кредитна история е задължително да поддържат ниски нива на правителствен дълг и да избягват дефицити, за да може частният сектор да има достъп до капитали и то при приемливи лихви и да се избягват рискове от държавен фалит (Рейнхарт и Рогоф имат наблюдения по темата за последните 8 века).

4.Дори страни от Еврозоната (като Гърция), чиито държавни облигации се приемат като обезпечение за рефинансиране от Европейската централна банка, не могат да издържат на големи бюджетни дефицити. За страни извън Еврозоната и с лоша кредитна история ситуацията е още по-тежка.

5.В Източна Европа – в страните, сравними с България – няма никаква индикация, че бюджетните дефицити подпомагат по-лекото преминаване през кризата. Точно обратното, България се справя по-добре от повечето страни от региона въпреки по-стегнатата фискална политика.

6.Възможно е през 2010 година да има повече приходи от заложените в бюджета заради възстановяването на икономиката – съответно в такава среда няма причина да се допуска дефицит, дори може да се мисли за излишък.

Политическа икономия на дълга

Ако се издаде голяма емисия дълг – няколко стотин милиона евро еврооблигации, например – това ще стане “гореща тема” в медиите. Ще започнат обсъждания по въпроса как да се похарчат тези пари и ще е трудно да се обясни, че всъщност тези пари ще стоят в резерв и няма да се харчат. Съответно, ще се увеличи натискът за харчене и правителството няма да може да го контрира с аргумента “няма пари”.

В допълнение, издаването на голяма емисия еврооблигации от страна, целяща бюджетен баланс, ще изглежда съмнително и на чуждите анализатори, които ще започнат да търсят някакви “причини” за подобна стъпка. Съответно, могат отново да се породят слухове за България.

Валутните и фискалните резерви

Единственият валиден аргумент за търсене на чуждо финансиране е за подкрепа на валутните и фискалните резерви – т.е. за подкрепа на общата макростабилност в страната. Поради гореизброените причини, обаче, дълговото финансиране не е най-добрият вариант за тази цел.

По-добрият вариант е активизирането на процеса на приватизация и съответно осигуряване на приходи от приватизация. Приватизацията на Топлофикацията в София, Булгартабак, остатъчни миноритарни дялове в държавни компании, листване на част от акциите на енергийните компании на борсата и други подобни сделки могат да осигурят значително недългово финансиране (недълговото финансиране има и едно фискално предимство - че не натоварва бюджета с плащания на лихви). При достатъчно активност, могат да се осигурят поне милиард лева по този начин, а при желание за бърза приватизация – и много повече.

Концесионирането на инфраструктура (летище София, други летища, пристанища, магистрали) също може да осигури приходи – като голяма част от тях могат да са в началната година на концесията, а останалите да се получават ежегодно.

Фискално правило

За да поддържа доверието в българската икономика и да влезе в еврозоната, България се нуждае не просто от стабилна фискална политика, но и от гаранции, че тази стабилност ще продължи и в бъдеще (Гърция показа, че може и да не продължи). Съответно, въвеждане на фискално правило, което ограничава харченето и не позволява бюджетни дефицити, би помогнало много. Наскоро Германия въведе подобно фискално правило и би било добре България да последва този пример (това ще помогне и да убедим Германия, че сме готови за еврозоната).

Gari
22 Dec 2009, 13:17
Аз пък съм съгласен с Георги Ангелов - за какво ни е нов заем, ако не е ясно за какво го теглим. И не е като да е останало без резерви правителството, все пак има 8 млрд. фискален излишък. Може да си изчисти всички вътрешни борчове и да останат. А пътища да правим с пари от еврооблигации е излишно - има еврофондове за тази цел, има и концесии. Заеми от чужбина трябва да се теглят само ако ще се използват за някакви фундаментални реформи в пенсионната система и здравеопазването, които сега в най-голяма степен товарят бюджета. Но такива фундаментални промени не се превиждат. А може би и не трябва да се започват в такова състояние на криза.

wannarock
22 Dec 2009, 13:31
за какво ни е нов заем

за комисионни

Optic
22 Dec 2009, 14:10
за комисионни

Точно!

Цветалин Цонев
22 Dec 2009, 14:33
щом не трябват пари, няма да взимаме :)
Може би ключовия момент е че балансирания бюджет е определящ за малката държава в хаотични условия

Аз пък съм съгласен с Георги Ангелов - за какво ни е нов заем, ако не е ясно за какво го теглим. И не е като да е останало без резерви правителството, все пак има 8 млрд. фискален излишък. Може да си изчисти всички вътрешни борчове и да останат. А пътища да правим с пари от еврооблигации е излишно - има еврофондове за тази цел, има и концесии. Заеми от чужбина трябва да се теглят само ако ще се използват за някакви фундаментални реформи в пенсионната система и здравеопазването, които сега в най-голяма степен товарят бюджета. Но такива фундаментални промени не се превиждат. А може би и не трябва да се започват в такова състояние на криза.

Gari
22 Dec 2009, 14:48
за комисионни

Ясно е, че приятелчетата на Дянков из инвестиционните банки ще го навиват за глобални облигации, нали трябва да си изберем мениджър на емисията и да му платим за услугата. Ама май и той не се дава - уж предлага да емитираме дълг ама една свясна причина не може да измисли защо и естествено се надига опозиция. Това може да е начин да се откаже по-вежливо на големите американски батковци, един вид - ние искаме ама на - голяма съпротива.

hristovbz
22 Dec 2009, 15:06
Имайки предвид, че не идва от банка, а от Световната Банка, проблемът за мен е по-сериозен, отколкото няколко милиона разход за фиис на банките...

Ясно е, че приятелчетата на Дянков из инвестиционните банки ще го навиват за глобални облигации, нали трябва да си изберем мениджър на емисията и да му платим за услугата. Ама май и той не се дава - уж предлага да емитираме дълг ама една свясна причина не може да измисли защо и естествено се надига опозиция. Това може да е начин да се откаже по-вежливо на големите американски батковци, един вид - ние искаме ама на - голяма съпротива.

Optic
22 Dec 2009, 15:11
Заеми от чужбина трябва да се теглят само ако ще се използват за някакви фундаментални реформи в пенсионната система и здравеопазването, които сега в най-голяма степен товарят бюджета. Но такива фундаментални промени не се превиждат. А може би и не трябва да се започват в такова състояние на криза.

Ако се правеха реформи, нямаше да има нужда от заеми. Заеми се теглят, за да не се правят реформи и да продължи източването.

Цветалин Цонев
22 Dec 2009, 15:13
Имайки предвид, че не идва от банка, а от Световната Банка, проблемът за мен е по-сериозен, отколкото няколко милиона разход за фиис на банките...

Проблемът е кой ще прави бизнеса после с тези пари?

Gari
22 Dec 2009, 16:55
Ако се правеха реформи, нямаше да има нужда от заеми. Заеми се теглят, за да не се правят реформи и да продължи източването.

За съжаление си прав.

Цветалин Цонев
25 Dec 2009, 13:23
В МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ СЕ ПРОВЕДЕ ДИСКУСИЯ ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ ФОРМИ НА ФИНАНСИРАНЕ ПРЕЗ 2010 Г.

„Искаме да сме максимално прозрачни по отношение финансовите механизми, които ще използваме, затова е и тази дискусия по темата за възможните форми на финансиране през 2010 г.", каза заместник-министърът на финансите Ана Михайлова, която откри кръгла маса с участието на водещи български макроикономисти и банкери. Дебатите протекоха на базата на изготвен анализ на възможните финансови инструменти . В дискусията участваха Георги Ангелов, Емил Хърсев, Калин Христов, Момчил Андреев, Петър Андронов и Владимир Каролев.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че пикът от финансовата и икономическа криза в глобален мащаб отминава, но икономиките на отделните страни са доста инертни и част от негативните ефекти се проявяват със закъснение. Икономиката на България няма да направи изключение от това правило и затова трябва да се вземем необходимите превантивни мерки. «Сега моментът за нас е изключително благоприятен, поради извоюването на няколко предпоставки, по чието създаване положихме големи усилия в последните месеци», заяви зам.-министър Михайлова. Тя уточни, че България се нарежда сред европейските икономики с най-добри показатели по отношение на фискалната рамка и публичния дълг. Международната финансова общност дава висока оценка за постигнатите резултати от правителството. А това обстоятелство е определящо за цената на финансовия ресурс, който страната ни може да ползва за подкрепа на платежния баланс и то само бидейки консервативни и пруденциални във висока степен - за осигуряване на гъвкавост при евентуални неблагоприятни събития, каза още Ана Михайлова.

От опциите, обект на дискусията, участниците в нея отхвърлиха категорично възможността за използване на ресурс от Международния валутен фонд. Финансовите експерти разгледаха и възможностите за подкрепа на реформите от международни финансови институции като Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка. Приватизация чрез борсата на държавни компании, най-вече от енергийния сектор, беше също добре приета идея. На срещата бяха коментирани и евентуалните позитиви, както и възможните негативи от емитиране на еврооблигации. Един от позитивите, който обедини участниците в дискусията е, че така ще с създаде по-справедлива и актуална цена (benchmark) на български суверенен дълг на международните пазари, което ще окаже влияние на цената на финансиране и на другите икономически субекти в страната. Това би върнало обратно в страната ресурса на пенсионните фондове. Финансистите се обединиха и около възможността за насочване на емисионната политика в посока на задоволяване на вътрешното търсене на Държавни ценни книжа (ДЦК), с емисии в евро.



Състоянието на държавния дълг

Към м. октомври размера на държавния дълг възлиза на 4 756.6 млн. евро, от който 1 485.5 млн. евро вътрешен и 3 271.2 млн. евро външен дълг или в общият размер на държавния дълг преобладаващ е дела на външния дълг, възлизащ на 68.8%.

В структурата на държавния дълг по кредитори с най-висок дял са задълженията по облигации, емитиране на международните капиталови пазари - 32.6%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на местния пазар - 31.2%, задълженията към Световна банка - 16.8% и държавните инвестиционни заеми - 15.9%.

Валутния и лихвения профил на държавния дълг са с ясно изразени и доминиращи дялове на задълженията в евро и левове - 79.4% и на задълженията с фиксирани лихвени купони - 75.0%.

Към момента България притежава в обръщение две емисии глобални облигации в евро с купон 7.5%, с падеж януари 2013 г. и в щатски долари с купон 8.25% и падеж януари 2015г.
[Only registered and activated users can see links]

wannarock
29 Dec 2009, 08:13
С минимален бюджетен дефицит България излезе лидер в ЕС през 2009 г. по пестене на разходи
29 Декември 2009 09:03

С минимален бюджетен дефицит от 500 млн. лева в края на 2009г. България е първенец в Европейския съюз по спестени разходи.

Това мнение споделят вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и водещи независими икономисти, потърсени от БТА за коментар.

Правителството успя в много тежък момент от средата на 2009 г. да съкрати доста от разходите в бюджета и дефицитът ще бъде относително малък. България вероятно ще бъде страната с най-добри публични финанси в цяла Европа, както за 2009 г., така и вероятно за 2010 г., прогнозира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри уоч.

По-голямата част от стъпките на новия финансов министър и екипа му са в положителна посока, това се вижда и от оценките на външни анализатори и агенции, коментира за БТА Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Най-важното, което трябваше да се случи през 2009 г., бе да се прекъсне нарастващият дефицит, но в същото време това, което бе поставено от новото правителство като основна задача - балансираният бюджет, бе променено впоследствие - както видяхме, 2009 г. ще приключи с половин милиард лева дефицит, добави Ганев.

Според него са направени компромиси по отношение на някои разходи, а без тях е бил постижим и балансиран бюджет за 2009 г.

Като положителни стъпки на вицепремиера Дянков и новото правителство анализаторът оцени мерките за пресичане на контрабандата, както и заявките за реформи в областта на държавната собственост, здравеопазването и образованието.

Повечето от тези реформи останаха само загатнати, предстои да видим какво от тях наистина ще се случи през 2010 г., допълни Ганев.

Промяната на статуквото, дори и да бъде в полза на обществото, винаги намира противници, защото винаги има някой, който е облагодетелстван от статуквото и съответно е засегнат от реформата, коментира Ганев. Това според него е причината за силната съпротива на реформите в здравеопазването, които са особено важни за страната.

За 2010 г. не е най-важно какъв ще бъде брутният вътрешен продукт на страната и дали той ще отговаря на заложената в бюджета за 2010 г. прогноза, а е важно какви ще бъдат възможностите и правилата пред бизнеса, които ще бъдат създадени, заяви Петър Ганев. Ако през 2010 г. бъде създадена бизнес среда, която да насърчава повече инвестиции, по-засилена търговия, това ще окаже ефект и върху БВП, добави той. Ако бъдат осъществени правилните реформи и политики, дори и БВП на страната да се понижи с малко, следващата година ще бъде успешна, прогнозира той.

Според Лъчезар Богданов, вицепремиерът Дянков е надценил възможността мерките за пресичане на контрабандните канали да доведат незабавно до много по-големи приходи в държавната хазна.

Още през август на повечето независими икономисти ни беше ясно, че трябваше да се планира по-сериозно съкращение на разходите, вместо да се разчита на някакви въображаеми приходи, които ще дойдат бързо и лесно в бюджета, добави той. Видя се, че това е грешка, коментира финансистът. Беше проявена слабост и не се предприе по-сериозно ограничаване на разходите в министерствата, коментира Богданов.

Стабилността на публичните финанси, която е заложена в бюджета за 2010 г., е най-големият плюс за вицепремиера Дянков, според Богданов. Вицепремиерът не допусна да се плъзне в популизъм и обещания за осигуряване на държавни пари тук и там, бюджетът за следващата година е реалистичен и това е най-високата позитивна оценка за него, заяви анализаторът.

Съвсем скоро ще се види по различни икономически индикатори, че България ще заеме позиция в горната част на европейските класации за икономически резултати, прогнозира експертът от Индъстри уоч. Според Богданов, най-ефективният инструмент за управление на публичните финанси е програмното бюджетиране и оттам е трябвало да бъдат съкратени повече средства, за да завърши 2009 г. с балансиран бюджет. Богданов посочи, че има опит за намаляване на неефективните бюджетни програми през 2010г.

Големият проблем при изготвянето на прогноза за следващата година е, че за да кажем какво ще се случи в България, трябва много точно да прогнозираме процесите в глобалната икономика, а това е много трудно, коментира Богданов. Според него сигналите от глобалните пазари са противоречиви, има голям процент несигурност. Ако не се развие много лош икономически сценарий в страните, които са основни наши търговски партньори, можем да предположим, че България ще завърши 2010 г. с минимален спад на БВП или дори с нулев спад, посочи анализаторът.

Базата, върху която ще се смята БВП през следващата година, е доста ниска, защото 2009 г. беше лоша за България, добави Богданов. Той смята, че прогнозите не са толкова важни, по-важно е правителството да направи смислени реформи, които да подобрят условията за бизнеса, а оттам ще дойдат и ръстът на доходите и инвестициите в страната.

Изминаващата година бе тежка във финансово отношение за България. При прогнозиран икономически ръст от миналото правителство от 4.5% и очакван спад от над 6% в края на 2009 г., при смяната на властта през юли се установи бюджетен дефицит от 2.5 млрд. лева на годишна основа.

Впоследствие през декември правителството коригира очаквания спад на БВП на 4.9% за 2009 г.

С поемането на поста Симеон Дянков се зае незабавно със намаляването на бюджетния дефицит, като по негово предложение правителството намали с 1.156 млрд. лева нелихвените разходи.

Разходите по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата бяха ограничени с 366.6 млн. лева, трансферите по републиканския бюджет за други бюджети и извънбюджетни фондове бяха намалени с 42.3 млн. лева, а целеви и капиталови разходи и субсидии по централния бюджет, включително за усвояване на държавни инвестиционни заеми, бяха ограничени с 664 млн. лева.

Според Дянков остатъкът от дефицита трябваше да се намали чрез увеличение на приходите. В началото на своя мандат вицепремиерът предприе решителна структурна реформа в НАП и митниците. Закрити бяха съществуващите 29 териториални дирекции на НАП и се създадоха пет регионални дирекции - във Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив и София. Създадена бе и Национална дирекция Големи данъкоплатци и осигурители с обхват на територията на страната.

Реформа бе направена и в Агенция Митници. Броят на митниците бе намален от 17 на 9, закрити бяха 19 митнически бюра, като заедно с новосъздадените броят им стана 39. Закрити бяха и 7 митнически пункта и броят им след реформата е 34.

Закрити бяха митниците в София, Аерогара-София, в Благоевград, Кюстендил, Перник, Кулата, Калотина, Добрич, Видин и Силистра.

Сменен бе директорът на Агенция Митници, а между НАП и митниците бе подписано споразумение за обмен на информация между системите на двете агенции. За ръководител на Агенция Митници бе назначен Ваньо Танов, бивш директор на Националната служба Борба с организираната престъпност.

В края на лятото министър Дянков прогнозира, че споразумението между НАП и Агенция Митници ще донесе 150-200 млн. допълнителни приходи в бюджета. Той заяви, че макар и трудно, за тази година може да се намерят допълнителни приходи от 500 млн. лева в митниците.

Месечният дефицит постепенно започна да намалява, като за октомври бе отчетен балансиран месечен бюджет, а за ноември - излишък от около 48 млн. лева при близо половин милиард лева бюджетен дефицит.

Правителството реши да актуализира бюджета за 2009 г. и да завърши с дефицит от 500 млн. лева. Този дефицит се равнява на 0.75% от БВП, което нарежда България на първо място сред страните от ЕС по този показател - с най-нисък дефицит, отбеляза Дянков.

Със средствата от актуализацията на бюджета за 2009 г. се финансират земеделските програми, разплащания в строителството и по инфраструктурните проекти, неразплатени стари договори и ДДС към фирмите.

Дянков предприе мерки и за предотвратяване на контрабандата при течните горива. От 1 октомври влезе в сила наредба, която задължава търговците на течни горива да отчитат действителните си обороти в реално време.

Друга промяна от последните месеци бе сформирането на нова дирекция в Министерството ан финансите, която да събира финансова информация, докато Бюрото за финансово разузнаване остана в структурата ДАНС.


В бюджета за 2010 г. залегна балансирана фискална политика, без увеличение на данъците. Акцизът върху цигарите бе повишен и от 1 януари 2010 г. ще бъде 76 евро за 1000 къса, вместо сегашните малко над 53 евро за 1000 къса. За следващата година тази промяна води до допълнителни 226 млн. лева в бюджета, от които 130 млн. лева ще бъдат насочени към здравеопазването, уточни Дянков.

Заложен бе спад на БВП с два процента за 2010 г., като при по-големи приходи в бюджета ще бъде преразгледана и разходната част. Вицепремиерът Дянков изложи тезата, че ако има проблеми с осигуряването на финансов ресурс, през следващата година България може да емитира облигации, вместо да търси заеми от Международния валутен фонд и от Световната банка.

Един от заявените от новия екип на финансовото министерство приоритети е приемането на страната в механизма ERM 2 и еврозоната. Вицепремиерът Дянков заяви пред медиите, че се надява това да се случи в рамките на неговия мандат.

Като своя основна цел финансовият министър посочи извършването на административни промени, които да уеднаквят изплащането на поощрения /бонуси/ и възнаграждения в отделните държавни структури и ведомства, а също и съкращаване на излишната администрация. От началото на 2010 г. Министерството на финансите ще има нова, облекчена структура, в която щатът ще бъде намален с 14 процента, а разходите на ведомството ще бъдат ограничени с 15% спрямо 2009 г.

Симеон Дянков поиска подобни съкращения и оптимизиране на персонала и от останалите министерства. По думите му не всички ведомства са успели да го направят.

Сред заявените от министър Дянков идеи за реформи е и обединяването на банковия и небанковия надзор в една обща институция. Вицепремиерът заяви, че не е доволен от работата на Комисията за финансов надзор и че може и без тази комисия.

Заявена е и идея за реформа по отношение на държавната собственост в предприятията - през следващата година е възможно държавната собственост в различни икономически отрасли да бъде обединена в единна държавна структура.

Източник: БТА

Цветалин Цонев
05 Jan 2010, 12:00
Пенсиите ще върнат малко пари в България
Това изглежда умно
2,6 годишни-тия пари не са за реформи
МФ емитира ДЦК през февруари
05 Януари 2010 12:15

Твърдо заявената воля на правителството за максимална прозрачност по отношение на механизма за взeмане на решения, доведе до провеждането на широка дискусия с водещи макроикономисти, независими експерти и банкери през месец декември. Дискусията даде възможност за експертна оценка и анализ на алтернативните форми за подкрепа на платежния баланс чрез увеличаване на валутните резерви и фискалната резервна сметка на страната през 2010 г. Резултатите от тази дискусия бяха анонсирани в публичното пространство.

На базата на анализа от ползотворното сътрудничеството с водещи експерти за избор на оптималния вариант сред множеството алтернативи, ръководството на Министерството на финансите взе решение през месец февруари 2010 г. да емитира на вътрешния пазар държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирани в евро с матуритет 2 години и 6 месеца.

Решението е продиктувано от наблюдаваните през последните месеци изключително благоприятни тенденции в развитието на вътрешния пазар. Те са резултат от положените усилия за стабилизация на пазара на държавен дълг и свиване на спредовете по цялата крива на доходност спрямо бенчмарковите емисии.

Политическата стабилност и доверието в провежданата от правителството политика за справяне с последиците от глобалната икономическа криза доведоха до значително подобряване на ликвидността на първичния и вторичен пазар на ДЦК. На пазара на държавен дълг се наблюдават първите признаци на завръщане на традиционни участници като пенсионни фондове, договорни фондове и застрахователни компании. Стабилността, доверието и високата ликвидност в банковата система също допринесоха за увеличаване на интереса към инвестиции в български държавен дълг, който се открои като изключително атрактивна инвестиционна алтернатива с приемливо съотношение доходност/риск.

Министерството на финансите очаква новото инвестиционно направление в максимална степен да отразява реалните постижения на фискалната политика и най-вече драстичното свиване на рисковата премия на Република България, измерена чрез обективни показатели като цената на протекция от неплатежоспособност (премия по credit default swap), както и свиването на спредовете на българския държавен дълг спрямо бенчмарковите еврооблигационни емисии.

Емитирането на вътрешния пазар на ДЦК в евро подкрепя твърдо заявената от правителството позиция за запазване на действащият в страната паричен съвет и скорошно присъединяване към механизма ERM II и Еврозоната.

Министерството на финансите очаква, че взетото решение ще бъде допълнителен стимул за ликвидността и доверието на местния дългов пазар като цяло.

[Only registered and activated users can see links]

wannarock
05 Jan 2010, 12:07
Пенсиите ще върнат малко пари в България


ще продадат чужди, за да купят наши?! по-скоро от новите пари евентуално ще купят

Цветалин Цонев
05 Jan 2010, 12:15
ще продадат чужди, за да купят наши?! по-скоро от новите пари евентуално ще купят
Е, поне няма да правят нов износ :)

Optic
05 Jan 2010, 17:01
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" излиза в десетдневен планов ремонт

[Only registered and activated users can see links]

Не е ли странно да спират 1000 мВт за планов ремонт по средата на зимата и в същото време правителството да твърди, че е необходим нов АЕЦ за милиарди евро, които по един или друг начин пак ще ги плаща българският потребител...

Цветалин Цонев
05 Jan 2010, 17:21
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" излиза в десетдневен планов ремонт

[Only registered and activated users can see links]

Не е ли странно да спират 1000 мВт за планов ремонт по средата на зимата и в същото време правителството да твърди, че е необходим нов АЕЦ за милиарди евро, които по един или друг начин пак ще ги плаща българският потребител...

дано да няма режим на тока :)

Gari
06 Jan 2010, 06:32
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" излиза в десетдневен планов ремонт

[Only registered and activated users can see links]

Не е ли странно да спират 1000 мВт за планов ремонт по средата на зимата и в същото време правителството да твърди, че е необходим нов АЕЦ за милиарди евро, които по един или друг начин пак ще ги плаща българският потребител...

Съмнително си е. Този ремонт не може да е "планов". Освен ако разчитат на глобалното затопляне :D

Optic
09 Jan 2010, 19:10
[Only registered and activated users can see links]

През 2010 година българите ще работят цели 5 месеца, за да си платят различните данъци и такси, тоест за да напълнят държавната хазна. Така нареченият "Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 г. ще прескочи до юни.


...

Част от страните, който посрещат най-рано деня на свобода от правителството, са САЩ** - 13 април, Австралия - 22 април и Естония - 24 април.
През май месец "празнуват" Великобритания - 14 май, Испания - 21 май и Бразилия - 27 май.
През юни това са Белгия - 8 юни, Чехия - 11 юни и Хърватска - 13 юни.
Най-късно, през месец юли "празнуват" Германия - 8 юли, Франция - 16 юли. Швеция и Норвегия - на 29 юли.

Цветалин Цонев
09 Jan 2010, 19:58
значи разликата май-юни е някаква мярка за вероятност да не се сбъдне бюджетната прогноза :)

[Only registered and activated users can see links]

През 2010 година българите ще работят цели 5 месеца, за да си платят различните данъци и такси, тоест за да напълнят държавната хазна. Така нареченият "Ден на свобода от правителството" през последните години настъпва винаги в края на месец май, но през 2010 г. ще прескочи до юни.


...

Част от страните, който посрещат най-рано деня на свобода от правителството, са САЩ** - 13 април, Австралия - 22 април и Естония - 24 април.
През май месец "празнуват" Великобритания - 14 май, Испания - 21 май и Бразилия - 27 май.
През юни това са Белгия - 8 юни, Чехия - 11 юни и Хърватска - 13 юни.
Най-късно, през месец юли "празнуват" Германия - 8 юли, Франция - 16 юли. Швеция и Норвегия - на 29 юли.

Gari
11 Jan 2010, 14:55
Бях на една среща на Дянков с бизнеса скоро след изборите и си спомням как обясняваше, че ще действа бюджетът да преразпределя все по-малък процент от БВП и че между 30-35% било оптималното ниво. Пък взел, че го вдигнал над 40%.
Според ИПИ трябва да е 25% и аз съм съгласен с тях. Държавата трябва да се оттегли тотално от пенсионното осигуряване, здравеопазването и дори образованието. Ние сами ще се оправим по-добре без нея. Ама колкото по-малко пари се преразпределят, толкова по-малко има за крадене и там е проблемът. И топлите местенца за клатещи си краката бюрократи ще станат доста по-малко. Никоя партия няма да го направи.

Цветалин Цонев
11 Jan 2010, 15:39
Бях на една среща на Дянков с бизнеса скоро след изборите и си спомням как обясняваше, че ще действа бюджетът да преразпределя все по-малък процент от БВП и че между 30-35% било оптималното ниво. Пък взел, че го вдигнал над 40%.
Според ИПИ трябва да е 25% и аз съм съгласен с тях. Държавата трябва да се оттегли тотално от пенсионното осигуряване, здравеопазването и дори образованието. Ние сами ще се оправим по-добре без нея. Ама колкото по-малко пари се преразпределят, толкова по-малко има за крадене и там е проблемът. И топлите местенца за клатещи си краката бюрократи ще станат доста по-малко. Никоя партия няма да го направи.

и 25 % са много. Направо да закрием държавата. Толкова хубави жени и природа и не можем да се оправим. Това е от кръстопътното положение :)

Цветалин Цонев
11 Jan 2010, 15:56
това не знам в коя тема да го сложа !!!

България ще подаде молба за присъединяване към еврозоната в края на януари, заяви премиерът Бойко Борисов в интервю за "Уолстрийт джърнъл".

Въпреки това нарастват страховете, че задълбочаващата се дългова криза във валутния съюз може да има негативно влиqние върху молбата на България за присъединяване, допълни българският премиер.

България няма да има нужда нито от заем от Международния валутен фонд, нито от капитали от международните дългови пазари, за да запълни бюджета си, подчерта Борисов.

Документи, до които агенцията "Дау Джоунс Нюзуайърс" е имала достъп, показват, че Министерство на финансите (МФ) ще подобри прогнозата си за растежа на българската икономика през 2010 г. Новите очаквания са за растеж от 0,2% на брутния вътрешен продукт (БВП), докато предишната прогноза беше за свиване от 2%.

Готови сме да поемем по пътя си към еврозоната в края на месеца, това е приоритет номер едно във външната ни политика, заяви Борисов.

Евентуалния успех на кандидатурата ще дойде след анализ на стабилността на валутата, публичния дълг, лихвите и инфлацията в страната, както и след одобрение от всички още по темата


Това би увеличило доверието в страната и чуждите инвестиции. Ако всичко премине по план, България ще се присъедини към еврозоната през 2013 г., преди Румъния и Унгария.

Според специалисти, цитирани от "Уолстрийт джърнъл", България се е превърнала в модел за подражание за други европейски икономики, които се подготвят да намалят разходите си.

Въпреки че новото правителство спечели одобрението на цяла Европа със съкращаването на държавните разходи, това самo по себе си не гарантира влизането ни във паричния съюз.

Страховете на българските управляващи са свързани с това, че дълговата криза ще вдигне летвата за новите членки на еврозоната, тъй като в момента целта на монетарната политика на Европейската централна банка е по-скоро да консолидира границите на валутния съюз, а не да го разширява.

Премиерът Борисов планира да увеличи правомощията на финансовия министър Симеон Дянков, като добави към отговорностите му и по-сериозен контрол върху производствения сектор.

[Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
15 Jan 2010, 11:10
Анализатори: По еврометодологията бюджетният ни дефицит ще е двоен
15.01.2010 11:33
От: Мариян Йорданов
[Only registered and activated users can see links]


В четвъртък Министерството на финансите оповести предварителни данни за 598,9 млн. лв. бюджетен дефицит за 2009 г. и 2 млн. лв. бюджетен излишък за декември 2009 г. Данните са за касово изпълнение, тоест постъпили минус платени средства, като не се отчитат забавените плащания.

Освен забавеното плащане на ДДС, забвените плащания към строители и земеделски производители, случаят със неплатените бонуси на съдебната система, има информации и за забавени аванси на държавни чиновници. Според данните България е с най-нисък бюджетен дефицит в Европейския съюз.

Попитахме анализаторите колко ще бюджетният ни дефицит по европейската методология и дали отново ще сме с най-нисък дефицит?

Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:

Българската методология мери бюджета на касова основа - така че обявеният касовият дефицит е реален, по нашата си методология.

Европейската методология мери на начислена основа, т.е. включва и дължими, но неплатени задължения. Така че по европейската методология дефицитът е равен на касовия + задълженията +/- излишък/дефицит по еврофондовете. Но данните по европейската медотология официално ще излязат вероятно след няколко месеца.

Не зная колко са забавените плащания и салдото по еврофондовете към края на годината - затова точна прогноза не мога да дам. Обаче изглежда сигурно, че ще е повече от милиард по еврометодологията. Но също така изглежда много вероятно, че и по европейската методология ще имаме най-добра фискална политика през 2009 в ЕС.

Петър Ганев, анализатор в Институт за пзарна икономика:

В чл. 29 от Закона за устойството на държавния бюджет пише: Държавният бюджет се изпълнява на касова основа... Забавените плащания са фактор, но няма да се отразят на официалната статистика. Явно ще натежат следващата година.

За 2009 сме с дефицит 0,7-0,8% от БВП. Но това е добре на фона на останалите страни в ЕС, който имат доста по-големи дефицити. Таргета за еврозоната е максимум 3% дефицит, тоест ние го покриваме. За 2010 е заложен пак толкова дефицит или дори балансиран бюджет, така че пак нямаме проблем.

Евростат смята по различен начин дефицита и той може да скочи с 1 млрд. лв. и да стане 2% от БВП.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Индъстри Уоч:

В България държавният бюджет се изпълнява и отчита на "касова основа" - това е предвидено в чл. 29 от ЗУДБ. Така е възприето тук, така се прави и в другите страни, и се постига сравнимост. Ако променим този принцип, влизаме в сферата на субективните прогнози - както по отношение на очакваните бъдещи разходи, така и по очаквани приходи. Като пример, ако сега отчитаме поети ангажименти от държавата като разход за текущата година, защо да не отчитаме например и начисления по неплатени данъци след ревизии? И в двата случая има доза несигурност, че приходите и разходите могат ще бъдат реално извършени.

Георги Ганев, програмен директор в Цетър за либерални стратегии:

Късият отговор е, че бюджетният дефицит е като лихвените проценти - много са и всички са напълно реални. От гледна точка на икономическата наука дефицитът е правилно измерен.

В случая става въпрос за два различни начина на мерене на дефицита, два различни подхода (а теоретично могат да са много повече от два), като и двата имат своите основания, предимства и недостатъци. Единият е касов, т.нар. на "кешова база" - т.е. мери реално случилите се парични потоци дебит и кредит по сметките на държавата. Това е дефицитът, който Министерство на финансите е длъжно да докладва на парламента и изобщо на българското общество според закона за устройството на държавния бюджет. Това е и дефицитът, който се визира и в самия закон за бюджета. В някакъв смисъл, именно той е реалният, доколкото мери случили се неща по сметките на държавата.

Другият дефицит, т.нар. на "база натрупване" мери не толкова случилите се постъпления и плащания в брой, а поети задължения и получени права, независимо дали те са кешово реализирани или не. Има сериозни теоретични, а и практически причини да се смята, че И този начин на мерене на дефицита е важен и релевантен. Това е възприетата методология на ЕС, съответно на Евростат - там докладваме бюджета именно по този начин. От гледна точка на Пакта за Стабилност и Растеж, съответно на критериите за членство в Еврозоната, например, именно това е дефицитът, който се гледа.

Оттук и разликата - по националната методология (теоретично и емпирично правилна), дефицитът е половин милиард - демек за календарната 2009 по сметките на държавата са влезли с около половин милиард реален кеш по-малко, отколкото са излезли. По Евростат методологията, също толкова теоретично и емпирично правилна, дефицитът за 2009 ще е доста по-голям, защото през самата 2009 предишното правителство пое много задължения за разплащане, но не ги разплати - тоест кеш не е напускал сметките на държавата, но задължение за бъдещи плащания са възникнали. Това важи както за различни обществени поръчки, особено в строителството, така и например за невърнатия в срок ДДС - това са неоспорени от никого задължения на държавата, само че не се е разплатила.

Друг пример за разликата между двете методологии е случката с иракския дълг отпреди няколко години - той беше признат от Ирак и съответни споразумения подписани през една календарна година - и Евростат го заведе като държавен приход именно през тази година, съответно излишъкът беше по-голям отколкото по националната методология. Самите пари постъпиха на следващата година, когато беше заведен като приход по националната методология и съответно по нея излишъкът стана по-голям от този по методологията на Евростат.

Така че не става въпрос за "бяла" и "черна" каса, а за два различни метода за мерене на бюджета, като и двата имат своите теоретични основания и емпирични особености. В крайна сметка публикуването и на двата вида данни в комбинация е доста полезно. Разни "дървени макроикономисти" като мен от години настояваме пред Министерството на финансите да започне да публикува текущо изпълнението на бюджета не само на кешова база, но и на база натрупване, засега без успех, та се налага да си чакам те да докладват на Екофин и на Евростат и чак тогава да знаем какъв е балансът, и то в не особено големи детайли.

Така че въпросът "колко реално е дефицитът за 2009" има няколко верни отговора, дори повече от тези два. Например, ако направим т.нар. циклично изглаждане на бюджетния баланс (нещо, което Екофин се опитва да прави поне на концептуално ниво), то като нищо ще излезе, че през 2009, с този относително малък дефицит, независимо дали 0.8 или 2.2 процента, в самото дъно на яка рецесия, сме всъщност и на излишък.
[Only registered and activated users can see links]

Gari
18 Jan 2010, 08:56
ЕК одобри изплащането на 116 млн. лв. на тютюнопроизводителите за реколта 2009

Сумата ще бъде изплатена през бюджетната 2010 г. като част от съществуващата в България помощ за производителите на тютюн
[Only registered and activated users can see links]

Явно няма дупка в бюджета, а излишни пари за харчене - бол. Абе ДПС нали не беше на власт вече?

Boshko
18 Jan 2010, 09:02
ЕК одобри изплащането на 116 млн. лв. на тютюнопроизводителите за реколта 2009

Сумата ще бъде изплатена през бюджетната 2010 г. като част от съществуващата в България помощ за производителите на тютюн
[Only registered and activated users can see links]

Явно няма дупка в бюджета, а излишни пари за харчене - бол. Абе ДПС нали не беше на власт вече?


Найденов каза, че ще се направи всичко възможно парите да отидат при реалните производители, а не при "кухите" фирми които били направени специално за източване на субсидиите. :)

Gari
18 Jan 2010, 09:39
Найденов каза, че ще се направи всичко възможно парите да отидат при реалните производители, а не при "кухите" фирми които били направени специално за източване на субсидиите. :)

Абе хем борим пушенето и въвеждаме ограничения, хем даваме субсидии за тютюнопроизводителите. Какво всъщност иска тая държава?

Дядо Кольо
18 Jan 2010, 12:46
Абе хем борим пушенето и въвеждаме ограничения, хем даваме субсидии за тютюнопроизводителите. Какво всъщност иска тая държава?Акцизи

wannarock
18 Jan 2010, 12:47
колко са приходите от акцизи? и техния размер зависили от субсидиите

prodigal
05 Feb 2010, 20:30
колко са приходите от акцизи? и техния размер зависили от субсидиите

Не, не мисля че има връзка която да си заслужава да се анализира. Даните ги има на минфина.

Развитие за декември:

"През декември общите приходи по републиканския бюджет се увеличиха с 34.4% спрямо тези за декември 2008г., за което допринесе доброто изпълнение на приходите от данък върху добавената стойност, както и значителни постъпления от неданъчни приходи. При ДДС се наблюдаваше ръст от 85.7%, повлиян от нарастването приходите от ДДС от сделки в страната със 175%. Приходите от акцизи се понижиха с 12.8%, което се дължи на по-ниските приходи от акцизи върху горива с 46.1%. Намалял е физическият обем на обложените с акциз количества горива поради намалялото им потребление. При митата бе регистрирано понижение от 47.5%, повлияни от по-нисък обем на вноса на облагаеми стоки през месеца. От преките данъци постъпленията от корпоративен данък отбелязаха спад от 21.1%, което вероятно се дължи на влошената икономическа среда, довело до по-ниска облагаема печалба на фирмите. Приходите от данъка върху общия доход се свиха с 5.2%. При неданъчните приходи се наблюдаваше висок ръст от 141%, като най-голям принос за това оказа четирикратното увеличение на постъпленията от собственост (205.5 млн.лв.)
[Only registered and activated users can see links]

wannarock
08 Feb 2010, 09:27
въпросът ми беше по-скоро риторичен ;)

Цветалин Цонев
10 Feb 2010, 10:51
Защо така не могат да ги сметнат тия задължения :)
Овчаров казал едно, Катев трето, Ангелов шесто, Велев осмо....
Да отидат в МФ при Дянков и да се разберат кой колко има да взима от хазната. Да не сме като гърците, та да не си знаем сметките ;)
Това, че в условия на криза свалиха осигуровките, съкратиха сроковете за връщане на ДДС не е ли от значение за Катев и Овчаров-това пак е от бюджета?!:)
Толкова ли е станал зависим бизнеса от държавата? Дължимото от държавата как се финансира до момента-от резерви, кредити? Сигурно има и други решения да се балансира положението и факторите за фалитите не са само в хазната?!

Балансиран бюджет, но не за сметка на фирмите
10 Февруари 2010 08:55

Основната цел на правителството и финансовият министър Симеон Дянков да балансира бюджета за 2010 г. не трябва да е за сметка на фирмите у нас. Около тази теза се обединиха икономисти, финансисти и политици, до които в. Пари се допита.

За

Според икономистите Георги Ганев и Георги Ангелов е напълно възможно през тази година да приключим с балансиран бюджет и правителството да си погаси задълженията към компаниите. Въпреки натрупаните дългове на държавата смятам, че е възможно да приключим с балансиран бюджет заради по-добрите очаквания за икономиката ни, коментира за в. Пари Ангелов. Той посъветва управляващите спешно да направят регистър на всички сключени договори между различните министерства и фирмите. По думите на Ангелов така хем правителството ще знае какво дължи, хем фирмите ще са сигурни, че ще получат парите си.

Против

Бившият зам.-министър на финансите Красимир Катев обаче смята, че е некоректно да се задушава бизнесът само за да се поддържа тезата за балансиран бюджет и влизане в еврозоната.

Дълговете на държавата към фирмите трябваше още миналата година да бъдат изплатени, беше категоричен Катев. По думите на ексминистъра на финансите сегашната политика на правителството не е политика за справяне с кризата, а е политика по задълбочаване на кризата. Той предупреди, че има опасност, ако държавата не плати задълженията си на фирмите, да станем свидетели на верижни корпоративни фалити. Проблемът е, че задълженията на фирмите са огромни и като цяло дългът на икономиката е доста по-голям от БВП, което пък създава притеснения у чуждите инвеститори, каза за в. Пари Валери Петров, съдружник във фонда за рисково инвестиране Bancroft.

Критика

Правителството полага много усилия, за да балансира бюджета. Това обаче няма да е положително, ако е с цената на фалита на много фирми, тъй като означава загуба на потенциал в икономиката, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според него държавата е забавила много плащания, което ще доведе до доста проблеми.

Малко, но от сърце

Вчера стана ясно, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е погасило 38 млн. лв. от дълговете си към строителните компании през януари. До 15 февруари Дянков е обещал да се платят още 40 млн. лв., които МРРБ дължи по програма ФАР. Според министър Плевнелиев задълженията на държавата към строителните компании са близо 200 млн. лв. В същото време обаче по оценки на работодателски организации те са между 1 и 2 млрд. лв. Между 300 и 500 млн. лв. са неразплатените плащания към общините, а от 500 до 800 млн. лв. е невъзстановеният ДДС според депутата от БСП Румен Овчаров. Реалният дефицит на страната не е 0.7%, а е много повече, като в него се включат и тези дългове, допълва Овчаров.

Завесата се вдига

На практика може да се окаже, че тази година ще приключим с дупка в хазната и това ще се докаже от данните на Евростат, каза Красимир Катев. Причината е, че финансовото министерство отчита бюджета на касова основа, докато европейската статистика взима под внимание всички задължения на държавата към фирми и общини, обясни Катев. Данните на Евростат за състоянието на хазната на страните от ЕС ще бъдат публикувани чак на 22 април. Едва тогава ще разберем дали тази година приходите ще са равни на разходите. Дори и да приключим 2010-а с малък дефицит, България отново ще се нареди сред отличниците в Европа. Повечето водещи икономики са с двуцифрени размери на дефицита, заради което понасят сериозни критики от страна на Европейската комисия.
[Only registered and activated users can see links]

Gari
10 Feb 2010, 12:31
Няма спор какво трябва да се направи - трябва да държавата да се разплати с фирмите и да свие разходите си, така че пак да зъвърши годината с балансиран бюджет. И нека не ни разправят, че не можело. Ако не знаят как, ще им кажа - махат оная програма за осигуряване на заетост /това са мързеливите мангалки, които се подпират на метлите по цял ден/ и се появяват едни 600 млн. лева. Махат всички национални субсидии - примерно за земеделието - ето още 500 млн. И можем да продължим.

Защо така не могат да ги сметнат тия задължения :)
Овчаров казал едно, Катев трето, Ангелов шесто, Велев осмо....
Да отидат в МФ при Дянков и да се разберат кой колко има да взима от хазната. Да не сме като гърците, та да не си знаем сметките ;)
Това, че в условия на криза свалиха осигуровките, съкратиха сроковете за връщане на ДДС не е ли от значение за Катев и Овчаров-това пак е от бюджета?!:)
Толкова ли е станал зависим бизнеса от държавата? Дължимото от държавата как се финансира до момента-от резерви, кредити? Сигурно има и други решения да се балансира положението и факторите за фалитите не са само в хазната?!


[Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
10 Feb 2010, 14:45
Няма спор какво трябва да се направи - трябва да държавата да се разплати с фирмите и да свие разходите си, така че пак да зъвърши годината с балансиран бюджет. И нека не ни разправят, че не можело. Ако не знаят как, ще им кажа - махат оная програма за осигуряване на заетост /това са мързеливите мангалки, които се подпират на метлите по цял ден/ и се появяват едни 600 млн. лева. Махат всички национални субсидии - примерно за земеделието - ето още 500 млн. И можем да продължим.


Да, да се разплаща, да и им плати някоя друга лихва и неустойка за забавата, че да мирясат и да започнат да мислят за бизнеса си. Гари, ти да не си се записал в института на Мизес :)

Gari
10 Feb 2010, 14:57
Да, да се разплаща, да и им плати някоя друга лихва и неустойка за забавата, че да мирясат и да започнат да мислят за бизнеса си. Гари, ти да не си се записал в института на Мизес :)


Няма нужда да се записвам. Но преди няколко години открих, че мислят точно като мене. По-точно аз мисля като тях. :D

Убеден съм, че светът ще стане много по-разумен, ако всеки прочете книгата на Хенри Хазлит "Икономика в един урок". Особено за политиците уе задължително. Написана е простичко, като за обикновени хора и обяснява по елементарен начин цялата икономика. За съжаление никой не се е хванал да я преведе на български. Ако някой иска да я чете на английски, има я тука [Only registered and activated users can see links]

Дядо Кольо
10 Feb 2010, 15:08
Гари, не знам какви лесни книги четеш, ама не става така тая работа.
Че трябва да плащат - трябва!
Че трябва да махат - трябва!
Обаче - няма селско стопанство без субсидии. А и нашето е на туй дередже - защото субсидиите ни са мижави. Затова ядем гумени домати. Махни съвсем субсидиите (с книжната логика) и глей кво става с цялата ни икономика - остава без един крак.
Подобно е положението и с програмите за заетост. Като нямат пари, започват да крадат (...повече ;)) И това пак опира до икономиката, нали?

Gari
10 Feb 2010, 15:18
Гари, не знам какви лесни книги четеш, ама не става така тая работа.
Че трябва да плащат - трябва!
Че трябва да махат - трябва!
Обаче - няма селско стопанство без субсидии. А и нашето е на туй дередже - защото субсидиите ни са мижави. Затова ядем гумени домати. Махни съвсем субсидиите (с книжната логика) и глей кво става с цялата ни икономика - остава без един крак.
Подобно е положението и с програмите за заетост. Като нямат пари, започват да крадат (...повече ;)) И това пак опира до икономиката, нали?

Ееее, Дядо. Направо се изложи. Без субсидии нямало селско стопанство. Айде стига. Карали сме без субсидии хиляди ходини. Какъв е смисълът да вземат 100 лева от мене и да ги дадат на фермера, за да можел да ми продава със 100 лева по-евтино. Това е пълна глупост.

Дядо Кольо
10 Feb 2010, 15:43
Прав си - карали са без субсидии дълги години. И са успявали, дори преди 120 години средната класа у нас е била от средата на фермерите.
И не ние сме измислили субсидиите.
Просто конкуренцията ни задължава! Нали им видя драмските и сереските трактори? Нали знаеш защо турските костеливи домати са по-евтини на нашата борса въпреки допълнителните разходи?
Това имам предвид. А дали има смисъл в размяната на онези 1000 лева срещу 100 лева, така казано пак си прав.
Но като се замислиш по-дълбоко - има смисъл. Казва се цена на принадената стойност, ако не се лъжа.

Gari
10 Feb 2010, 16:25
Прав си - карали са без субсидии дълги години. И са успявали, дори преди 120 години средната класа у нас е била от средата на фермерите.
И не ние сме измислили субсидиите.
Просто конкуренцията ни задължава! Нали им видя драмските и сереските трактори? Нали знаеш защо турските костеливи домати са по-евтини на нашата борса въпреки допълнителните разходи?
Това имам предвид. А дали има смисъл в размяната на онези 1000 лева срещу 100 лева, така казано пак си прав.
Но като се замислиш по-дълбоко - има смисъл. Казва се цена на принадената стойност, ако не се лъжа.

Дядо, прав си, че другите субсидират повече и на нашите фермери е по-трудно. Не че не печелят, не вярвай на плачовете им. Повечето си покриват разходите и субсидиите им идват като чиста печалба. Ако работиш 20 000 дка, вземаш почти 500 000 лева, така че не ги мисли.

Защо обаче да е задължително да държим фермерите конкурентни? Ей ги примерно тютюнджиите. Наринаха им 130 млн. лева ей така. Иначе не можели и щели да стоят гладни. Айде бе. Първо никой не им е забранил да отглеждат тютюн. Да го гледат и продават на пазарни цени. Като не могат - сори, да си търсят друга работа. По същата логика аз да речем се хващам да произвеждам налъми. И искам да ги продавам по 20 кинта, щото тогава ще съм добре. Обаче никой не ми ги иска. Значи какво - държавата трябва да ми дава субсидии, щото иначе ще фалирам и ще остана гладен, така ли? Тези плачове са комични, но кой знае защо се представят като голяма трагедия от медиите и политиците нариват едни пари ей така заради популизма.

Сега да се върнем на субсидиите. Казваш, че другите субсидират и затова ние няма как иначе. Както се прави в анализите обаче, да хиперболизираме ситуацията и си представим, че турците дават на фермерите си огромни субсидии, толкова големи, че те са на печалба даже ако ни дават доматите без пари. И какво трябва да направим ние - вместо да вземем подарените домати, ще плащаме пари на нашите фермери, така ли? Логично ли ти звучи? Всъщност тези субсидии, които плащат на техните фермери, идват и до нас, трябва ли да се отказваме от тях.

Разбира се, фермерите няма да са щастливи, тези, които гледат домати, ще трябва да си търсят друга работа. Но всъщност нищо не се губи. С доматите без пари ще спестяваме по 200-300 лева на година. С тези пари ще си купим да речем нов костюм, така че ще има повече работа за шивачите. Те пък ще открият още работни места. В крайна сметка икономиката ще е на печалба.

Дядо Кольо
10 Feb 2010, 16:57
Горе-долу си им хванал цаката на субсидиите.
Ще получиш субсидии за налъмите, ако без тях не може.;)
Ако няма субсидии, никой няма да иска да произвежда домати. И машиностроителите, и програмистите ще останат гладни. Чрез субсидията изкуствено се изравнява дисбаланса, получен от цената на принадената стойност. За 8 часа програмистът произвежда продукция за 100 лева. А фермерът - за 20 лева. Но ако всички са програмисти - какво ще ядат? Този дисбаланс е дошъл с индустриалната революция на запад. А след нея - и субсидиите.

По-сложно стои въпросът защо да не ядем турски домати, като са по-евтини. Вярно, че фермерите у нас намаляват, но спирането на субсидиите ще ги докара до фалит и безработица, от което никой няма полза.
Пък и нашето си е по-вкусно.;) Но това е природна даденост. Виж и аз съм против субсидии за тютюна. В предишните векове хората в Родопите са били №1 овчари на Балканите.

hristovbz
10 Feb 2010, 16:59
Били са защото земеделието е било 80% от икономиката. В момента е 20% и единичните фермери не само в БГ, но и в Бразилия, Виетнам и тн са винаги пред фалит. Ако човек си направи простата сметка, числата показват всичко. Не е имало субсидии, защото повечето инвестиции са били насочени към земеделието така и така.



Прав си - карали са без субсидии дълги години. И са успявали, дори преди 120 години средната класа у нас е била от средата на фермерите.
И не ние сме измислили субсидиите.
Просто конкуренцията ни задължава! Нали им видя драмските и сереските трактори? Нали знаеш защо турските костеливи домати са по-евтини на нашата борса въпреки допълнителните разходи?
Това имам предвид. А дали има смисъл в размяната на онези 1000 лева срещу 100 лева, така казано пак си прав.
Но като се замислиш по-дълбоко - има смисъл. Казва се цена на принадената стойност, ако не се лъжа.

Optic
10 Feb 2010, 19:06
Ако няма субсидии, никой няма да иска да произвежда домати. И машиностроителите, и програмистите ще останат гладни. Чрез субсидията изкуствено се изравнява дисбаланса, получен от цената на принадената стойност. За 8 часа програмистът произвежда продукция за 100 лева. А фермерът - за 20 лева. Но ако всички са програмисти - какво ще ядат?

Нали се сещаш, че като намалеят доматите на пазара, при същото (или увеличено) търсене, цената на доматите ще се повиши (и съответно приходите на фермерите) - докато се срещнат търсенето и предлагането. Това се нарича пазар. Да определяш колко програмисти и колко фермери трябва да има и на каква цена да си продават продукцията се нарича планова икономика.

Цветалин Цонев
10 Feb 2010, 19:10
Били са защото земеделието е било 80% от икономиката. В момента е 20% и единичните фермери не само в БГ, но и в Бразилия, Виетнам и тн са винаги пред фалит. Ако човек си направи простата сметка, числата показват всичко. Не е имало субсидии, защото повечето инвестиции са били насочени към земеделието така и така.
А имаше икономическа школа, физиократите май се казваха, която смяташе, че земята е единствен източник на богатство. Но по тяхно време все още не са съществували генно-модифицираните блага и биоиндустрията :)
Все пак част от индустриалните стоки/като високотехнологичните хидравлични мотори на тракторите, например/ обслужват и земеделието. Следвателно, за да имат стойност тези стоки, трябва да има и земеделие. А не на последно място трябва да има някой, който да консумира земеделските продукти. Може ли да кажем, че инвестицията в производството на хидравличен мотор за трактор е инвестиция и в земеделие...?! Субсидиите за земеделие не са ли и субсидии за хидравлични мотори, ползвани в земеделието?!
Това в кръга на шегата;)

Дядо Кольо
11 Feb 2010, 09:36
Нали се сещаш, че като намалеят доматите на пазара, при същото (или увеличено) търсене, цената на доматите ще се повиши (и съответно приходите на фермерите) - докато се срещнат търсенето и предлагането. Това се нарича пазар. Да определяш колко програмисти и колко фермери трябва да има и на каква цена да си продават продукцията се нарича планова икономика.
Разбира се - елементарно е да се сетиш. Ама как не са се сетили развитите държави, които субсидират яко своите фермери?
Спорът ни с Гари възникна не "защо да субсидираме", а "дали да субсидираме". Надпреварата в субсидиите винаги е била една от ключовите проблемни теми в двустранните отношения между силните държави.
Тази тема е болезнено за нас засегната в договора ни за присъединяване: ограничено субсидиране, ограничена свобода на придвижване на работна сила, затваряне на енергийни мощности и пр... Големите написаха каквото си пожелаха без изобщо да ги е грижа да сравняват своите гигантски субсидии с нашите.

Gari
11 Feb 2010, 12:02
Разбира се - елементарно е да се сетиш. Ама как не са се сетили развитите държави, които субсидират яко своите фермери?
Спорът ни с Гари възникна не "защо да субсидираме", а "дали да субсидираме". Надпреварата в субсидиите винаги е била една от ключовите проблемни теми в двустранните отношения между силните държави.
Тази тема е болезнено за нас засегната в договора ни за присъединяване: ограничено субсидиране, ограничена свобода на придвижване на работна сила, затваряне на енергийни мощности и пр... Големите написаха каквото си пожелаха без изобщо да ги е грижа да сравняват своите гигантски субсидии с нашите.


Сещат се и развитите държави, Дядо. В момента в ЕС тече голяма полемика дали да не се премахнат земеделските субсидии изобщо. За което естествено настояват северните държави, а южните са против. Наскоро и ние се обявихме за запазването им. Но рано или късно ще паднат, защото от такова изкривяване на пазара няма полза. А и фермерите омръзнаха на всички. Когато годината е лоша - искат обезщетения за изгубената реколта. Когато е добра - искат още субсидии защото цените били много ниски. Не помня една година да са били доволни.

Дядо Кольо
11 Feb 2010, 13:33
Сещат се и развитите държави, Дядо. В момента в ЕС тече голяма полемика дали да не се премахнат земеделските субсидии изобщо. За което естествено настояват северните държави, а южните са против. Наскоро и ние се обявихме за запазването им. Но рано или късно ще паднат, защото от такова изкривяване на пазара няма полза. А и фермерите омръзнаха на всички. Когато годината е лоша - искат обезщетения за изгубената реколта. Когато е добра - искат още субсидии защото цените били много ниски. Не помня една година да са били доволни.С това съм напълно съгласен. Каквото съгласие постигнат големите, такова ще важи и за нас. Защото въпросът "държавна субсидия" наистина е болезнен в ЕС.
(Съвсем отделен пример - заменките на гори. ЕС не й пука дали е законно, но когато прецени, че става дума за държавна помощ, вдига жълтия картон).
Но когато всички наоколо субсидират, няма как да останем настрани.

П.П.Ей затова го харесвам този форум - страните почти винаги стигат до балансирано мнение.

wannarock
25 Feb 2010, 15:27
САЩ: България избегна бедствието
25 февруари 2010 / News.dir.bg
България избегна икономическото бедствие, политическата нестабилност и спасителни мерки от МВФ, които много страни в Европа изпитаха.

Това заяви посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик в началото на бизнес обяд, организиран от Американската търговска камара, цитиран от БТА.
Според посланика, България трябва да се гордее с вече постигнатото - най-нисък дефицит в Европа за 2009 г., единствената страна в Европа, която навярно ще приключи 2010 г. с балансиран бюджет, и вероятно единствената страна, която ще изпълни всички критерии от Маастрихт тази година.

Тази безспорна статистика "черно на бяло" е огромен аргумент в полза на бързото ви приемане в еврозоната, коментира посланикът. Той добави, че би искал да види повече български компании да се възползват от възможностите да инвестират в САЩ.

Дипломатът отбеляза, че правителството на Бойко Борисов е поставило борбата срещу организираната престъпност начело на списъка с необходимите задачи. Правителството обеща да се справи с атмосферата на безнаказаност, която очерняше образа на България в Брюксел и по света, заяви още той.

Уорлик посочи, че ЕК е признала напредъка, като е отпуснала блокирани финансови средства. Все още остава да се свърши много работа, каза обаче дипломатът.

В момента България е безспорно зависима от един доставчик за голямата част от енергийните си нужди, заяви посланик Уорлик в отговор на въпрос. По думите му това би била "опасна ситуация" за която и да е страна, без значение кой е доставчикът.

Разнообразяването на тези източници е дълъг и труден път, посочи Джеймс Уорлик. България се нуждае от диверсифицирани енергийни доставки, страната трябва да разчита на многобройни източници за енергийните й нужди, допълни той. По думите му тези решения няма да повлияят само върху България, но и върху целия регион, добави дипломатът.

По отношение на сектора на информационните технологии Уорлик отбеляза, че в България 20% от населението говори чужди езици и заетите в сектора професионалисти са 20 000, което отрежда на страната трето място в света по количество на сертифицираните специалисти на глава от населението и осмо място като абсолютни числа.
Според Уорлик България ще стане център на информационните технологии и лидер в региона, ако инвестира в образованието и обучението по съвременни технологии и мениджмънт.

По мнението на посланика България може да се възползва от положението си на признат лидер в класическата биотехнология, за да проправи път в съвременната биотехнология.

dnb
25 Feb 2010, 15:34
край, свърши кризата :)

Optic
25 Feb 2010, 18:06
край, свърши кризата :)

Разгеле!

Gari
26 Feb 2010, 10:58
Eто как се кърпи бюджетът:

Дянков - септември 2009 г.:
"В реалния сектор вече се усещало по-бързото връщане на ДДС, което осъществява НАП. От 620 млн. лева невърнат ДДС, вече сме на 180 млн. лева, отчете Дянков."
[Only registered and activated users can see links]

Дянков - февруари 2010 г.
Държавата ударно се разплаща с бизнеса. Невърнатото ДДС пада от 740 млн. лева в началото на мандата до 450 млн. в края на декември. Надеждите са в края на март или началото на април да падне на 100 млн. лева.
[Only registered and activated users can see links]

И на двете му изявления присъствах лично. Наистино точно това каза.

Сега ако екстраполираме тези цифри, някъде към юли като отчита годината Дянков ще каже:

"Връщаме бързо ДДС-то и от 950 млн. в началото на мандата, вече го намалихме на 600 млн. До края на годината ще го свалим на 200 млн."

Щеше да е смешно ако не беше тъжно. Това момченце с очилата, което се смята за финансов гений, ще ни докара още много ядове.

Цветалин Цонев
26 Feb 2010, 11:36
Eто как се кърпи бюджетът:

Дянков - септември 2009 г.:
"В реалния сектор вече се усещало по-бързото връщане на ДДС, което осъществява НАП. От 620 млн. лева невърнат ДДС, вече сме на 180 млн. лева, отчете Дянков."
[Only registered and activated users can see links]

Дянков - февруари 2010 г.
Държавата ударно се разплаща с бизнеса. Невърнатото ДДС пада от 740 млн. лева в началото на мандата до 450 млн. в края на декември. Надеждите са в края на март или началото на април да падне на 100 млн. лева.
[Only registered and activated users can see links]

И на двете му изявления присъствах лично. Наистино точно това каза.

Сега ако екстраполираме тези цифри, някъде към юли като отчита годината Дянков ще каже:

"Връщаме бързо ДДС-то и от 950 млн. в началото на мандата, вече го намалихме на 600 млн. До края на годината ще го свалим на 200 млн."

Щеше да е смешно ако не беше тъжно. Това момченце с очилата, което се смята за финансов гений, ще ни докара още много ядове.

или не е наясно или има проблеми с данните или и двете :)

Цветалин Цонев
27 Apr 2010, 08:41
това е като доказателство, че бюджетиращите в държавата са се отказали да мислят структурно. Ами ако се окаже, че и излишъка на здравната каса не е "по закон" ?! Нали приходите на здравната каса идват оттам, от където идват приходите на останалите елементи на Консолидирания бюджет?!

Осигурителните фондове предпазват България от свръхдефицит през 2010 г. ([Only registered and activated users can see links] _ot/)

Цветалин Цонев
30 Apr 2010, 08:58
доста силно изказване от Т. Трайков
р. Трайков: Вдигането на ДДС е последният куршум
30 Април 2010 08:18

В момента колегите от финансовото министерство правят сметка дали може да не се вдигне ДДС, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по БНТ. Това предаде BGNES.

Това е последният куршум, който трябва да се изстреля и няма след него друго. Трябва да се види дали другите мерки ще сработят, каза Трайков. Ако можем да си позволим да не го правим, не трябва да го правим. Ако анализът обаче покаже, че не можем с останалите мерки да избегнем фалита – трябва да го направим, каза министърът.

По думите му трябва да има приходи, трябва да се направят реформите – пенсионна, здравна.

15% по-малко разходи успяхме да постигнем, каза Трайков. Някои от положителните очаквания за излизането от кризата са налице. Става дума за няколко критични месеца, които трябва да издържим, каза министърът. Според него пръстът е на спусъка, но още не е дръпнат и следващата седмица ще стане ясно ще се вдигне ли ДДС.
[Only registered and activated users can see links]

Цветалин Цонев
03 May 2010, 15:27
Интересно обяснение за резкия спад в началото на годината:)
Защо са вкарали в прогнозата големите харчове на излишъците:)
Март с ръст при ДДС от внос и рязко забавяне на спада в данъчните приходи
03.05.2010 14:25
От: Мариян Йорданов
[Only registered and activated users can see links]


Данъчните приходи през март 2010 г., се подобряват значително спрямо тези през януари и февруари на годишна база, показва проучване на Investor.bg.

Спадът при косвените данъци се забавя до 12,39% на годишна база през март, спрямо 34,91% за януари и февруари.

През март 2010 г. има ръст на годишна база на приходите от ДДС от внос с 13,52% до 210,8 млн. лв.

За сравнение, през януари-февруари 2010 г. на годишна база се отчита спад на приходите от ДДС от внос със 7,44% до общо 324,9 млн. лв. (по 162 млн. лв. на месец).

Като цяло приходите от ДДС през март намаляват с 9,01% на годишна база, спрямо 45,68% спад през януари-февруари.

Една от причините за резкия спад през януари-февруари на годишна база е еднократният ефект от големите държавни разходи в края на 2008 г., които формират потребление, ДДС-то от което се внася в бюджета в началото на 2009 г.

В края на 2009 г. такива държавни разходи нямаше и в началото на 2010 г. на практика няма база, на която да се формират приходи от ДДС.

Учудващо, както през март, така и през цялото тримесечие има ръст на годишна база при приходите от данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), в рамките на скромните 2%, но все пак ръст. При корпоративния данък печалба спадът е около 24,47% на годишна база през март и 21,7% на годишна база през януари-февруари.

Акцизите през март намаляват с 18,3% на годишна база до 126,2 млн. лв., което е повече от спада с 13,84% на годишна база за януари-февруари 2010 г.

Вече има и данни за април 2010 г., които показват най-силен месец в събирането на ДДС от внос от началото на кризата.

Коренното подобрение в приходите от ДДС през март спрямо януари и февруари тази година доведе до намаление на бюджетния дефицит до 271 млн. лв. за март, което е тройно по-малко от по 700 млн. лв. за януари и февруари.

Данни за бюджетните приходи в млн. л

[Only registered and activated users can see links]

Gari
03 May 2010, 20:29
May 3rd, 2010
Кой затяга колана (държавата не, очевидно)?

Лъчезар Богданов – гост блогър


Данните за изпълнението на бюджета до март показват, че приказките за големи икономии и реформи си остават само това – приказки. Правителството се опитва да обясни дефицита с две основни причини: спадали приходите заради кризата, а предходното правителство завещало много неразплатени договори с приятелски фирми. Обаче данните сочат че:

1/ Само за м. Март, дефицитът е нараснал със 197 милиона спрямо март 2009г. От които, само 59 млн. се дължат на по-ниски приходи, а разходите са нараснали със 166 млн. лева.

2/ Ако разгледаме цялото тримесечие, правителството е похарчило с 957 млн. лева повече от 2009 г. Къде точно е затягането на коланите? Близо 1 млрд. за 3 месеца – а за 12 месеца? Социалните разходи са нараснали с 511 млн. – за какво мрънкат разните синдикалисти, медиите и т.н. радетели за повече преразпределение към бедните, слабите и онеправданите? Субсидиите са повече със 172 млн. Капиталовите разходи – със 156 млн. (нали фирмите се жалват, че нямало поръчки – тези къде отиват?). Заплатите растат с 64 млн., а текущата издръжка със 79 млн. – при гръмките приказки за разни писма от премиера до министерствата, дето забранявал да се харчи за това или онова с цел икономии.

Съвсем очевидно е, че големият проблем е в нарастването на разходите. Това не е дясна политика. Още повече, не е политиката, поддържана от „либералните икономисти”.

[Only registered and activated users can see links]

Трябва да отбележим, че част от по-големите разходи са заради увеличените през миналото лято пенсии и нарасналите обезщетения за безработица. Но това не обяснява примерно увеличената текуща издръжка.

Gari
13 May 2010, 10:11
Ето защо не стига бюджетът:

Кухи агенции гризат бюджета
[Only registered and activated users can see links]

...Заравяйки се в чиновническите структури, човек остава втрещен от някои от подчинените на министъра на труда и социалната политика. Те са 14 на брой, и, естествено, вървят със съответния административен персонал. Дори названията на някои от тях са, меко казано, парадоксални, да не говорим, че са почти никому неизвестни. Например с какво ли се занимават Българо-германските центрове за професионално обучение в Пазарджик, Плевен, Смолян и Стара Загора?! Сигурно с нещо, защото във всеки от тях работят по 25 човека. То за толкова години, ако бяха обучени по немски тертип работниците у нас, сега едва ли щяхме да се чудим как да излезем от кризата, но... нейсе. Ние сме доказали, че можем да побългарим дори германец...

Шокиращо впечатляващ за нас бе и Националният институт за помирение и арбитраж. Той е в структурата на същото министерство. Какво ли работят хората тук, когато с тази работа по принцип се занимава съдът, не става много ясно. Но предвиденият щат по устройствен правилник е за 30 човека. Пак към социалното ведомство съществува и Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи. В него се трудят 15 служители, но като че с инициативите в тази област съвсем сме го закъсали.

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма също отглежда приличен брой чиновници. В Българската агенция за инвестиции се трудят 29 служители. Но каква е тяхната ефективност, ако се съди от хроничния недостиг на инвестиции?

Още две мощни административни структури, подчинени на министър Трайков, не са за подминаване. Това са Българският институт по метрология (БИМ), който според сайта му е "специализиран за изпълнение на държавната политика в областта на научната, индустриалната и законовата метрология", и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Институтът е с председател Катерин Катеринов и според обявената структура служителите му наброяват 346 човека. В Държавната агенция за метрологичен и технически надзор пък, за която се твърди, че е сред "най-рекетьорските" организации за българския бизнес, се трудят 417 души. Може би е редно да се направи преценка има ли разлика във функциите на двете структури.

Ако не е смешно, би било направо тъжно, че у нас съществува и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. За тях се грижат 248 души персонал. С какво се занимават, щом милиони, предназначени за тези предприятия, останаха неусвоени?

При проверката ни се натъкнахме и на много други административни структури, които са създадени със закон. Сред тях е Контролно-техническата инспекция, която е доста неизвестна на широката публика, но пък приютява персонал от 116 човека.

Неин изпълнителен директор е Георги Георгиев. Според официалната информация тя се занимава с контрола по регистрацията на земеделската и горската техника, с контрола по техническото състояние и безопасност за работа с техниката при работа с нея, с техническите прегледи, придобиването и отнемането на правоспособност за работа с нея, с контрола на дейностите по пускането на пазара, пускането в употреба и спирането от работа, с издаването и подмяната на свидетелствата за правоспособност, с контрола върху производството и пускането на пазара, регистрацията или пускането в употреба на нови колесни трактори и т.н.

Една от любопитните дейности, описващи дейността на тази инспекция, е "въздействието на техниката върху околната среда". Тук е бил моментът да бъде създаден и научен институт по този проблем, ама ей на - пропуснали са да сложат и още 100-ина чиновници на държавната софра.

Друго доста сериозно по отношение на персонала ведомство е Националната служба за растителна защита. Генералният й директор е Петър Николов, който съответно си има и двама заместници. Те ръководят отбор от 476 души. Сигурно има нужда и от тях, и от звеното, в което работят. Но човек не остава с такова усещане, като си разреже домат или ябълка.

Между особено впечатляващите структури на държавна издръжка е Националната служба за съвети в земеделието. Неин изпълнителен директор е инж. Любомир Маринов, а общата численост на служителите й е 125 души. Според официалната информация те се занимават с "подпомагане на осъществяването на трансфера и приложението на научните и практическите достижения в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Обучават, квалифицират специалистите от службата и земеделските производители. Предоставят информационни материали. Извършват агрохимични анализи на почвата и растенията. Предоставят специализирани консултации в различните области на земеделието". Ясно е защо българските земеделски стопани са толкова "консултирани".

В Държавната агенция за бежанците работят 156 души. Тя си има председател - Никола Казаков, двама заместник-председатели, че и шеф на политически кабинет - Стоян Василев Петров, ведно с трима експертни и технически сътрудници. Както се досещаме, всички тези хора на ръководни постове имат кабинети, секретарки, шофьори и, естествено, служебни автомобили. Освен представителността на тази институция от публичната информация за нея разбираме, че общата численост на служителите й е ни повече, ни по-малко... 156 души. Като оставим настрана факта, че човек се чуди какво толкова правят всичките тези хора, нека не се заблуждаваме, че заплатите тук са символични. А като си помисли човек, то колко ли народ смята да се пресели у нас, че трябва да бъде администриран от такъв персонал...?

Подобен въпрос може да се постави и за Държавната агенция за българите в чужбина, която беше създадена преди години, за да се намери подходящо по величавост място за вечния Гиньо Ганев. Сега неин председател е Райна Манджукова, която също си има и двама заместници.

Администрацията тук не е толкова голяма - само 25 човека, но като се замисли човек, трудно може да се досети за дори няколко "колосални" изяви на това звено. Те, българите в чужбина, неслучайно са там, а не тук.

Грижата на една страна за децата й е нещо много важно. Но като се има предвид колко истински се грижим у нас за подрастващото поколение, някък необяснимо става кому е нужна огромен апарат за администриране на този дейност. Но той е създаден, отново за човек - по онова време за Ширин Местан (съпругата на видния ДПС депутат - Лютви Местан). Сега Държавната агенция за закрила на детето се ръководи от председателката Надя Рабхат Шабани-Панова. Тя, естествено, си има и заместник - Калин Каменов. В институцията хлябът си печелят 73-ма човека. На пръв поглед не са кой знае колко много, но едва ли са задъхани от работа...?

За сметка на това пък Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), чийто председател, според официалната информация в сайта на МС, е Пламен Вачков, осигурява заплатите на 836-ма служители.

Комисията по стоковите борси и тържищата с председател Едуард Стойчев се справя с доста по-малочислен състав - от 28 човека, но и те едва ли са особено натоварени, тъй като са просто едни регистратори на съществуващите частни обекти.

Приз по многочисленост на персонала обаче спокойно печели Националният статистически институт. Неговият щат приютява 1338 души.

При прегледа на държавните административни структури се натъкнахме на една странна държавна институция, за която трудно може да се каже, че е особено известна, за да не кажем съвсем неизвестна. Тя обаче носи гръмкото название - Национален център "Европейски младежки програми и инициативи". В него работят 31 човека. Естествено, има си и изпълнителен директор, който по всяка вероятност ползва и всички екстри за този пост. А и името му е доста познато - Иван Модев, син на бившия областен управител на София Тодор Модев. Според официалната информация тази структура трябвало да "подпомага председателя на Държавната агенция за младежта и спорта при осъществяване на държавна политика в областта на младежките и спортните дейности в Република България, като разработва становища и участва в подготовката на проекти на нормативни актове, отнасящи се до участието на Република България в международни младежки и спортни програми, тяхното насърчаване и подкрепа".

Като чете човек тези "задължения", се сеща за един стар анекдот: Иванчо се похвалил, че си намерил работа като началник на държавна служба, че и Марийка се уредила покрай него. Като го попитали какво работи - той казал, че още не знае и засега всъщност... нищо. - А Марийка? - дошъл резонният въпрос. - "Тя ми помага" , дошъл още по-смисленият отговор...

Цветалин Цонев
01 Jul 2010, 13:48
Бюджетен дефицит от 60.2 млн. лв. отчитат от МФ
01 Юли 2010 14:41

За месец май е отчетен минимален дефицит от 60.2 млн. лв., съобщават от финансовото министерство. Отчетеният за май 2009 г. дефицит е в размер на 120.1 млн. лева.

Към 31.05.2010 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на 1 360.0 млн. лв. и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1 122.6 млн. лв. и по европейските средства в размер на 237.4 млн. лева.

Постъпленията по КФП към края на месец май са в размер на 9 357.8 млн. лв., или 35.3% от годишните разчети за 2010 г.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към 31.05.2010 г. възлиза на 7 229.4 млн. лв., което е 77.3% от общите постъпления по КФП.

Приходите в частта на преките данъци са 1 675.3 млн. лв., или са постъпили 45.0% от разчетените за годината.

Приходите от косвени данъци са в размер на 3 206.7 млн. лв., което е 27.8% от програмата за годината.

Приходите от ДДС са в размер на 1 983.6 млн. лв., или 29.2% от планираните със ЗДБРБ за 2010 г.

Постъпленията от акцизи към 31.05.2010 г. са в размер на 1 179.0 млн. лв., като изпълнението спрямо разчета за годината е 25.7%. Приходите от мита възлизат на 44.0 млн. лв., или 31.9 % от разчетените за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 335.7 млн. лв., или 46.6 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31 май са 2 011.7 млн. лв., което представлява 39.2% от разчетените за годината.

Неданъчните приходи и помощите са в размер на 2 128,4 млн. лв., или 39,1 % от разчета за годината. През месец април постъпи вноската от превишението на приходите над разходите на БНБ в размер на 354,7 млн. лв., или с 18.2% над предвидените в ЗДБРБ за 2010 г.

Спрямо постъпленията за същия период на 2009 г. се наблюдава изоставане с 426.9 млн. лв., което се дължи в най-голяма степен на постъпилите в началото на 2009 г. авансови плащания от фондовете на ЕС, които имат еднократен ефект, но оказват влияние при съпоставката на общия размер на приходите за първите пет месеца на 2010 г.

Разходите по консолидирания бюджет (вкл. вноската на Република България за общия бюджет на ЕС) към 31.05.2010 г. възлизат на 10 717.8 млн. лв., което е 39.7 % от годишния разчет.

Текущите нелихвени разходи са в размер на 9 025.2 млн. лв., 42.1 % от разчета за годината) капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 078.1 млн. лв., 27.4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2010 г. и лихвените плащания - на 285.8 млн. лв., 49.2 % от планираните за 2010 г.

Спрямо същия период на предходната година, разходите (вкл. вноската за бюджета на ЕС) нарастват с 229.2 млн. лв. (2.2 %), в т.ч. нелихвените разходи нарастват с 244.2 млн. лева.

По-високият размер на разходите по консолидирания бюджет се дължи основно на по-високите социални и здравноосигурителни плащания, които към края на месец май са с 641.0 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.

Ръст се отчита и при субсидиите за реалния сектор и селскостопанските производители, който е свързан с усилията за стимулиране на икономиката и подобряване на условията пред българския бизнес.

Лихвените разходи са намалели спрямо 31.05.2009 г. с 34.5 млн. лева. Капиталовите разходи са с 339.4 млн. лв. с 23.9 %по-малко спрямо края на май 2009 г.

Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена към май 2010 г. от централния бюджет възлиза на 328.7 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.

Фискалният резерв към 31.05.2010 г. е в размер на 6.6 млрд. лева.
[Only registered and activated users can see links]