За дейността на БФБ като институция

[Дядо Кольо]

БФБ прие Националния кодекс за корпоративно управление ([Only registered and activated users can see links])
Поздравления!
С този акт борсата се присъединява към недългия списък от най-прозрачните български компании.

П.П. Нямаме подобна тема, в която да коментираме работата на борсата като институция. Бошко може да смени заглавието, ако това не е подходящо. Или да съкрати последните две думи...

[wannarock]

бфб и прозрачност :D:D:D самият факт, че кобуса е със забавяне няколко секунди какво говори?! другите неща не ми се изброяват :(

п.с. приемането на нещо не означава спазването му, а още по-малко да има положителен ефект..........................

[Дядо Кольо]

п.с. приемането на нещо не означава спазването му, а още по-малко да има положителен ефект..........................
Кодексът има етичен характер. Но негов основен принцип е "Спазвай или обяснявай!" А повече от месец вече действа и Национална комисия по спазване на кодекса, т.е. има обществен надзор. Точно на учредяването на националната комисия бе поставен въпроса защо БФБ не приема кодекса. Изпълнителния директор на БФБ още тогава отговори, че според него няма проблем за това - ето, днес е факт.
И то положителен. Когато на някой не му харесва политиката на прозрачност на БФБ или отделен факт, ще има за какво да пледира.
бфб и прозрачност :D:D:D самият факт, че кобуса е със забавяне няколко секунди какво говори?! другите неща не ми се изброяват :( ..
Днес ходих да погледна "Брокера" на Карол. Доволен съм.

[wannarock]

почти всеки участник може да изкара пледоария - без никакъв ефект - не съм оптимист за бг институциите - факт

аз лично имам да мисля по въпроса за брокера

[Дядо Кольо]

Финансовият министър Симеон Дянков обмисля по-големи промени в ръководството на Българската фондова борса (БФБ) освен обявената досега смяна на представителя на държавата. Това научи "Дневник" от двама независими източници, запознати с процеса. Финансовото министерство е принципал на държавата, която е най-голям акционер с 44% в БФБ - София.

"Има нагласа да се смени голяма част от ръководството на борсата или най-малкото изпълнителният директор и председателят на съвета на директорите", обясни пред "Дневник" единият от източниците. Другият потвърди, че финансовото министерство е проучило юридическите възможности и последствия от това.

В момента двете ръководни позиции са оглавявани съответно от Бистра Илкова и Виктор Папазов. За 20 януари е насрочено извънредно общо събрание на борсата, на което засега основна точка е замяната на сегашния представител на държавата Людмила Елкова с финансиста Пламен Дерменджиев. Според източниците на Дневник до края на годината ще се вкарат и допълнителни точки в дневния ред, чиято цел е именно смяна на ръководството. В понеделник пък в интервю за DarikFinance Симеон Дянков заяви, че ще има големи изненади в края на годината, визирайки управлението на борсата.

От сегашното ръководство на БФБ обясниха пред "Дневник", че не знаят да се готви смяна. "Не сме получавали други уведомления освен това за Пламен Дерменджиев от страна на финансовото министерство", обясни вчера пред "Дневник" Бистра Илкова. "На този етап ние все още не сме се срещали лично с г-н Дянков, вероятно поради наличието на редица обективно по-важни и приоритетни въпроси за решаване в държавата.

В едно свое интервю г-н Дянков каза - и ние не сме се съмнявали в това - че той ще се срещне с нас, защото смятаме, че е добре от първа ръка министърът да бъде запознат с редица важни въпроси, свързани с бъдещото развитие на пазара у нас и най-належащите проблеми за решаване", допълни изпълнителният директор на борсата.

Запознатите с намеренията на министъра очакват той да внесе допълнителни точки в дневния ред за предстоящото събрание до края на годината, в които да предложи рокадите. Не е изключено и Пламен Дерменджиев да бъде предложен за изпълнителен директор според същите източници. Пред "Дневник" Дерменджиев, който в момента работи като бизнес анализатор в "Банксервиз" и ръководи проекта по сливането на компанията с БОРИКА, отказа да коментира темата, преди да се е провело събранието.

Амбиции за излъчване на свой представител в състава на борсовото ръководство имат и от асоциацията на посредниците (БАЛИП). Председателят й Любомир Бояджиев каза за "Дневник" наскоро, че вече са изпратили писмо до Симеон Дянков с предложение БАЛИП да влезе в съвета на директорите на борсата, но все още нямат отговор. За да стане това възможно, трябва да се направи промяна в устава, която да се гласува от общо събрание на акционерите, обясни Бояджиев.

Рокадите в борда на директорите на БФБ се свързват и с планираната от финансовото министерство приватизация на държавния дял в оператора. За нея Дянков съобщи още в края на ноември, като тогава той не изключи евентуални промени в ръководния състав за целта. "До събранието ще имаме възможност да обсъдим стратегията за развитие за фондовата борса и дали тя може да бъде реализирана с това ръководство или ни трябва друго", посочи тогава вицепремиерът.

Дневник ([Only registered and activated users can see links])

[Дядо Кольо]

ПРЕДКОЛЕДНИ:

[Only registered and activated users can see links] [Only registered and activated users can see links]
Ралица Агайн-Гури: През 2010 г. очакваме възстановяването на пазара да продължи
През изминалата година българският капиталов пазар успя да избегне дестабилизация. За наша радост нямаше фалити на публични компании, нито отчетени пагубни финансови резултати.
Освен това през тази година индексите стигнаха своите дъна, но възстановяването на пазара не беше това, което очаквахме. През следващата година очакваме възстановяването на пазара да продължи, кризата да отмине, както и подобряване на цялата икономика на страната.
Оттам вече се надявам да видим и по-добри резултати от страна на публичните компании, което, разбира се, да се отрази и на търговията с акциите им.

Бистра Илкова: Постигнатото през тази година е добро начало
Ръстът на Sofix е около 15%. Това не е кой знае колко удовлетворяващо за пазарните участници, но да не забравяме какъв голям беше спадът на индекса. Един от най-големите в Европа. Така че постигнатото през тази година е добро начало, още повече че икономиката ни в момента не е в най-добрата си форма. Борсата, както знаем, отразява именно икономиката. За 2010 г. можем да си пожелаем да се върнат добрите времена за българския капиталов пазар.
Ние ще продължим да работим за това пазарните участници да се чувстват равнопоставени и комфортно. Ще работим за привличането на нови качествени емитенти, както и финансови инструменти, така че капиталовият пазар да се развива.

Пари ([Only registered and activated users can see links])

[wannarock]

Дядо Кольо, имам едно предколедно желание: ако може да не качваш повече подобни снимки ;) все пак Коледа е :) защо да си разваляме апетита и т.н.

[Дядо Кольо]

Дядо Кольо, имам едно предколедно желание: ако може да не качваш повече подобни снимки ;) все пак Коледа е :) защо да си разваляме апетита и т.н.Не си разбрал подтекста. Не виждаш ли, че гледат на различни страни...:cool:

[wannarock]

не искам да ги гледам :P

[Цветалин Цонев]

Виктор Папазов, председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса (БФБ): Чужди играчи се отказaха от БФБ заради проблеми с депозитара
Истерията около неликвидните компании идва от тези, които може да не успеят да си “оправят” данъците, ако свалим дружествата от търговия
02.12.2009


Снимка: Класа

Виктор Папазов е роден през юли 1958 г. в София. Завършва Икономическия институт (сега УНСС), специализира във Вашингтон и „Харвард“. Той е създател на Българската фондова борса. От март 2005 г. оглавява Съвета на директорите на борсата.

- Г-н Папазов, кризата е факт вече повече от година, какво е състоянието на капиталовия пазар у нас в момента?
- Много неща се случиха на българския капиталов пазар. Преди година и половина въведохме XETRA, имахме много големи очаквания, за жалост обаче те не се сбъднаха. Това е така по една проста причина - борсата се модернизира и влезе в Европа, но инфраструктурата отзад, т.е. Централен депозитар остана там, където е бил и преди 10 години. Колкото и да ги убеждавахме колегите последната година и половина да направят връзка с Clearstream, за да позволят на всички онези инвестиционни банки и посредници от Европа да имат достъп до пазара и да търгуват свободно - това не стана.
Търгуването на БФБ през XETRA е лесно и бързо, но членството в Централен депозитар изисква много големи усилия от страна на чуждестранните участници и те се отказват. Само един пример – две-три седмици след като през миналото лято въведохме XETRA две много големи и прочути банки поискаха да станат членове на борсата, но заради спънките с Централния депозитар се отказаха. Надеждното приключване на сделките е безкрайно важно и за жалост депозитарът не отговаря на техните критерии. На местно ниво си върши работата, но на европейско - не става. За мен това е големият проблем на българския капиталов пазар.

- Преди около седмица браншовите организации, всяка със своите мотиви, се обединиха на съвместна среща с КФН и настояха от БФБ да обмислят промяна в правилника и отмяна на разпоредбите, свързани със задължителното "делистване". Какво е вашето мнение?
- Проблемът е, че някой има интерес от създаването на изкуствен скандал, където такъв няма и от отвличането на вниманието на пазара и залитането в друга посока. Преди няколко седмици се проведе среща в КФН, като целта на събирането е била да се обсъдят предлаганите от комисията промени в законодателството. Участниците са се противопоставили на някои от предлаганите промени. Изходът за някои е бил – тогава да променим правилата на борсата, защото е по-лесно.
Да припомня за какво точно става въпрос - за около 200 дружества, които са изостанали от масовата приватизация. Да не забравяме, че масовото раздържавяване бе проведено през 1996-97 г. и мнозинството от компаниите станаха публични насила. Тогава те бяха над 1000, но с годините повечето постепенно отпаднаха. А сега се създава драма за 200 дружества.
Друго нещо, което се пренебрегва, е, че промените в правилата и критериите са одобрени от КФН през януари 2009 г., а преди да бъдат приети, са били съгласувани с всички заинтересовани страни. Тогава никой не възрази. Както знаем, правилата трябваше да влязат в сила още през юли, но заради някои пенсионни фондове, които имаха акции в тези дружества и им трябваше време да се освободят от тях, процедурата се измести за началото на октомври. Това също беше одобрено от КФН. Изведнъж всички се нахвърлиха върху нас, защото като ръководство на БФБ спазваме правилата, които бяха одобрени вече от комисията. Ние не правим нищо напук на никого, просто спазваме правилата.
Критериите, на които трябва да отговарят компаниите, са: 4000 лв. обем и 5 сделки средно на месец. Ако едно дружество не отговаря на тези изисквания през 2009 г., какво публично дружество е то?

- Какво е положението с неликвидните компании?
- 60% от тях имат free-float по-нисък от 20%, при 12 на сто free-float е нула. 41 дружества нямат договор с информационна агенция, което се изисква, за да се разкрива информация – т.е. предопоставки за пазарни манипулации и измами. 12% от тях са в процедура по несъстоятелност. 98 компании не са търгувани от началото на 2009 г., а 60 от началото на 2008 г. , тоест с 30% няма търговия от 2 години.
Използва се и невярното твърдение, че заради кризата била спаднала ликвидността и са се променили условията и затова и ние трябва да се променим. Факт е, че статистиката показва друго нещо, че относителният дял на въпросните дружества в оборота е бил 1% през 2007 г., когато бе пикът на борсата, 2% през 2008 г. и около 1% през деветте месеца на тази година.
Коментира се, че трябва да върнем старите правила, защото пенсионните фондове ще понесат загуби. Портфейлът им е 2.38 млрд. лв., а от тях едва 5.38 млн. лв. или 0.23% са инвестиции в неликвидните дружества. Малко по-сериозни, но пак в рамките на статистическата грешка, са инвестициите на договорните фондове, а те са 237 млн. лв., като неликвидните са 7 млн.
Делистването от борсата не означава, че компаниите вече няма да са публични. Напротив - те си остават публични и могат спокойно да се търгуват извън борсата. Освен това, когато обявихме дружествата, им дадохме и алтернатива - всяко едно от тях да си избере marketmaker и така да създаде макар и минимална ликвидност.

- Тогава защо се стигна до тази съпротива от страна на браншовите организации?
- Накратко – заради данъчния режим на сделките, сключени на борсата. Истината е, че от повечето дружества никой не се интересува. Тук става въпрос за около 20-25 компании. Публична тайна е, че в края на всеки месец някои от фондовете сключват сделки с точно такива дружества и си докарват желана доходност, за да изглеждат привлекателни. Другата голяма причина е избягването на данъци. Ще ви дам пример за компания, която е в ликвидация и на 31 юли 30 хиляди акции са се изтъргували за 0.95 лв., а на 31 ноември същите 30 хиляди акции минават на цена 11.20 лв. Това се нарича избягване на данъци и ако на министъра на финансите му се покажат справките, той веднага ще разбере за какво става въпрос. БФБ има уникалната преференция, че печалбата от сделки от търговия с ценни книжа на борсата не се облага с данъци. Държавата е дала тази преференция, за да насърчи инвестирането в ценни книжа и е правилно, но когато става въпрос за инвестиции в нормални дружества и никой не може да предвиди цените, а не в такива случаи като примера, когато говорим реално за данъчни измами.
От организациите смятат, че мотивът за подобряването на имиджа не е достатъчен аргумент. Не знам дали знаете, но в Атина се търгуват 289 компании, в Италия са 295, във Виена – само 114, а на БФБ са 400. Не ви ли се струва малко необичайно, защото един от критериите за развитост на пазара е колко компании се търгуват на него.
Отново да повторя, за мен истерията идва от тези, които може да не успеят да си “оправят” данъците, ако ние свалим тези дружества от търговия.

- Колко от заплашените дружества могат да се спасят?
- Всички, ако отговарят на изискванията за ликвидност, или си намерят маркет мейкър. Има дружества, които са живи и здрави, но в момента нямат ликвидност и по определени съображения искат да останат. Ние не искаме да изгоним никой, просто са сложени под наблюдение, и които не отговарят на критериите, би трябвало да се махнат.

- Финансовият министър Симеон Дянков обяви намерението на държавата да продаде дела си в БФБ. Главният изпълнителен директор на Виенската фондова борса Михаел Бул заяви във вторник, че планираната приватизация на БФБ от страна на правителството представлява интерес за австрийската борса. Има ли и други потенциални купувачи? Кои са?
- Първо, ако Виена иска това, е много добре, но тях трябва да ги питате за коментар. Сигурен съм, че ще има и други заинтересовани.
Колкото до приватизацията - трябва да се обърнете за коментар към държавата в лицето на г-н Дянков като принципал на собствеността в борсата. Всеки акционер е свободен да се разпорежда със собствеността си, както намери за добре.
От моя гледна точка въпросът е - приватизацията цел ли е, или средство за постигане на определена цел? Отговорът на този въпрос е ключов.

- Какви са очакванията ви във връзка с обявените намерения на правителството за пускане на дружества от БЕХ на борсата?
- Би било прекрасно, но не е лека задача. Холдингът е все още млад и няма достатъчно финансова “история”. Ако чисто технологично още днес започнат нещата - процедурата ще приключи след около 6-9 месеца. Успехът на приватизацията ще бъде истински само ако успеем да разрешим инфраструктурния проблем в лицето на Централен депозитар.

- Каква е вашата визия за Българската фондова борса през следващата година?
- Докато хората в Европа не могат да търгуват спокойно, без да е необходимо да дойдат в България, да учат български и да спазват правилата на някаква местна организация, нищо няма да е успешно. България има шанс да стане финансов център в Европа, но трябва да си оправим инфраструктурата на капиталовия пазар.

Интервюто взе: Людмила Куюмджиева

[Only registered and activated users can see links]

[Цветалин Цонев]

Тези обяснения ми звучат несериозно, какви се тези "големи и прочути банки". Излиза, че държавата, която е мажоритарен собственик е виновна за всичко посредством работата на КФН и Централния депозитар... А самата липса на приватизация не е причина...Какво щеше да се случи ако бяха приватизирали БФБ при неработещи институции?! Чак се плаша... Иди ги разбери... Ама здраве да е :)
Виктор Папазов, председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса (БФБ): Чужди играчи се отказaха от БФБ заради проблеми с депозитара
Истерията около неликвидните компании идва от тези, които може да не успеят да си “оправят” данъците, ако свалим дружествата от търговия

- Много неща се случиха на българския капиталов пазар. Преди година и половина въведохме XETRA, имахме много големи очаквания, за жалост обаче те не се сбъднаха. Това е така по една проста причина - борсата се модернизира и влезе в Европа, но инфраструктурата отзад, т.е. Централен депозитар остана там, където е бил и преди 10 години. Колкото и да ги убеждавахме колегите последната година и половина да направят връзка с Clearstream, за да позволят на всички онези инвестиционни банки и посредници от Европа да имат достъп до пазара и да търгуват свободно - това не стана.
Търгуването на БФБ през XETRA е лесно и бързо, но членството в Централен депозитар изисква много големи усилия от страна на чуждестранните участници и те се отказват. Само един пример – две-три седмици след като през миналото лято въведохме XETRA две много големи и прочути банки поискаха да станат членове на борсата, но заради спънките с Централния депозитар се отказаха. Надеждното приключване на сделките е безкрайно важно и за жалост депозитарът не отговаря на техните критерии. На местно ниво си върши работата, но на европейско - не става. За мен това е големият проблем на българския капиталов пазар.


- Докато хората в Европа не могат да търгуват спокойно, без да е необходимо да дойдат в България, да учат български и да спазват правилата на някаква местна организация, нищо няма да е успешно. България има шанс да стане финансов център в Европа, но трябва да си оправим инфраструктурата на капиталовия пазар.

Интервюто взе: Людмила Куюмджиева

[Only registered and activated users can see links]

[dnb]

абе за ЦД е прав, не можем да си кривим душата..

[Boshko]

Директорите на БФБ ще са Любо Бояджиев, Васил Големански и Петко Шишков

Министърът на финансите Симеон Дянков предлага прекратяване на мандата на всички досегашни седем членове на Съвета на директорите на БФБ-София, преизбиране на двама от тях и избор на нови трима. Това показва допълнителна точка 2 към материалите за Общото събрание, насрочено за 20 януари 2009 г.

Постовете си губят Бистра Илкова, Виктор Папазов, Андрей Пръмов, Тодор Брешков и Людмила Елкова. В новия Съвет на директорите не фигурира и кандидатурата на Племен Дерменджиев, записана като точка 1 в дневния ред на общото събрание.

Иван Такев и Асен Ягодин запазват постовете си.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[dnb]

да, точно го прочетох това..
странно :)

Големански е Ай Ти специалист, пак близки до капитал..
а защо махат Пръмов, тоя е голям капацитет според мен.. ама както и да е

ще видим какво ще стане, въпреки, че той Дянков предлагайки, просто казва какво ще стане :)

[dnb]

сега трябва и ЦД-то да го подхванат :)

[wannarock]

ей това е добра новина :)
Браво Дянков! Браво Симеон!

много ми е мъчно за билкова, но ще пия една ракия ....
дано такев си смени мнението за делистването ;)

[dnb]

на билкова вече са й предложили работа в нощен бар Черната Пантера :)

[wannarock]

какво да се прави криза
няма бар за зомбита

п.с. като писаха за новите шефове, та се сетих за онази приказка за малкото прасе и новия началник

[Цветалин Цонев]

Ами на депозитара няма ли да сменят шефовете, нали и те са виновни :P

[Дядо Кольо]

Предложението за но СД вече го има официално в ТР:
[Only registered and activated users can see links] 231b34ede1

[Boshko]

Пазарът очаква подобрен диалог с бъдещото борсово ръководство
19 Януари 2010

Участниците на българския фондов пазар се надяват с евентуалното ново ръководство на борсата диалогът и взаимодействието между институциите на него да се подобри. Това е основното очакване на ръководители на ключови органи и браншови организации, до които "Дневник" се допита преди извънредното общо събрание на акционерите на БФБ, което е днес от 10 часа. На него се очаква ръководството на фондовата борса да бъде сменено почти изцяло.

По искане на миноритарни акционери финансовият министър Симеон Дянков - представител на държавата в качеството й на най-голям акционер в борсата (44%), предложи в края на миналата година предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на съвета на директорите и смяната им с нови. Двама от членовете ще запазят постовете си, а общият им брой ще намалее от седем на пет.

Оценката на част от представителите на пазара е, че при старото ръководство през последните години противоречията са отстъпвали място на диалога и ползотворното сътрудничество. "Надявам се новото ръководство да допринесе за подобряване на диалога с цялата инвестиционна общност, в това число членовете на борсата и надзорния орган в случаите, когато се налага взаимодействие по определени теми", заяви пред "Дневник" Ралица Агайн, зам.-председател на КФН.

Именно Агайн през миналата година влезе в противоречие с част от досегашното ръководство на БФБ заради направените от оператора промени в борсовия правилник, с които без малко да бъдат изхвърлени от регулирания пазар над 200 нисколиквидни компании с над 900 хил. акционери физически лица в тях. Мярката на БФБ предизвика недоволството и на асоциациите на взаимните и пенсионните фондове, които също притежават дялове в тези дружества.

От своя страна ръководството на борсовия оператор настояваше, че с безотговорното си отношение тези нисколиквидни компании рушат имиджа на пазара и че търговията с книжата им служи за параван за злоупотреби и избягване на данъци от страна на някои инвеститори.

В крайна сметка КФН принуди борсата да се откаже от делистванията по административен път, а на първа инстанция съдът отхвърли жалбата на БФБ срещу регулатора. "Винаги възникват спорни теми. Важно е да се отчитат мненията на всички участници и да се вземат решения след задълбочено разглеждане на въпросите", коментира още Ралица Агайн.

Други от заинтересуваните от капиталовия пазар лица поискаха и конкретни реформи от евентуалното ново ръководство на БФБ. "Някои от административните тежести за емитентите трябва да бъдат премахнати, а някои такси може да се преразгледат и би следвало да се намалят", обяви пред "Дневник" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Велев припомни и че все пак досегашното ръководство на борсата е допринесло значително за развитието на пазара с привличането на качествени компании на него. "Това е дейност, която трябва да продължи", каза още той.

Номинираните за нови директори на борсата вече нееднократно потвърдиха, че подобряването на взаимодействието и диалога с инвестиционната общност е сред ключовите им приоритети. "Това е стремежът ни. Вярвам, че това ще се усети до 6 месеца", потвърди Любомир Бояджиев, председател на асоциацията на посредниците (БАЛИП), който е сред новопредложените членове на съвета на директорите.

Ръководената от него асоциация получи възможност за представителство в борда на оператора след няколкогодишни напразни искания и сега ще има възможност пряко да прокара идеите си. Номинираните за директори на БФБ се обявиха още за подобряване на инфраструктурата на пазара чрез взаимодействие с Централния депозитар и действия за улесняване листването на държавните енергийни монополисти, което се подготвя от правителството.

Кои са предложените за директори

Предложените за освобождаване членове на БФБ са Бистра Илкова, Виктор Папазов (съответно изпълнителен директор и председател на съвета на директорите), Андрей Пръмов, Тодор Брешков и представителят на държавата Людмила Елкова. От сегашните членове се очаква да бъдат преизбрани Иван Такев (дългогодишен служител на борсата) и Асен Ягодин (изпълнителен директор на Пощенска банка). Новите предложения са Васил Големански, Любомир Бояджиев и Петко Шишков. Разпределението на ръководните постове ще стане след избирането на новия борд, но според източници на "Дневник" изпълнителен директор ще остане Иван Такев, който и в момента заема тази длъжност заедно с Бистра Илкова, а председател на съвета ще е Петко Шишков.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links] o_borsovo/?ref=rss)

[wannarock]

Избраха новия Съвет на директорите на БФБ
20 Януари 2010 | 11:43
На стартиралото преди около час Общо събрание на акционерите на Българска фондова борса бяха освободени всички членове на Съвета на директорите на институцията, освен Людмила Елкова.

От старото ръководство са преизбрани Иван Такев и Асен Ягодин, а новите две лица са Васил Големански и Любомир Бояджиев.

Петко Шишков е оттеглил кандидатурата си, поради което представителят на МФ е предложил Людмила Елкова да остане в Съвета на директорите.

Освободени от постовете им са изпълнителният директор Бистра Илкова и членовете на СД Виктор Папазов, Андрей Пръмов и Тодор Брешков.

С предстоящите промени Съветът на директорите на БФБ-София ще се намали от седем на пет члена.

Profit.bg научи тази сутрин, че след общото събрание, новият Съвет на директорите ще се събере за пръв път и ще избере Председател на СД и Изпълнителен директор на БФБ.

Кворумът на ОСА е 58.72 на сто от гласовете.

profit.bg

[dnb]

и сега какво, Големански..
браво ..

[Дядо Кольо]

Откъде тръгна, през къде мина и докъде стигна... това се очертава като стил.
Успех на новото ръководство!

[dnb]

и всичко сам си е направил нали :)
ей такива велики хора ни трябват, а онези марионетки дето изпълняват чужди интереси хахаха

заеби

[Дядо Кольо]

Иван Такев - изп. директор на БФБ, Асен Ягодин - председател на СД ([Only registered and activated users can see links])
[Only registered and activated users can see links]
Да им е честито и успешно!

[Цветалин Цонев]

Симеон Дянков е обсъдил с новото ръководство на БФБ мерки срещу кризата
22 Януари 2010 08:59

Новото ръководство на Българската фондова борса вече е обсъдило с финансовия министър Симеон Дянков мерките, които трябва да се вземат за подобряване на ликвидността на пазара, съобщиха за Дневник участници в срещата, проведена в четвъртък следобед във финансовото министерство, на която са били още председателят на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов, заместник-председателят Ралица Агайн и изпълнителният директор на Централния депозитар Иван Димов. Участниците обаче отказаха да посочат какви са били всички предложения, предложени от новото ръководство, като поясниха, че става въпрос за най-належащи мерки, които да се вземат в следващите шест месеца, за да подобрят инфраструктурата и ликвидността на фондовия пазар.

Едно от предложенията, по които веднага ще започне да се работи, е въвеждането на системата Swift в Централния депозитар и сключването от негова страна на договори с други европейски депозитари. Така достъпът на чужди инвеститори до българската борса ще стане много по-лесен и вече няма да има пречка пред двойното листване на компании.

В момента българският депозитар работи с по-стара система, докато повечето институции в Европа са на Swift, което пречи при обмена на данни. В началото на октомври председателят на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов, заместник-председателят й Ралица Агайн и представители на капиталовия ни пазар бяха на среща с надзорните органи и депозитара на Полша, след което обясниха, че проблемът със системите и двойното листване скоро ще бъде решен. Досега две български компании са изявили желание да се качат и на борсата във Варшава – това са Софарма, чийто проспект вече е одобрен, и фондът за имоти Интеркапитал пропърти дивелопмънт.
[Only registered and activated users can see links]

[Дядо Кольо]

Виц: "В момента българският депозитар работи..."

[Boshko]

Виц: "В момента българският депозитар работи..."


Не е коректно така да вадиш думи извън контекста. ;)

[wannarock]

09:21 - Не инфраструктурата е основният проблем на БФБ
Автор: plamender

От 2001г. активно се занимавам с портфолио мениджмънт. В последните 5г. най-голям дял от дейността ми заемат операциите на местния капиталов пазар. В този смисъл, правилното развитите на този пазар е моя лична професионална цел. За съжаление сигналите, които новото ръководство на борсата дава за развитие на пазара, не са достатъчно убедителни. Политиката, която те възнамеряват да прилагат по нищо не се различава от тази на г-н Папазов и компания. Като основен проблем на борсата те изтъкват ниското ниво на технологичната инфраструктура и по-конкретно липсата на оперативна съвместимост на нашия депозитар с други такива. Последното е действително проблем, защото сега нашия пазар е по-трудно (по-скъпо) достъпен за чуждестранните играчи. Но ако това беше основният проблем, купуваме SWIFT и „пляскаме с ръце”. Липсата на оперативна съвместимост и достижимост не попречи на големи чужди институционални инвеститори, като Gramercy Emerging Markets Fund, Artio Global Investors (Julius Baer Holding) и др. да придобият сравнително големи пакети от акциите на най-големите наши публични компании. Разбира се това стана във времена, когато лесно се вярваше на регулаторите и на управляващите мажоритарни собственици. От друга страна, местните инстуционални инвеститори, които имат „прекрасен” достъп до БФБ, като пенсионните ни фондове, са инвестирали повече от 1 млрд. лв. в чужбина. Последните, за които липсата на ликвидност не е толкова голям проблем, открито заявиха, че основната причина да не инвестират у нас е липсата на качествени активи на националния капиталов пазар. Разбира се това те го направиха деликатно. Оправдаха се, че по отделни експозиции са им запълнени лимитите. Последните обаче са доста по-ниски от регулативно допустимите, т.е. ако искат, фондовете могат да ги вдигнат значително. Изглежда, че „гонейки дивото, изпускаме питомното”.

Депозитарът е проблем, но не най-съществения. Все едно да имаме високотехнологична железница, но да нямате товари, които да превозваме. Подобна беше еуфорията когато внедрихме платформата Xetra на Deutsche Börse, всички имаха големи очаквания, но нищо не се случи. Просто нямаме качествени акции, а имаме „state of the art” борсова платформа.

Основният проблем на нашата борса е лошото корпоративно управление на публичните компании. Въпреки, че повечето от публичните ни компании са приели Националния кодекс за корпоративно управление, като част от вътрешно-нормативната им уредба, реалното им корпоративно управление е под всякаква критика. Технически погледнато, това води до значителен дисконт, в допълнение към този за липса на ликвидност, при оценка на инвестициите в наши акции. Публичните компании у нас не са публични. Те не са достатъчно прозрачни, не разкриват достатъчно информация, дори има много случай на дезинформация на инвеститорите. Правят се фиктивни сделки, манипулират се финансови отчети, прилага се трансферно ценообразуване, необосновано се разводнява капитала и т.н. Напоследък изглежда, че избягването на данъчно облагане и заобикалянето на регулациите на пенсионните фондове с цел финансиране на свързани компании се превръщат в едни от основните мотиви за листване на БФБ.

Много съм писал за тези проблеми и много още може да се пише, но в крайна сметка, това на което искам да насоча Вашето внимание е наличието на сравнително адекватни регулации, но липсата на ефективни регулатори и лидерство сред инвестиционната общност. Ще кажете, че това е в компетенциите на КФН и е така, но в КФН нищо няма да се промени, дори да се преструктурира както г-н Дянков предлага, ако няма „натиск” от стана на цялата инвестиционна общност в тази посока. Лидер на инвестиционната общност у нас може да бъде единствено ръководството на БФБ. БАЛИП и другите браншови асоциации нищо съществено не са постигнали до сега. Тях винаги ги е било страх от КФН, а и да не забравяме, че членовете им се конкурурат по между си. Едва ли е разумно да се разчита на тях в близко бъдеще.

В заключение пожелавам успех на новото ръководство на БФБ.



Материалът има аналитичен характер и не е препоръка за търговия с акции.

[Only registered and activated users can see links]

[Дядо Кольо]

Сори, Boshko, но това не е цитат, а виц.
И лични впечатления. Там все още я карат както дойде, пет за четири, ако мине, през куп за грош, ден да мине - друг да дойде... Миналата година повишиха цените на услугите, без качеството на услугите да помръдне!

[wannarock]

Сори, Boshko, но това не е цитат, а виц.
И лични впечатления. Там все още я карат както дойде, пет за четири, ако мине, през куп за грош, ден да мине - друг да дойде... Миналата година повишиха цените на услугите, без качеството на услугите да помръдне!


а къде не е така в милото родно бг?!

[Цветалин Цонев]

Не сме ли загубили достатъчно, за да чакаме по-добри времена?!

Дянков: Трябва да излезем от кризата, за да получим по-добри оферти за БФБ
22 Януари 2010 15:03

В момента сме в криза и в България, и в световен мащаб. Затова трябва да направим много реформи, така че всеки способен експерт, който е готов да се включи в екипа на правителството, е добре дошъл. Идването на Илиян Михов е хубава новина. Той е икономист от висока класа, един от най-способните в света, особено в макроикономиката и банковото дело. Радостна е и новината за Кристалина Георгиева, която ще стане наш еврокомисар. Това каза в интервю за вестник Стандарт финансовия министър Симеон Дянков.

Колкото повече такива хора имаме в нашия екип, толкова по-лесно ще направим реформите. Най-главната ни цел във външно- и вътрешнополитически план е влизането ни в еврозоната. Тази е и посоката на разговорите ни в последните две седмици с Илиян. Обсъждали сме неговия интерес, който съвпада и с моя - да помогне в усилията ни за влизането на България в ERM 2 и еврозоната, допълни Дянков.

Михов е макроикономист, занимава се и с банково дело. Така че от тази гледна точка най-добрият фокус и интересът на държавата е там, където трябва най-много да се натисне - влизане в ERM 2 и оттам - в еврозоната. Тази тема е връзката между международна икономика, макроикономика и донякъде банково дело. Едва ли ще се разпадат мегаминистерства като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. То ще си остане такова, каквото си е. А и си има много добър министър, който си върши работата. Ние не поставяме под съмнение правилността на посоката, в която работим, казва в интервюто Дянков.

България вече изпълнява всички критерии за влизане в ERM 2. В края на този месец ще подадем и конвергентната програма, която е един от необходимите документи за официалното ни кандидатстване. Работим по програмата и ще я завършим в срок. След това ще имаме всички формални условия да кандидатстваме. Не се съмняваме, че ще бъде трудно. Но ако не пробваме, никога няма да успеем. От тази гледна точка ние сме напълно решени това да стане, и то в най-скоро време, допълва вицепремиерът.

Приватизацията на българската борса а не е едно от първите неща, с които бих искал новият борд да се занимава. В стратегията за следващата година приватизацията е само един компонент. Това е тема, която ще стане актуална след месеци, а може би дори и след година, но определено сред първите десет задачи на новия борд не е да се занимава с приватизацията, казва Дянков.

Първата задача но новия борд е да работи много по-добре с Централния депозитар и с Комисията за финансов надзор - нещо, което досега не се случваше по толкова добър начин. Съвместно трябва да се разработи стратегия, която да даде посока накъде отиваме. Нека борсата да се използва за нуждите на цялата икономика. Например да се пуснат за продажба миноритарни пакети от енергийните предприятия, след това да мислим дали приватизацията е част от тази стратегия или трябва да изчакаме. Моето мнение е, че така или иначе трябва да изчакаме да излезем от кризата, за да получим по-добри оферти и по-добра цена, допълва той.

[Only registered and activated users can see links]

[Дядо Кольо]

Няколко медии цитираха текст от блога на г-н Дерменджиев ([Only registered and activated users can see links]). Давам точния линк, който иска да прочете целия текст.
Не бих коментирал текст в блог, но когато чрез медии започнат да се разпространяват неверни твърдения, става малко прекалено.
Основният проблем на нашата борса е лошото корпоративно управление на публичните компании. Въпреки, че повечето от публичните ни компании са приели Националния кодекс за корпоративно управление, като част от вътрешно-нормативната им уредба, реалното им корпоративно управление е под всякаква критика. Технически погледнато, това води до значителен дисконт, в допълнение към този за липса на ликвидност, при оценка на инвестициите в наши акции. Публичните компании у нас не са публични. Те не са достатъчно прозрачни, не разкриват достатъчно информация, дори има много случай на дезинформация на инвеститорите. Правят се фиктивни сделки, манипулират се финансови отчети, прилага се трансферно ценообразуване, необосновано се разводнява капитала и т.н. Напоследък изглежда, че избягването на данъчно облагане и заобикалянето на регулациите на пенсионните фондове с цел финансиране на свързани компании се превръщат в едни от основните мотиви за листване на БФБ.
1. Не е вярно, че "повечето от публичните ни компании са приели Националния кодекс за корпоративно управление".
Публичните компании на БФБ са над 500! Националният кодекс за корпоративно управление е приет от 58 публични компании (вкл. 22 компании от официален пазар на БФБ, които са задължени за го приемат по силата на борсовия правилник).

2. Особено дразнят т.н. глобални обобщения: блондинките са глупави, циганите крадат, българите са мързеливи, публичните компании у нас не са публични...

[wannarock]

вече е дадено по-долу ;)

[wannarock]

Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ: С по-добра инфраструктура ще привлечем чужди компании на борсата

Нормализиране на отношенията с КФН и депозитара бяха обявени като основните приоритети от новото ръководство на Българската фондова борса (БФБ). Новият борд на директорите получи мандата си с голямо мнозинство на последното извънредно общо събрание, след като присъстващите акционери подкрепиха рокадите в ръководството, предложени от финансовия министър Симеон Дянков (принципал на държавата в качеството й на най-големия акционер с 44% от капитала). Мениджмънтът на БФБ начело с изпълнителния директор Иван Такев получи задача от Дянков да направи борсата регионален лидер - притегателен център за чуждестранни и местни инвеститори.

Ще заживеят ли борсата и останалите участници на капиталовия пазар мирно и щастливо след рокадите в ръководството и на фона на огромното напрежение, което се натрупа между тях през последните няколко години?
- Между институциите наистина се натрупа напрежение в последно време. В известна степен то беше продиктувано от разнопосочните интереси на участниците и нежеланието да се постигне компромис между тях. За инвеститорите е важно не толкова институциите да заживеят мирно и щастливо, а да работят координирано. Проектите, които предстоят, изискват участието на повече от една институция. Успехът им ще зависи именно от добрата координация помежду им.

Не се ли възлагат твърде много надежди на новото ръководство на БФБ? Какво като има добра платформа и инфраструктура, когато няма доверие на чуждите и големите инвеститори към компаниите, търгувани на пазара?
- Това е напълно вярно. Ръководството на борсата не е всемогъщо и не може да доведе чуждестранните инвеститори тук насила. Задачата ни е да подобрим инфраструктурата и да улесним същите тези инвеститори максимално. За момента външните инвеститори не са доволни от инфраструктурата и поради тази причина нямаме пълноправно търгуващ член на страна - членка на ЕС.

Отварям една скоба - имаме чуждестранен член в лицето на един чешки посредник, но за момента те не са търгували, макар да има възможност да го правят. Искаме да допринесем за повишаване доверието към пазара, но това не може да стане с магическа пръчка.

Не е ли работа на депозитара да реши проблемите с обвързването на сетълмента си с този на другите депозитари на другите пазари? Как точно ще се включи БФБ в този процес?
- Подобряването на инфраструктурата е работа както на борсата, така и на депозитара. Наистина по-голямата част от задачите, особено техническите, остават за колегите от Централния депозитар. Но тъй като ще се извършва сетълмент със системата на друг пазар, е необходимо борсата да изиска одобрението на Комисията за финансов надзор за подобен начин на клиринг и сетълмент, респективно да се увери, че чуждестранният депозитар например получава необходимата информация за търговията така, както и българският депозитар.

По-добре ли е клирингът да се осъществява в Централен депозитар или може да се учредят частни компании, които да го правят?
- И сега депозитарът извършва клирингови функции. Въпросът е, че някои от тях не са залегнали в нормативната уредба, което затруднява маржин сделките и късите продажби. Лично за мен по-добрият вариант е депозитарът да разшири функциите си, а не всичко да се изнася в нова институция. Това е напълно възможно и според сега съществуващото законодателство и не са необходими някакви законодателни промени.

Всичко е въпрос на добра воля. Доколкото ми е известно, от КФН предвиждаха промени в закона за ценните книжа( ЗППЦК), за да дадат технологично време на депозитара за подготовка и въвеждане на необходимите промени. Реално погледнато обаче Законът за платежните услуги и платежните системи, който има отношение към клиринга и сетълмента, дава възможност за клирингови функции.

Кои са другите най-важни приоритети за новото ръководство в краткосрочен и дългосрочен етап?
- Сред тях е стартирането на търговия с деривати. За мен най-лесно е внедряването на структурирани продукти - сертификати и варанти, базирани върху индекси. Борсата вече внесе изменения в правилника, които регламентират този пазар. Тук обаче неизвестната е желанието на финансовите институции да емитират подобни продукти и на участниците да ги търгуват.

Ако говорим за фючърси и опции, това вече е по-дългосрочен проект, доколкото той изисква промени на ниво клиринг. И тук голямата неизвестна е ликвидността на базисните активи, върху които се структурират тези деривати, защото резки движения в цените на първите ще донесат такива и на вторите. Това е голям риск, който за едни може да донесе бързи печалби, но за други големи загуби.

Какви финансови резултати да очакваме за БФБ? Какви са разходите за ползването на платформата XETRA през изминалата година и половина?
- Окончателните резултати още не са готови, но предполагам, че ще бъдем близо до нулата, като тук включвам и разходите за XETRA. Фактически за 2009 г. ще задържим постигнатото от 2008 г. Това е доста добро постижение на фона на над 60% спад на приходите. Самият факт, че не реализираме загуби при този срив на оборота, говори, че сме в добро финансово състояние. Свихме силно всякакви разходи. Това ще проличи от отчета. През цялата година оперирахме на абсолютния минимум.

Сред приоритетите си новото ръководство посочи и подобряване на корпоративното управление. Какво означава това и можем ли да очакваме регистриране на акциите на БФБ на борсата?
- Качването на акциите на оператора на борсата не е изключено. Това обаче е обвързано с евентуалната приватизационна процедура на държавния дял в борсата. Въпросът с листването е обсъждан и в миналото. Тук обаче трябва да се има предвид, че подобно листване ще премахне всякакво ограничение за инвестиционните посредници да притежават минимум книжа заради членството си на БФБ и това може да застраши успешната приватизация на държавния дял, тъй като, колкото и да е малко вероятно, някой може да се окаже по-голям акционер от финансовото министерство - с 56% от капитала.

Миналата година приехме Националния кодекс за корпоративно управление наред с всички публични компании. Подготвяме промени на уебсайта ни в тази връзка, които ще станат до месец - месец и половина. Едни от тях ще са свързани с публикуваните новини, а други с годишните финансови отчети на борсата в пълния вариант. Рано е да се говори за цялостна промяна в дизайна на интернет страницата, но нововъведения ще има.

Всички гледат с надежда на листването на държавните монополисти на борсата, така както беше преди години с БТК. Какъв е рискът излизането им на борсата обаче да се окаже отново еднократен ефект и след това акциите им да се превърнат в слабо търгувани, а БФБ да си остане нисколиквидният пазар?
- Не съм съгласен, че излизането на БТК е било еднократен ефект, защото ползата от качването й продължи няколко години. Това, че БТК се превърна в слабо търгувана компания се дължи на решението на нейния мениджмънт. Ако ръководството й искаше акциите да бъдат високоликвидни, то щеше на борсата щеше да има голям обем свободно търгувани акции (фрийфлоут).

В случая с БТК фрийфлоутът е под 1%, т.е. това изключва каквато и да е ликвидност. Едва ли съществува някакво друго мнение освен това, че листването на държавните компании от структурата на енергийния холдинг би било силно положително за пазара и най-лесно постижимо от гледна точка на това да се създадат стимули за развитието на БФБ.

Как гледате на регистрирането на борсата на новосформираните дружества с гръцки капитали, които я атакуваха през миналата година?
- Факт е, че на някои от тях мотивите им да се регистрират не са свързани с постигането на ликвидност на местната борса. По същия начин обаче българските компании не биват ограничавани да правят същото навън. Те са си в правото да търсят допускане до търговия.

Нормално ли е най-голямата компания на БФБ да бъде едно току-що учредено дружество, без история, дейност и без никакви активи с изключение на един нематериален под формата на патент, оценен по много странен начин? Бихте ли поставили бариери пред подобни парадокси?
- Не е нормално, разбира се. Пазарът ще даде оценка за тази компания. Наистина, пазарът няма да спечели нищо от листване като споменатото от вас, защото аз не очаквам да има търговия с акциите на това дружество. Ако поставяме обаче бариери, трябва да подходим много внимателно, защото издигането им за тази цел може в бъдеще да спре и компании с добри проекти. Всеки инвеститор трябва да е наясно в какво си влага парите и какъв е бизнесът на компанията, в която инвестира.

В света набират сила платформи за търговия с електроенергия и енергийни суровини, с квоти за емисии парникови газове и други. Какви са шансовете за българската борса да се включи в тези процеси и да разнообрази асортимента от финансови инструменти, които се котират на регулирания пазар?
- Приключването на сделките за квоти на емисии парникови газове се извършва по специфичен начин - не от клиринговата или депозитарната институция. Доколкото знам, в България вече е изграден националния регистър за емисиите, но не са разпределени квотите между отделните предприятия, т.е. на този етап няма възможност за търговия с тези квоти.

Преди време получихме предложение от Eurex - борсата за деривати от групата на "Дойче бьорзе", за евентуално изграждане на инфраструктура за подобен род търговия. Търговията с квоти обаче е част от стратегията за опазване на околната среда и тепърва ще се види къде е мястото на фондовата ни борса в тази стратегия. По сходен начин стои въпросът и с другите изброени от вас стоки.

Кое ни пречи да станем пазар поне от калибъра на Варшавската борса?
- Нещата на този пазар наистина се развиват много добре, но това продължава вече десет години. Това, което ни пречи да сме като тях, е може би на първо време различните мащаби на българската и полската икономика. Те са десетократно по-големи от нас като БВП. Разликата предопределя и преимуществото им спрямо нас по развитие на капиталовия пазар.

Иначе нищо не ни пречи да си направим инфраструктурата, така че да дадем достъп на чуждестранните инвестиционни посредници. Точно това се случва във Варшава. Подобрената инфраструктура ще ни даде възможност и за двойни листвания, и за привличане на чуждестранни компании на борсата.

[Only registered and activated users can see links] o-dobra/

[Boshko]

С решение на Съвета на директорите на „БФБ-София” АД всички нови клиенти-абонати на системата КОБОС, както и тези, които подновяват сертификатите си за достъп до системата, трябва да подпишат декларация, с която овластяват „БФБ-София” АД за целите на надзора упражняван от институцията, да изисква от Националния осигурителен институт (НОИ) наличните в информационната система на НОИ данни за тях.

Декларацията се попълва само от физически лица работещи в България!



Вие получихте ли тази декларация от посредника си?

[Цветалин Цонев]

Вие получихте ли тази декларация от посредника си?

аз не още

[Boshko]

аз не още


Сега видях, всъщност изпращат я заедно с напомнянето за изтичане на сертификата за COBOS.

[Цветалин Цонев]

Вие получихте ли тази декларация от посредника си?

Сега видях, всъщност изпращат я заедно с напомнянето за изтичане на сертификата за COBOS.

сега се сещам, че и миналата година имаше такива декларации. Аз се замислям дали да не мина на шарените платформи, особено ако има някакви промоции по таксите :)

[Boshko]

сега се сещам, че и миналата година имаше такива декларации. Аз се замислям дали да не мина на шарените платформи, особено ако има някакви промоции по таксите :)


Ха, че ако е имало и миналата година, аз явно съм я проспал. :bored:

[Дядо Кольо]

БФБ няма надзорни функции!
ЗАКОН за пазарите на финансови инструменти:
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат:
3. държавният надзор за осигуряване спазването на този закон.
Чл. 2. Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по чл. 1 се извършват от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък "комисията", и от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", наричан по-нататък "заместник-председателя".
Чл. 74. (4) Комисията и заместник-председателят упражняват надзор върху дейността на регулирания пазар и пазарния оператор.
Чл. 88. (3) Регулираният пазар осъществява постоянен контрол за спазване изискванията за допускане до търговия на регулирания пазар по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия.

[Boshko]

БФБ няма надзорни функции!
ЗАКОН за пазарите на финансови инструменти:
Чл. 1. (1) С този закон се уреждат:
3. държавният надзор за осигуряване спазването на този закон.
Чл. 2. Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по чл. 1 се извършват от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък "комисията", и от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", наричан по-нататък "заместник-председателя".
Чл. 74. (4) Комисията и заместник-председателят упражняват надзор върху дейността на регулирания пазар и пазарния оператор.
Чл. 88. (3) Регулираният пазар осъществява постоянен контрол за спазване изискванията за допускане до търговия на регулирания пазар по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия.


Благодаря Дядо Кольо. Точно това исках да ви питам и аз, това не е ли работа на КФН, следователно декларацията да им трябва на тях, а не на БФБ? :confused:

[Цветалин Цонев]

[Only registered and activated users can see links]

[Boshko]

[Only registered and activated users can see links]


Нали аз им казах и те веднага пуснаха новина. :D

[Цветалин Цонев]

Нали аз им казах и те веднага пуснаха новина. :D

Хаха, нали, само в бързината не са си направили труда да се консултират юрист :)

[Дядо Кольо]

Точно това исках да ви питам и аз, това не е ли работа на КФН, следователно декларацията да им трябва на тях, а не на БФБ? :confused:
Не е точно така, Boshko.
От една страна няма как едно частно търговско дружество да има надзорни функции! Но все пак вижте отново цитирания текст от ЗПФИ:
"Чл. 88. (3) Регулираният пазар осъществява постоянен контрол за спазване изискванията за допускане до търговия на регулирания пазар по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия."

В крайна сметка текстът в декларацията не е правно коректен!
Най-малко е необходимо БФБ да посочи конкретното правно основание да иска такава декларация. От друга страна всеки би могъл да потърси правата си за защита на личните данни.

Тая работа изобщо не е толкова проста: "ако искате кобос, доброволно си дайте данните". Къде тук е доброволността? БФБ сигурно има основание, но е редно да го посочи.

[Boshko]

Не е точно така, Boshko.
От една страна няма как едно частно търговско дружество да има надзорни функции! Но все пак вижте отново цитирания текст от ЗПФИ:
"Чл. 88. (3) Регулираният пазар осъществява постоянен контрол за спазване изискванията за допускане до търговия на регулирания пазар по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия."

В крайна сметка текстът в декларацията не е правно коректен!
Най-малко е необходимо БФБ да посочи конкретното правно основание да иска такава декларация. От друга страна всеки би могъл да потърси правата си за защита на личните данни.

Тая работа изобщо не е толкова проста: "ако искате кобос, доброволно си дайте данните". Къде тук е доброволността? БФБ сигурно има основание, но е редно да го посочи.


Чл. 88 не се ли отнася за емитентите?

[Дядо Кольо]

Чл. 88 не се ли отнася за емитентите?
Точно така. Но не успях да намеря друг текст в този закон в защита на това искане от страна на БФБ. А е редно основанието да бъде посочено ясно.
Така или иначе текстът "За целите на надзора, упражняван от БФБ..." не е правен аргумент.

[wannarock]

аз пък съм доволен от декларация
заради нея не си поднових сертификата за кобуса :)

п.с. това в инвестор е точно като по поръчка

[Цветалин Цонев]

Не е точно така, Boshko.
От една страна няма как едно частно търговско дружество да има надзорни функции! Но все пак вижте отново цитирания текст от ЗПФИ:
"Чл. 88. (3) Регулираният пазар осъществява постоянен контрол за спазване изискванията за допускане до търговия на регулирания пазар по отношение на финансовите инструменти, допуснати до търговия."

В крайна сметка текстът в декларацията не е правно коректен!
Най-малко е необходимо БФБ да посочи конкретното правно основание да иска такава декларация. От друга страна всеки би могъл да потърси правата си за защита на личните данни.

Тая работа изобщо не е толкова проста: "ако искате кобос, доброволно си дайте данните". Къде тук е доброволността? БФБ сигурно има основание, но е редно да го посочи.

значи трябва да заменят "надзорни" с "контролни" в декларацията и нещата ще са ок?

[Boshko]

значи трябва да заменят "надзорни" с "контролни" в декларацията и нещата ще са ок?

БФБ: Ще имаме достъп до данните в НОИ само за периода на договора за COBOS
[Only registered and activated users can see links]

[Дядо Кольо]

БФБ: Ще имаме достъп до данните в НОИ само за периода на договора за COBOS
[Only registered and activated users can see links]
Ако заменят "надзорни" с "контролни" пак няма да е ОК.

Цитирам текст от гората статия:
"Осъществяването на подобни проверки се извършва по процедура, определена от НОИ, а не от борсата, т.е. в това няма нищо незаконно."

И коментирам:
Ами като няма нищо незаконно, да посочат нормативен текст, който им дава това право.

Какво става с участник на пазара, който откаже да декларира това нещо?
Представям си как отивам да си купя хляб, при което трябва "доброволно" да дам данни за себе си. Иначе няма хляб!

[Boshko]

Няма търговия, няма проблем!
Материалът е предложен от BigBear, автор в категория „Бизнес“ на Blog.bg
06.04.2010 12:23

„Няма търговия, няма проблем!“ Това е перифраза на реплика, променила милиони човешки съдби, но е приложима и в настоящата българска борсова реалност.

Броят и размерът на сделките падат драстично, но това вече не е от значение, защото липсата на търговия не проблем за никого и времето е спряло за всички участници в капиталовия пазар в България.

Спряло е на сайта на КФН. Обобщаващите статистики за дейността на посредниците, управляващите дружества и договорните фондове са останали във вече добрите времена от средата на 2009 година.

Борсата също си поигра със стрелките на часовника и премести времето с месеци напред - Написа план за дейността за бъдещата си двугодишна дейност. Когато времето за изпълнение на първата и най-лесна точка от плана дойде, а именно удължаване на времето за търгуване, след демократично допитване до все по големия брой неработещи* брокери решението се отмени. Нима с демократично допитване е бил наложен автомобилът, компютърът, интернетът? Не, някой ги измисли, реализира ги и предложи на всички останали и мнозинството избра да ги ползва…

Часовниците на брокерите също вече нямат нито стрелка за секундите, нито за минутите… Имат само една голяма стрелка, показваща приключването на месеца. Защо са нужни сложни пазарни иновации като дериватите, като има една работеща иновация – по месечното прибиране на таксите за доверително управление на индивидуални портфейли и договорни фондове. Нужни са само няколко наместващи цените сделки в рамките и в края на месеца и последващи продажби за осигуряване на парите за таксата… През останалото време брокерите, или може би вече наблюдаващите пазара, се взират в екраните, за да не пропуснат някоя случайна сделка, която би могла да обърка някоя преоценка. Пасивното взиране в екрана си е направо вредно и е съвсем в реда на нещата брокерите в този контекст да не са съгласни времето за търгуване да се удължава.

А инвеститорите в български акции вече са вписани в Книгата на изчезващи видове. Парите са като прелетните птици, при влошаване на условията търсят по-добри места за оцеляване и размножаване. Никой не инвестира с цел да губи, така че завръщането на инвеститорите на пазара ще дойде едва когато се променят правилата и перспективите.

Ще завърша с една друга реплика на Сталин – Ако те боли, значи си все още жив! И затова от името на малкото останали „живи” инвеститори на пазара питам ръководството на борсата какво правим с останалите точки от плана за развитие на пазара? След като предсрочно с 3 месеца изпълнихме първата точка за дневния диапазон за време на търговия, ще преместим ли времето по останалите точки три месеца напред в изпълнението им или, като му дойде времето, отново ще си „поиграем на демокрация”?

*43 инвестиционни посредника от 73 лицензирани имат до 1 сделка на час през март 2010

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[Цветалин Цонев]

в Intelligent investor-a се разказва за такъв период в САЩ през 70-те :)

Няма търговия, няма проблем!
Материалът е предложен от BigBear, автор в категория „Бизнес“ на Blog.bg
06.04.2010 12:23

„Няма търговия, няма проблем!“ Това е перифраза на реплика, променила милиони човешки съдби, но е приложима и в настоящата българска борсова реалност.

Броят и размерът на сделките падат драстично, но това вече не е от значение, защото липсата на търговия не проблем за никого и времето е спряло за всички участници в капиталовия пазар в България.

Спряло е на сайта на КФН. Обобщаващите статистики за дейността на посредниците, управляващите дружества и договорните фондове са останали във вече добрите времена от средата на 2009 година.

Борсата също си поигра със стрелките на часовника и премести времето с месеци напред - Написа план за дейността за бъдещата си двугодишна дейност. Когато времето за изпълнение на първата и най-лесна точка от плана дойде, а именно удължаване на времето за търгуване, след демократично допитване до все по големия брой неработещи* брокери решението се отмени. Нима с демократично допитване е бил наложен автомобилът, компютърът, интернетът? Не, някой ги измисли, реализира ги и предложи на всички останали и мнозинството избра да ги ползва…

Часовниците на брокерите също вече нямат нито стрелка за секундите, нито за минутите… Имат само една голяма стрелка, показваща приключването на месеца. Защо са нужни сложни пазарни иновации като дериватите, като има една работеща иновация – по месечното прибиране на таксите за доверително управление на индивидуални портфейли и договорни фондове. Нужни са само няколко наместващи цените сделки в рамките и в края на месеца и последващи продажби за осигуряване на парите за таксата… През останалото време брокерите, или може би вече наблюдаващите пазара, се взират в екраните, за да не пропуснат някоя случайна сделка, която би могла да обърка някоя преоценка. Пасивното взиране в екрана си е направо вредно и е съвсем в реда на нещата брокерите в този контекст да не са съгласни времето за търгуване да се удължава.

А инвеститорите в български акции вече са вписани в Книгата на изчезващи видове. Парите са като прелетните птици, при влошаване на условията търсят по-добри места за оцеляване и размножаване. Никой не инвестира с цел да губи, така че завръщането на инвеститорите на пазара ще дойде едва когато се променят правилата и перспективите.

Ще завърша с една друга реплика на Сталин – Ако те боли, значи си все още жив! И затова от името на малкото останали „живи” инвеститори на пазара питам ръководството на борсата какво правим с останалите точки от плана за развитие на пазара? След като предсрочно с 3 месеца изпълнихме първата точка за дневния диапазон за време на търговия, ще преместим ли времето по останалите точки три месеца напред в изпълнението им или, като му дойде времето, отново ще си „поиграем на демокрация”?

*43 инвестиционни посредника от 73 лицензирани имат до 1 сделка на час през март 2010

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[Дядо Кольо]

Георги Български е новият директор на търговията в БФБ-София ([Only registered and activated users can see links])
Да му е честито и успех!

[Цветалин Цонев]

Георги Български е новият директор на търговията в БФБ-София ([Only registered and activated users can see links])
Да му е честито и успех!

на кое е директор.... :)

Честито!

[Boshko]

БФБ-София оптимизира разходите си, 5 души са съкратени, 2-ма преместени
15.04.2010 14:56

БФБ-София оптимизира бюджета си и поради тази причина 5 души са съкратените, а 2-ма са преместени в дъщерното Сервиз финансови пазари ЕООД, научи Investor.bg от официален източник, пожелал анонимност.

Измежду петимата съкратени има и такива, напуснали по свое желание. Промените в персонала са структурни и се съкращават позиции, но има свободни позиции, за които се търси персонал.

Според друг източник екипът на БФБ-София напускат 8 служители, като новината е съобщена на засегнатите в началото на тази седмица.
От БФБ-София отказаха официална информация.

Част от служителите, с които Investor.bg се свърза, изразиха спокойствие за своето място в борсата, а други са в отпуск.

През 2009 г. БФБ-София отчита загуба от 85 хил. лв., а от началото на 2010 г. оборотът на борсата остава нисък и е възможно загубите да продължат.

Загубата за 2009 г. е факт, въпреки че разходите за персонала намаляват с 50,3% до 1,23 млн. лв. Приходи от лихви за 435 хил. лв., на база паричните средства за 7,52 млн. лв., са причината загубата на пазарния оператор да не набъбне до 520 хил. лв. за 2009 г.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[Boshko]

И. Такев: Необходима е външна сила за излизане от затворения кръг на пазара

Капиталовият пазар беше в подобна ситуация преди десетина години, но борсовата приватизация и компенсаторките сложиха началото на траен ръст, продължил повече от 5 години, казва шефът на БФБ

[Only registered and activated users can see links]

Иван Такев е изпълнителен директор на БФБ-София АД от 2008 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство, специалност Финанси, през 1996 г. В периода 1998-2001 г. работи в Държавната комисия по ценните книжа (сегашна КФН), а от 2001 г. – в БФБ-София АД последователно като експерт, директор на дирекция „Търговия” и оперативен директор.

- Г-н Такев, лято, криза или някаква друга фундаментална причина бихте посочили за сегашното плачевно състояние на активността на борсовата търговия у нас?
Лятото и икономическата криза естествено са едни от очевидните причини за ниската активност на търговията. Основната обаче си остава загубеното доверие през последните две години. Както знаем, голяма част от инвеститорите подходиха не особено рационално към пазара, като несъответствието между очакванията им за спекулативни печалби и фактическата реалност доведе до сериозни разочарования. Така постепенно се стигна и до масов отлив на инвеститори, а оттам и до сегашната липса на ликвидност в системата. Разбира се, горното илюстрира картината много общо, като отношение тук имат и ред други фактори, като например състоянието на корпоративното управление, на образователната, правната и техническата инфраструктура, и пр.

- Кой какво „трябва да направи“, за да се повиши ликвидността на БФБ?
В момента пазарът по мнението на много експерти се върти в затворен кръг, като начинът да се излезе от него е намесата на външна сила. Такава, както многократно стана дума в публичното пространство, може да бъде намесата на държавата в процесите чрез борсова приватизация, промяна в законодателната рамка и т. н. Всъщност много от участниците помнят, че пазарът беше в подобна ситуация преди десетина години, когато пазарната активност и реализираните обороти бяха съпоставими и дори по-ниски. Тогава именно няколко подобни мерки, като борсовата приватизация и компенсаторните инструменти предизвикаха постепенно нарастване на интереса към капиталовия пазара и сложиха началото на траен ръст, продължил повече от 5 години.
Естествено, няма да е правилно всички очаквания да са свързани единствено с държавата, макар тя да разполага с най-силните лостове за въздействие. Влияние тук могат да имат и много други фактори, като част от тях са идентифицирани от съответните институции, а именно – промените в областта на клиринга, сетълмента и заемането на ценни книжа, в законодателството по отношение на т.нар. борсово търгувани фондове и пр.
Факт е обаче, че част от пазарните участници също могат да оказват влияние върху моментното състояние на пазара, но дори и не го осъзнават. На развитите пазари основният двигател на иновацията са именно финансовите институции, но в това отношение част от тези, които оперират на местния пазар, са като цяло пасивни.
Така например активно търгуваните инструменти и стоки по международните финансови пазари могат да бъдат направени много по-достъпни до местните инвеститори посредством сертификати, представляващи дълг за издателя и следящи спот-цената на съответния актив. Подобни инструменти са напълно съвместими с местното законодателство, а борсата даже има предвиден отделен пазар за такива. До момента обаче никоя финансова институция не е изявила дори и намерения за издаването на такива, макар да е известно, че някои от тях имат експозиции в базовия актив, т.е. участват на тези пазари под някаква форма. Разбира се, доколкото визира други инструменти, този пример няма пряко отношение към ликвидността българските публични дружества, които все пак са приоритетни в местния пазар, но независимо от това илюстрира една допълнителна възможност за повишаване на интереса към пазара като цяло.

- Водила ли е БФБ по някакъв повод в последните месеци разговори с чужди инвеститори или други борси?
Да, водени са подобни разговори предимно с чуждестранни институционални инвеститори, проявяващи интерес към местния пазар, а също така и борси от региона с цел подобряване на сътрудничеството с тях. Естествено, тези процеси в условията на криза са много по-слаби, като е по-трудно да се привлече инвеститорски интерес, още повече, че достъпът от чужбина е много оскъпен. Същевременно местният пазар чисто по фундаментални показатели изглежда много по-подценен от повечето от останалите пазари в региона, да не говорим, че разполага с достатъчно допълнителни преимущества, например от данъчна гледна точка. От друга страна, налице са и ред други проблеми, разрешаването на които също има отношение към участието на чужди инвеститори.

- Кога ще стартира клиринговата къща?
Развитието на инфраструктурата по отношение на ефективността на клиринга е един от приоритетите на Централен депозитар АД. Доколкото ни е известно, в момента се работи по клиринговия модул на тяхната информационна система, като конкретно решение ще бъде предложено по-късно през тази година. Но въпросът дали тези функции трябва да бъдат в отделна структура, или могат да се изпълняват от депозитарната институция, е стратегически и не зависи от становището на фондовата борса. Много по-важно е те наистина да си изпълняват предназначението си, отколкото от кого ще бъдат администрирани.

- След като вече докладът за ЕРПт-тата е факт, да чакаме ли борсовата приватизация на Е.ОН?
Проверката на дейността на ЕРП-тата беше едно от изискванията за старта на процедурата по борсовата приватизация. В този смисъл държавата разполага с достатъчно технологично време, за да приключи процедурата до края на годината, респективно да стартира и вторичната търговия с тази компания. Разбира се, желанието на инвестиционната среда е приватизацията в енергийния сектор да не се свежда до едно дружество, а да бъде завършен и концептуално издържан процес.

- Може ли паричните средства на БФБ да се използват за развитие на деривативен пазар или дори БФБ да предлага репо-сделки срещу акции, за да влее кеш в пазара?
Наличието на деривативен пазар е един от заложените приоритети за развитието на борсата и от тази гледна точка е нормално той да бъде финансиран с нейни собствени средства. Въпросът тук е малко по-различен. Сделките с фючърси и опции имат много повече отношение към клиринга, отколкото към системата, срещаща поръчките за покупка и продажба. С други думи, дори и платформата за търговия да има възможност за търговия с деривативни инструменти, то за сделките с тях трябва да съществува възможност за надлежното им приключване. Както стана дума по-горе, колегите от Централен депозитар работят по този проект и след приключването му ще може да бъде предложено конкретно решение и от страна на борсата. Друг е въпросът, че деривативните пазари имат реален смисъл единствено при наличието на достатъчно ликвидност на спот-пазара, макар самите те да оказват позитивно влияние върху нея.

- Кога ще станат възможни двойните листвания на борсата? Смятате ли, че това може да привлече чуждестранни компании на борсата?
Двойните листвания зависят от наличието на съответните връзки между депозитарите на двата регулирани пазара, а такива биват изграждани при наличието на конкретна необходимост. Такава в случая възникна за две местни публични дружества, които изявиха желание за листване във Варшава, а по абсолютно същия начин би изглеждала и хипотезата, в която чужди компании биха търсили листване в България. В миналото беше налице подобен интерес, но кризата очевидно провали тези планове. Доколко такива ще има и в бъдеще или по-скоро кога, зависи от това кога местният пазар ще успее да създаде повече ползи за компаниите, отколкото те имат на собствения си пазар.

- Одобрявате ли приетата от Германия миналия месец забрана за непокрита търговия „на късо“ с някои финансови инструменти и предложението за разширяване на забраната върху всички акции?
Ясно е, че желанието на регулаторите е да ограничат рисковете на всеки от пазарите при извънредни обстоятелства и поради тази причина предприемат подобни мерки. Емпиричните наблюдения на общоевропейско ниво обаче свидетелстват за това, че забраните върху късите продажби намаляват ликвидността, особено на пазарите с малка капитализация, по-висока волатилност и липса на възможност за хедж. От тази гледна точка, по отношение на този вид сделки, като че ли чисто пазарният подход, при който нещата са оставени в ръцете на участниците има повече смисъл, отколкото еднопосочното административно регулиране. Подобно е и становището на Федерацията на европейските борси, която настоява за изграждане на механизми за заемане на ценни книжа, за надлежен сетълмент и за процедури за закупуване на липсващи инструменти в случай на необходимост.

- Какви са вашите лични прогнози за икономиката на страната за тази и следващата година и какво да очакваме от борсата в близките месеци?
На макрониво са налице определени показатели, които могат да бъдат разгледани като индикации за излизане от кризата, като например ръст на износа, увеличаване на кредитирането и известен спад на лихвените проценти. Въпросът е доколко финансирането ще бъде насочено към ефективно производство, а също така и дали постепенното съживяване на реалния сектор ще окаже директно влияние върху капиталовия пазар, т.е. дали с времето той ще съумее отново да стане алтернатива за набиране на средства. От страна на борсата и след приключването на съответните проекти от страна на Централен депозитар АД ще предложим конкретни решения по изпълнението на нашата стратегия, по-важните от които са свързани с ефективността на клиринга и заемането на ценни книжа, осигуряването на улеснен достъп на чуждестранни членове и възможност трансграничен сетълмент от тяхна страна. Паралелно с това продължава работата и по останалите приоритети – корпоративно управление, подпомагането на промени в нормативната база и т.н.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[Цветалин Цонев]

Самолистната борса звучи като много як дериват:)

По стъпките на големите…. ([Only registered and activated users can see links])

[Цветалин Цонев]

Изглежда БФБ наистина ще стане институция :)

кой ще има полза от това увеличение на капитала- voktep може да каже... :)))

Това за превземането на една губеща борса от Турски холдинг ми звучи като глупост и манипулация...
Пичовете от СД мисля, че си осигуряват здрав държавен гръб в това смутно борсово време. Дано с този здрав гръб реализират нещо креативно и справедливо :)

Държавата ще има дял от 50,05% в БФБ след увеличението със 715 хил. акции
([Only registered and activated users can see links])

[voktep]

хаха,

добре, че видгат капитала преди листването, че после ще нарушат закона:D

[Gari]

Петков, не виждаш ли, че никой не протестира срещу това увеличение на капитала под условие. Акционерите в БФБ май горят от нетърпение да стане публично дружество, за да се отърват от акциите си.

[hristovbz]

Чудя се дали увеличението под балансовата стойност значи, че нещата не са на добре и ще пада цената :)

[voktep]

не се чуди, нещата наистина не са на добре:)
ами кой да протестира срещу увеличението под условие Гари? Това си е частно дружество, имат си оса - да си решават, нас какво ни бърка? Виж после като стане публично каква помия ще се сипе!

[Gari]

не се чуди, нещата наистина не са на добре:)
ами кой да протестира срещу увеличението под условие Гари? Това си е частно дружество, имат си оса - да си решават, нас какво ни бърка? Виж после като стане публично каква помия ще се сипе!

E как кой? - Другите акционери, които се ощетяват. Разните ИП. Но и те си траят.

[Цветалин Цонев]

E как кой? - Другите акционери, които се ощетяват. Разните ИП. Но и те си траят.

нали няма да дават пари ... :)

[voktep]

само папазов може би щеше да реве, но нали е продал вече:)
ип-тата кво да реват, ми я си представи, че верно и пари им искаха още

[hristovbz]

[Only registered and activated users can see links]

Както биха казали в другия форум - ето, Сорос сега ще дойде и ще купи БФБ за 100мн :)

[Цветалин Цонев]

[Only registered and activated users can see links]

Както биха казали в другия форум - ето, Сорос сега ще дойде и ще купи БФБ за 100мн :)

Любо Бояджиев няма да позволи на някакъв американски холдинг с хитър унгарски собственик да купува БФБ :D:D:D

[Дядо Кольо]

Георги Български, член на СД на БФБ: Държавата ще продаде дела си в борсата на стратегически инвеститор ([Only registered and activated users can see links] ta_shte/)

[Only registered and activated users can see links]
в. Дневник