wannarock
30 Jul 2009, 14:26
Понци схемата САЩ-Китай
Представете си, че успеете толкова много в работата си, че натрупате 2 трлн. долара, които постоянно влагате в краткосрочни щатски облигации, пита анализаторът Джон Маркман пред MSN. Сега си представете, че когато се опитате да кеширате тези облигации, за да купите някои неща на децата си, човекът на гишето в банката ви затвори и каже да си ходите.
В общи линии това е ситуацията, пред която е изправен Китай тези дни, докато се чуди дали планът да произведе тонове стоки за щатския потребител в последните две десетилетия срещу купчина кредитни хартийки е било толкова добра идея.
Въпросът е на дневен ред, докато щатския дефицит и дългове достигат нива невиждани досега, а на Пекин бе отказано да купи щатски и австралийски мини и петролни полета. И докато Китай говори открито за тревогите си, те нарушават спокойствието на световните кредитни, валутни и фондови пазари, които не знаят какво да правят при перспективата че най-голямата световна Понци схема може да приключи.
Защо връзката Китай-САЩ е като Понци схема?
След валутните вълнения през 1998 г., Пекин преустрои напълно финансовите си взаимоотношения със запада. Законодателите вързаха стойността на юана към долара, като го държа изкуствено ниско.
Евтиният юан направи неустоимо евтино за щатските компании да произвеждат стоки в Китай. Все повече компании преместиха производствата си в името на глобализацията и печалбите. Американците в същото време, които тогава се наслаждаваха на добре платени работи във фабриките, се принудиха да се преместят в по-ниско платени служби в сферата на услугите.
Китай не се нуждаеш кой знае от какво направено в Америка и вместо да купува коли от Детройт или мебели от Северна Каролина, с печалбите купуваше държавни облигации. Покупките свалиха лихвите в САЩ. Средната класа американци видя своите доходи да падат и откри, че може да запази начина си на живот като взема кредити.
През последното десетилетие американците харчеха повече от колкото печелеха, като увеличаваха дълговете си на база имущество. Тава работеше, докато стойността на залога - техните къщи, продължаваше да се покачва. Докато Китай купуваше Fannie Mae, Freddie Mac и облигации, схемата работеше по странен и красив начин.
Беше ли това толкова лошо? Сега погледнете на това в контекста на Понци схема, подобна на тази на Бърни Мадоф, предлага анализаторът.
Клиентите на Мадоф с години са мислили че са богати, защото той им е пращал брокерски извлечения, които са твърдели това. Но схемата работи, докато пари са продължавали да идват. Когато миналата година дойде кризата и множество клиенти са си поискали парите наведнъж, играта на Мадоф за 50 млрд. долара се разпадна.
Тогава неговите жертви изведнъж са осъзнали, че техните извлечения са безполезни парчета хартия и те са разорени. Истината е, че те са били винаги без пукната пара, но просто не са го знаели.
Кредитът, който поддържаше американските семейства последните 10 години е подобие на произвежданите от Мадоф извлечения. Когато Пекин реши, че е твърде рисковано да държи щатски долари и дългове обаче, тогава системата ще се срине.
Разбира се, не е в интерес на Китай да спре схемата, дори ако иска, защото това ще повлече и собствената му икономика.
Китай всъщност няма реални щатски пари. Освен ако не обърнат облигациите си в нещо друго, те са само хартия. Обаче ако се опитат да излязат от позицията, те ще дестабилизират долара и стойността на другите им активи ще се срине. Ако спрат да купуват облигации, също така лихвите ще се повишат, което ще донесе още до по-големи загуби.
На кратко - Пекин мислеше че е открил перфектна схема да изгради независимост от запада, но всъщност направи зависимостта си още по-лоша. Китай и САЩ създадоха най-чудовищния ликвиден балон в световната история и всеки преследваше, това което вярваше че е в негов интерес, коментира Маркман.
Сега сме достигнали момента, когато световните капиталови пазари ще наложат своя собствена дисциплина. Фактът, че повечето пари създадени последното десетилетие бяха похарчени за потребление, а по-малко за инвестиции, е подобен на този при клиентите на Мадоф, които издухаха парите си за самолети, вместо реална собственост за съхранение на богатството им. Това уби продажбите на дребно в САЩ, срина работния пазар, вдигна просрочените ипотеки, съсипа строителите и оряза търсенето на кредити.
Нямо добро решение на проблема. Китай трябва да отвори пазарите си и да остави валутата си свободно да се търгува, но едва ли ще го направи по политически причини. САЩ трябва или да ореже разходите си, за да не наводни още света с техния дълг или да преглътне гордостта си и да издаде облигации в китайска валута. Това също едва ли ще се случи. Което означава че остава само един път - на дълго, бавно, самотно изпълзяване от купчините дълг, които докараха тази бъркотия. Това може да се сравни с присъдата на Мадоф, като може само да се надяваме, че ще трае по-малко.
[Only registered and activated users can see links]
Представете си, че успеете толкова много в работата си, че натрупате 2 трлн. долара, които постоянно влагате в краткосрочни щатски облигации, пита анализаторът Джон Маркман пред MSN. Сега си представете, че когато се опитате да кеширате тези облигации, за да купите някои неща на децата си, човекът на гишето в банката ви затвори и каже да си ходите.
В общи линии това е ситуацията, пред която е изправен Китай тези дни, докато се чуди дали планът да произведе тонове стоки за щатския потребител в последните две десетилетия срещу купчина кредитни хартийки е било толкова добра идея.
Въпросът е на дневен ред, докато щатския дефицит и дългове достигат нива невиждани досега, а на Пекин бе отказано да купи щатски и австралийски мини и петролни полета. И докато Китай говори открито за тревогите си, те нарушават спокойствието на световните кредитни, валутни и фондови пазари, които не знаят какво да правят при перспективата че най-голямата световна Понци схема може да приключи.
Защо връзката Китай-САЩ е като Понци схема?
След валутните вълнения през 1998 г., Пекин преустрои напълно финансовите си взаимоотношения със запада. Законодателите вързаха стойността на юана към долара, като го държа изкуствено ниско.
Евтиният юан направи неустоимо евтино за щатските компании да произвеждат стоки в Китай. Все повече компании преместиха производствата си в името на глобализацията и печалбите. Американците в същото време, които тогава се наслаждаваха на добре платени работи във фабриките, се принудиха да се преместят в по-ниско платени служби в сферата на услугите.
Китай не се нуждаеш кой знае от какво направено в Америка и вместо да купува коли от Детройт или мебели от Северна Каролина, с печалбите купуваше държавни облигации. Покупките свалиха лихвите в САЩ. Средната класа американци видя своите доходи да падат и откри, че може да запази начина си на живот като взема кредити.
През последното десетилетие американците харчеха повече от колкото печелеха, като увеличаваха дълговете си на база имущество. Тава работеше, докато стойността на залога - техните къщи, продължаваше да се покачва. Докато Китай купуваше Fannie Mae, Freddie Mac и облигации, схемата работеше по странен и красив начин.
Беше ли това толкова лошо? Сега погледнете на това в контекста на Понци схема, подобна на тази на Бърни Мадоф, предлага анализаторът.
Клиентите на Мадоф с години са мислили че са богати, защото той им е пращал брокерски извлечения, които са твърдели това. Но схемата работи, докато пари са продължавали да идват. Когато миналата година дойде кризата и множество клиенти са си поискали парите наведнъж, играта на Мадоф за 50 млрд. долара се разпадна.
Тогава неговите жертви изведнъж са осъзнали, че техните извлечения са безполезни парчета хартия и те са разорени. Истината е, че те са били винаги без пукната пара, но просто не са го знаели.
Кредитът, който поддържаше американските семейства последните 10 години е подобие на произвежданите от Мадоф извлечения. Когато Пекин реши, че е твърде рисковано да държи щатски долари и дългове обаче, тогава системата ще се срине.
Разбира се, не е в интерес на Китай да спре схемата, дори ако иска, защото това ще повлече и собствената му икономика.
Китай всъщност няма реални щатски пари. Освен ако не обърнат облигациите си в нещо друго, те са само хартия. Обаче ако се опитат да излязат от позицията, те ще дестабилизират долара и стойността на другите им активи ще се срине. Ако спрат да купуват облигации, също така лихвите ще се повишат, което ще донесе още до по-големи загуби.
На кратко - Пекин мислеше че е открил перфектна схема да изгради независимост от запада, но всъщност направи зависимостта си още по-лоша. Китай и САЩ създадоха най-чудовищния ликвиден балон в световната история и всеки преследваше, това което вярваше че е в негов интерес, коментира Маркман.
Сега сме достигнали момента, когато световните капиталови пазари ще наложат своя собствена дисциплина. Фактът, че повечето пари създадени последното десетилетие бяха похарчени за потребление, а по-малко за инвестиции, е подобен на този при клиентите на Мадоф, които издухаха парите си за самолети, вместо реална собственост за съхранение на богатството им. Това уби продажбите на дребно в САЩ, срина работния пазар, вдигна просрочените ипотеки, съсипа строителите и оряза търсенето на кредити.
Нямо добро решение на проблема. Китай трябва да отвори пазарите си и да остави валутата си свободно да се търгува, но едва ли ще го направи по политически причини. САЩ трябва или да ореже разходите си, за да не наводни още света с техния дълг или да преглътне гордостта си и да издаде облигации в китайска валута. Това също едва ли ще се случи. Което означава че остава само един път - на дълго, бавно, самотно изпълзяване от купчините дълг, които докараха тази бъркотия. Това може да се сравни с присъдата на Мадоф, като може само да се надяваме, че ще трае по-малко.
[Only registered and activated users can see links]