View Full Version : Кризата с държавните дългове в ЕС.
Отварям нова тема, в която ще добавям новини и коментари по темата за дълговата криза на страните в ЕС (засега PIGS, но по всяка вероятност скоро ще добавяме и нови членове към тази група).
Мотивацията ми е да се събере всичко на едно място, тъй като сега има отделни теми за Гърция, за бавното възстановяване и т.н.
Пишете всичко, което ви вълнува по темата -- мисля, че в следващите месеци новите за кризата на държавните дългове ще стават все повече и все по-определящи за посоката на финансовите пазари.
Откривам темата с тази статия, съдържаща няколко красноречиви графики:
The European Crisis In Eight Simple Charts
[Only registered and activated users can see links]
стига с тези PIIGS-мисли креативно и размести буквите- GIPSI :)
Цветалин Цонев
10 May 2010, 09:33
Американския спасителен пакет беше за 700 млрд долара, европейския се очертава на 750млрд евро, горе долу равнвесието трябва да се върне :)
ЕС, МВФ и ЕЦБ с безпрецедентен план за спасяване на еврозоната* ([Only registered and activated users can see links])
Емил Хърсев: Спасяват не Гърция, а кредиторите й
[Only registered and activated users can see links]
Ето това е същността на всички спасителни планове. Спасяваме банките с парите на данъкоплатците. И как решаваме проблема с държавните дефицити? Точно никак. ЕЦБ щяла да купува повече държавни облигации и да налива кеш. Това си е инфлация. Генералният път за разрешаване на глобалния проблем с търговските дисбаланси. Износителите и спестителите да го духат. Западът е решил да живее на техен гръб. И ще го прави докато тия хартийки, наречени долар и евро, продължават да съществуват. Колкото и да е тъжно, не им остава толкова много живот.
Купувайте злато.
Цветалин Цонев
10 May 2010, 11:55
Ами много ясно, кредиторите на Гърция и на остналите като Гърция са тези, които пишат спасителните планове?! :)
Емил Хърсев: Спасяват не Гърция, а кредиторите й
[Only registered and activated users can see links]
Ето това е същността на всички спасителни планове. Спасяваме банките с парите на данъкоплатците. И как решаваме проблема с държавните дефицити? Точно никак. ЕЦБ щяла да купува повече държавни облигации и да налива кеш. Това си е инфлация. Генералният път за разрешаване на глобалния проблем с търговските дисбаланси. Износителите и спестителите да го духат. Западът е решил да живее на техен гръб. И ще го прави докато тия хартийки, наречени долар и евро, продължават да съществуват. Колкото и да е тъжно, не им остава толкова много живот.
Купувайте злато.
[Only registered and activated users can see links]
[Only registered and activated users can see links]
Браво.
frei1974
12 May 2010, 14:10
[Only registered and activated users can see links]
The Federal Reserve's involvement warrants a closer examination. The Fed has indicated that it would participate in dollar-swap agreements with the ECB, similar to one it undertook in 2008. Without an audit of the Fed, we can only speculate as to what exactly this swap entails. However, a reasonable guess is an exchange of freshly printed euros by the ECB for freshly printed US dollars by the Fed at the current exchange rates.
The Fed would then use the euros to either directly or indirectly purchase the debt of the eurozone nations. The ECB in turn would use the dollars to purchase US Treasury debt. Therefore, this is just a convoluted scheme to monetize government debt. It's a cinch that the funds necessary for this bailout would be created out of thin air rather than raised via taxes or issuing debt. Only in the world of central banking and thin-air money creation can one bankrupt entity bail out another.
[Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])
hristovbz
13 May 2010, 18:49
В крайна сметка и целият този дълг беше създаден от въздуха, така че не виждам защо да не се изстрие с нещо, пак създадено от въздуха :D
Едно гигантско опростяване на дълговете би било същото, а който ги е консумирал нещата от парите от дълга - жив и здрав, те повечето така и така са изядени, така че и те са станали вече въздух (или земя, зависи как го гледаш :D).
Теглим чертата и почваме наново всичко :)
The Federal Reserve's involvement warrants a closer examination. The Fed has indicated that it would participate in dollar-swap agreements with the ECB, similar to one it undertook in 2008. Without an audit of the Fed, we can only speculate as to what exactly this swap entails. However, a reasonable guess is an exchange of freshly printed euros by the ECB for freshly printed US dollars by the Fed at the current exchange rates.
The Fed would then use the euros to either directly or indirectly purchase the debt of the eurozone nations. The ECB in turn would use the dollars to purchase US Treasury debt. Therefore, this is just a convoluted scheme to monetize government debt. It's a cinch that the funds necessary for this bailout would be created out of thin air rather than raised via taxes or issuing debt. Only in the world of central banking and thin-air money creation can one bankrupt entity bail out another.
[Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])
:unsure:В крайна сметка и целият този дълг беше създаден от въздуха, така че не виждам защо да не се изстрие с нещо, пак създадено от въздуха :D
Едно гигантско опростяване на дълговете би било същото, а който ги е консумирал нещата от парите от дълга - жив и здрав, те повечето така и така са изядени, така че и те са станали вече въздух (или земя, зависи как го гледаш :D).
Теглим чертата и почваме наново всичко :)
Така ще е най-добре, но политиците няма да го направят. Вместо това ще продължи преразпределянето на капитал чрез инфлация от тези които се опитват да го акумулират за да повишат производителността на труда, към тези които го консумират, което ще доведе до всеобщо обедняване и омизеряване.
hristovbz
13 May 2010, 19:32
Да, за съжеление ако се върнем към реалността в момента, то дали ще има инфлация или мощна дефлация и депресия е абсолютно неясно заради политическата игра. Всичко е възможно и по мое лично мнение не подлежи изобщо на нормален икономически анализ.
:unsure:
Така ще е най-добре, но политиците няма да го направят. Вместо това ще продължи преразпределянето на капитал чрез инфлация от тези които се опитват да го акумулират за да повишат производителността на труда, към тези които го консумират, което ще доведе до всеобщо обедняване и омизеряване.
Да, за съжеление ако се върнем към реалността в момента, то дали ще има инфлация или мощна дефлация и депресия е абсолютно неясно заради политическата игра. Всичко е възможно и по мое лично мнение не подлежи изобщо на нормален икономически анализ.
Напротив, ясно е - ще има inflationary depression. Иначе всички западни правителства трябва да обявят фалит, защото няма да могат да си обслужват дълговете при дефлация (към външните кредитори и социалните обещания към избирателите).
hristovbz
13 May 2010, 22:06
Не съм убеден, но няма смисъл да подхващаме академичен спор отново. Нямам кристална топка и не знам какво ще стане в бъдещето - както казва Кейнс, когато фактите се променят, си променям и мнението. Това, между другото го казва след като фалира веднъж около Голямата Депресия и след това става по-добър инвеститор. Така че не мога да си заложа последната риза на дефлация или инфлация - има аргументи и за двете, според мен.
Напротив, ясно е - ще има inflationary depression. Иначе всички западни правителства трябва да обявят фалит, защото няма да могат да си обслужват дълговете при дефлация (към външните кредитори и социалните обещания към избирателите).
Freefall: EURUSD 1.2388 And Plunging, Market Liquidity Disappears Again
[Only registered and activated users can see links]
Дядо Кольо
15 May 2010, 07:51
Има голям проблем в еврото, но вярвам в него ([Only registered and activated users can see links] javat/)
Във вестника има интересна схема, която мога само да препиша:
дълг млрд. USD ... общо ... Великобритания Франция Германия
Италия 1400 77 511 190
Испания 1100 114 220 238
Ирландия 867 188 60 184
Португалия 286 24 45 47
Гърция 236 15 75 45
Дадена е схема и на взаимната им задлъжнялост.
Напр. Ирландия дължи на Испания 16, а има да взема 30.
Испания дължи на Италия 31, но има да взема 47.
Италианският дълг към франция е 20% от френския БВП
Почти 1/3 от дълга на Португалия е към Испания
Има голям проблем в еврото, но вярвам в него ([Only registered and activated users can see links] javat/)
Във вестника има интересна схема, която мога само да препиша:
дълг млрд. USD ... общо ... Великобритания Франция Германия
Италия 1400 77 511 190
Испания 1100 114 220 238
Ирландия 867 188 60 184
Португалия 286 24 45 47
Гърция 236 15 75 45
Дадена е схема и на взаимната им задлъжнялост.
Напр. Ирландия дължи на Испания 16, а има да взема 30.
Испания дължи на Италия 31, но има да взема 47.
Италианският дълг към франция е 20% от френския БВП
Почти 1/3 от дълга на Португалия е към Испания
На франсетата им е спукана работата...
Дядо Кольо
15 May 2010, 08:40
На франсетата им е спукана работата...
Да бе, ама нали уж искаме да станем едно цяло с тази Европа, т.е. лошото за прасетата е кофти и за свинете.:frustrating:
Дядо Кольо
15 May 2010, 08:51
От Капитал ([Only registered and activated users can see links])
падеж на облигации - млрд. евро . 2010 . . 2011 . . 2012 .
Италия 251.5 192.2 168.2
Испания 76.5 84.0 61.2
Португалия 17.9 15.9 8.6
Гърция 15.8 31.3 31.7
Ирландия 8.6 4.6 6.0
Картинката е доста по-шарена:
[Only registered and activated users can see links]
wannarock
16 May 2010, 19:24
Новата фаза на кризата - спасяване на спасителите
Нуриел Рубини
Една от интерпретациите на финансовите кризи е, че те са според прочутата фраза на Насим Талеб явления "черен лебед" - непланирани и непредвидими, но способни да променят хода на историята.
В новата ми книга "Икономика на кризите" (Crisis Economics), която разглежда не само сегашната, но и десетки други от историята - както в развити, така и в развиващи се икономики, твърдя, че всъщност са предвидими "бели лебеди".
Това, което се случва в момента -
втората и по-опасна фаза на глобалната финансова криза
- също бе предвидимо.
Кризите са неизбежен резултат от натрупването на макроикономически, финансови и политически рискове и слабости: надуване на балони при активите, прекомерно поемане на рискове, кредитен бум, лесни пари, неадекватен надзор и регулация на финансовата система, алчност и рискови инвестиции от банки и други финансови институции.
Историята показва още, че финансовите кризи имат склонност да се променят с времето. Подобните на тази, в която попаднахме, са започвали заради прекомерното задлъжняване в частния сектор - домакинства, банки и финансови институции, фирми и компании.
Това от своя страна води до задлъжняване на публичния сектор, тъй като фискалните стимули и прехвърлянето върху обществото на частните загуби (т.нар. програми за спасяване) предизвикват опасно покачване на бюджетните дефицити и натрупването на публичен дълг.
Макар тези фискални стимули и спасителни програми да са били необходими, за да се попречи Голямата рецесия да се превърне в Голямата депресия ІІ,
трупането на публичен дълг върху частния има много висока цена
Тези огромни дефицити и дългове ще трябва да бъдат намалявани чрез по-високи данъци и по-малко разходи, а подобни ограничения - за да се избегне фискална криза - забавят възстановяването в краткосрочен план. Ако фискалните дисбаланси не бъдат посрещнати с намаляване на разходите и увеличаване на приходите,
остават само два варианта: инфлация или банкрут
Първият е за държавите, които заемат в собствена валута и така могат да монетаризират своя дефицит, а вторият - за тези, които вземат кредити в чужда валута или не могат да печатат своя собствена.
В този смисъл, последните събития в Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и Испания са просто втората вълна на глобалната финансова криза.
Одържавяването на частните загуби и фискалната разпуснатост
целяща да стимулира икономиките по време на срив, доведе до натрупване на бюджетни дефицити и дългове. Така че глобалната финансова криза не е приключила - вместо това тя навлезе в нова и по-опасна фаза.
Оказва се, че практическото определение за финансова криза е "събитие, което принуждава властите да прекарат един дълъг уикенд в отчаяни опити да изнамерят нов спасителен пакет, за да предотвратят национална и глобална паника, когато пазарите отворят в понеделник".
През последните няколко години на подобни дълги уикенди със среднощни заседания се спасяваха частни компании - "Беър Стърнс", "Фани Мей" и "Фреди Мак", "Лемън брадърс", Ей Ай Джи и т.н.
Драмите продължават - неотдавна политици и финансисти от ЕС и еврозоната отново трескаво и отчаяно разработваха през един уикенд спасителен пакет не само за Гърция, но и за други слаби членове, използващи еврото. Така че тенденцията е ясна - първо беше спасяването на частните фирми, а сега
удари часът да бъдат спасявани спасителите , т.е. правителствата
Подобни събития никнат като гъби. По време на азиатската криза от 1997-1998 г. Южна Корея - една сравнително голяма възникваща икономика - получи 10 млрд. долара от МВФ, което тогава бе смятано за много голям спасителен пакет. А след сумите за "Беър Стърнс" ($40 млрд.), "Фани Мей" и "Фреди Мак" ($200 млрд.), AIG (почти $250 млрд.) и Програмата за проблемни активи TARP ($700 млрд.)
пред нас е "кралицата майка" на спасителните пакети: 1 трилион долара
от ЕС и МВФ за закъсали членове на еврозоната. Един милиард долара бяха доста пари; днес един трилион долара е "новата нормалност", или - да перифразираме романа и филма "Дяволът носи "Прада" - трилионът са новите 10 милиарда.
Правителствата, спасили нашите частни компании, сега сами се нуждаят от спасяване. Но какво ще стане, когато се изпари политическото желание на Германия и на други дисциплинирани кредитори - много от тях днес са развиващи се пазари - да играят ролята на спасители? Кой тогава ще спасява правителствата, спасили нашите частни банки и финансови институции?
Механизмът на глобалния дълг все повече заприличва на финансова пирамида
Подходящото лекарство, за да не дерайлира фискалният влак, е известно, но основната пречка за фискална консолидация и дисциплина е
липсата на политическа сила и воля на правителствата за съкращения
Политическата блокада във Вашингтон и в Конгреса демонстрира липсата на двупартийно разбирателство, необходимо за справяне с фискалните проблеми на Америка. Във Великобритания се стигна до "висящ" парламент и коалиционно правителство, на което ще е трудно да наложи фискална дисциплина.
В Германия канцлерът Ангела Меркел изгуби ключови местни избори след спасяването на Гърция, а Япония е със слабо и неефективно правителство, което сякаш отказва да признае мащаба на проблемите, пред които е изправено.
В Гърция има безредици по улиците и стачки в предприятията; в останалите от групата PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия и Испания) постигането на фискалната дисциплина също ще бъде политически и социално болезнено. Така политическите ограничения може да попречат на прилагането на фискални съкращения и структурни реформи.
В резултат
вероятно ще съжителстваме с "кризисните икономики" още дълго време
Финансовата криза не е свършила и, което е по-лошо, приложеното лекарство може би донякъде е било токсично. Изглежда, то е направило пациента по-слаб и по-пристрастен към опасни медикаменти, както и по-податлив към нови щамове на вируса, който в крайна сметка може и да се окаже смъртоносен.
*Авторът е професор по икономика в бизнес училище "Стърн" към Университета на Ню Йорк, президент на консултантската Roubini Global Economics и съавтор на новата книга Crisis Economics: A Crash Course in the Future of Finance. Текстът е предоставен от Project Syndicate.
[Only registered and activated users can see links]
Germany To Ban Short Selling At Midnight
[Only registered and activated users can see links]
Germany To Ban Short Selling At Midnight
[Only registered and activated users can see links]
И явно постигат обратния ефект. Както винаги.
Цветалин Цонев
19 May 2010, 10:00
И явно постигат обратния ефект. Както винаги.
Ха, да, излиза, че повече регулации охлаждат пазара...
или се тълкуват като признак на безсилие от спекулантите... щом има интерес всяка регулация може да бъде заобиколена:)
Ха, да, излиза, че повече регулации охлаждат пазара...
или се тълкуват като признак на безсилие от спекулантите... щом има интерес всяка регулация може да бъде заобиколена:)
в уса има такав закон от 2008 ако не се баркам- там оба4е е трудно да се види дали това са short sells- take 4e :unsure:
Цветалин Цонев
20 May 2010, 08:01
звучи логично. Значи кредиторите ще получат ликвидност от ЕЦБ срещу вземанията си от Гърция, която ще депозират отново в ЕЦБ, защото няма какво да я правят-нещо такова казваше Трише :)
Редно ли е да се говори за спасяване на Гърция, ако се спасяват кредитори?
20.05.2010 08:13
От: Мариян Йорданов
[Only registered and activated users can see links]
Германският данъкоплатец щял да плати за "спасяването на Гърция" и това не му харесвало, затова управляващата коалиция на немския канцлер Ангела Меркел загуби мнозинството си в парламента след последните избори в страната.
Реално обаче парите на германския данъкоплатец ще отидат не в Гърция, а в касите на германски банки, пенсионни фондове и за трансфери от вида "от себе си на себе си" между други германски инвеститори.
Къде е спасяването на Гърция в този случай? На практика се оказва, че кредиторите на тази страна ще се съгласят да разсрочат вземанията си, защото в противен случай просто ще получат една кръгла нула.
Именно заради това Сенатът на САЩ гласува да не се дават пари на МВФ за спасение на Гърция. Именно заради това и Китай няма да спаси Гърция (каквито слухове имаше преди месеци). Просто защото САЩ и Китай не са толкова наивни да дадат пари, които веднага ще постъпят по сметките на немски и френски банки, както и на германското и френското правителство. Така европейците ще се окажат с кеш в момент на криза и ще получат стратегическо преимущество пред финансиралите ги американци или китайци, като например купят контролен дял във водещи американски компании.
От друга страна, ако Мексико има проблеми с държавния си дълг, САЩ ще подкрепи страната незабавно, както направи през 1994 г., когато рефинансира дълга на южната си съседка. Схемата е същата – този, който е основен кредитор, става и основния спасител (на себе си), защото в противен случай рискува да не получи нищо.
В допълнение, ако Мексико се удави във финансова криза, милиони емигранти ще залеят САЩ и ще влошат още повече икономическите проблеми на „страната на неограничените възможности“.
"Спасяването на Гърция" всъщност е фраза, която измества проблема от виновника, а именно френските или германски банки, решили да правят печалба, като рискуват с гръцки държавни ценни книжа, вместо с по-нискодоходните немски държавни облигации.
Анализи показват, че основен кредитор на най-задлъжнелите държави от еврозоната (Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и Италия) е Франция (с 911 млрд. долара), следвана от Германия (с 703,8 млрд. долара) и Великобритания (с 418 млрд. долара).
Затова не е учудващо, че Франция най-безрезервно подкрепя "спасяването на Гърция". В спасителния план неслучайно бе включен и Международния валутен фонд (МВФ), за да може част от парите да дойдат и от страни извън Европейския съюз (ЕС). Видяхме обаче, че САЩ не клъвна на този номер.
В крайна сметка Франция и Германия силно желаят да видят парите си някога и затова ще рефинансират Гърция. В противен случай Гърция просто ще спре да плаща, 2-3 години няма да може да се финансира от международните пазари, но след това ще го прави без проблеми, каквито случаи има десетки в историята (България, Русия, Аржентина, щата Калифорния). А сегашните кредитори на Гърция ще пият по една студена вода за 100-200 млрд. долара.
Външната задлъжнялост на Гърция не е по-голяма от тази на Германия или Франция, както показват данните по-долу. Просто Гърция има лошия шанс държавния й дълг да падежира през 2010 г. в труден за световната икономика момент, която затруднява страната при рефинансирането му. Другият проблем на Гърция е, че е малка и политически по-слаба от Германия или Франция. Трудно е за който и да е било да посочи Германия с пръст и да я нарече "закъсала", но една малка страна като Гърция може да се използва, за да се сваля цената на еврото, от което немският износ става по-конкурентен.
Дял на брутния външен дълг (държавен дълг плюс задлъжнялост в частния сектор) от БВП по страни:Ирландия 1 267%
Швейцария 423%
Великобритания 408%
Холандия 365%
Белгия 320%
Дания 298%
Австрия 253%
Франция 236%
Португалия 214%
Хонгконг 206%
Норвегия 199%
Швеция 194%
Финландия 189%
Германия 179%
Испания 172%
Гърция 161%
Италия 127%
Австралия 111%
Унгария 106%
САЩ 94%
[Only registered and activated users can see links]
[Only registered and activated users can see links] od=WSJ_Markets_LEFTTopNews
Цветалин Цонев
20 May 2010, 17:43
[Only registered and activated users can see links] od=WSJ_Markets_LEFTTopNews
лошо :(
Feeling Deflated ([Only registered and activated users can see links])
"The future of public debt: prospects and implications"
by Stephen G Cecchetti, M S Mohanty and Fabrizio Zampolli
[Only registered and activated users can see links]
Thousands of public sector workers have taken to the streets of Spain to protest a tough government austerity plan aimed at reining in the public deficit and easing fears of a Greek-style debt crisis.
Unions called the demonstrations to coincide with a cabinet meeting on Thursday evening to approve the belt-tightening measures, which include pay cuts.
Waving flags of the country's major unions, thousands of workers demonstrated outside the finance ministry in Madrid, blocking one of the main roads in the centre of the capital.
Similar protests took place in front of public buildings in other parts of the country.
[Only registered and activated users can see links]
Warum die Rückkehr zur D-Mark nicht unmöglich ist
[Only registered and activated users can see links]
Цветалин Цонев
31 May 2010, 17:07
нали пазара изпреварва събитията
Трише отрече англо-саксонска атака срещу еврото
31.05.2010 17:41 | препоръчай (1)
На пазарите ще им трябва време, за да се приспособят към финансовия пакет от почти 1 трлн. долара, за който ЕС и МВФ се договориха миналия месец, казва шефът на ЕЦБ
Статия
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише отрече в понеделник, че зад бързия спад на еврото стои англо-саксонска конспирация, пише MarketWatch.
В интервю за френския Le Monde, Трише заяви, че за инвеститорите е било трудно да разберат европейските институции при ситуация, в която еврото се търгува за $1,23 от нива над $1,50 в края на 2009 г.
„Трябва да внимаваме за всякакви теории на конспирацията“, казва Трише. „Просто си мисля, че на някои международни инвеститори им е трудно да разберат Европа и нашите механизми за взимане на решения. На тях им е трудно да възприемат историческия обхват на европейската архитектура, както и способността на европейците да взимат важни решения, като тези които бяха приети преди няколко дни“.
Той посочи, че на пазарите ще им трябва време, за да се приспособят към финансовия пакет от почти 1 трилион долара, за който Европейският съюз и Международният валутен фонд (МВФ) се договориха миналия месец.
„Мерките са толкова колосални като естество и размер, че няма съмнение, че ще имат позитивен ефект върху пазарите“, казва шефът на ЕЦБ.
Трише определи еврото, като „изключително стабилна валута“. „Проблемът е финансовата стабилност в еврозоната, повлияна от лошите фискални политики в някои страни и особено в Гърция. Задължително е тези проблеми да се изчистят“, допълни той.
За Гърция не съществува „план Б“, каза Трише и подчерта, че не очаква преструктуриране на дълговете на страната. „Гърция трябва да спази поетите ангажименти. Европейската комисия заедно с ЕЦБ, от една страна, и МВФ, от друга, наблюдават спазването на оздравителната програма много отблизо“, казва той.
Обявените планове за ограничаване на бюджетните дефицити в Европа от Германия до Гърция са необходими, въпреки възможността да забавят растежа, казва Трише.
Трише е отклонил въпроса за неотдавнашния си дебат с президента на Bundesbank Аксел Вебер около изкупуването на държавни ценни книжа.
Шефът на ЕЦБ казва, че има много предпазлив подход към идеите за въвеждане на банков данък, за които се говори през последните седмици, и подчертва, че урокът от регулацията на банковата система трябва да бъде научен.
[Only registered and activated users can see links]
[Only registered and activated users can see links]
Сега забелязах, че са вкарали и други държави.
Край на живота с пари назаем в ЕС
Всички 27 страни членки на ЕС трябва да се захванат с дългосрочните проблеми на своите икономики и да реформират коренно бюджетните правила, за да не допуснат да се повтори дългова криза с тежки последици. Затова призова президентът на ЕС Херман ван Ромпой при откриването на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на ЕС днес, цитиран от световните агенции. Предстои лидерите на страните членки да вземат решения и да обсъдят възможности, свързани с бюджетната дисциплина и подобряването на икономическото управление в съюза.
За дълбоки реформи в рамките на срещата се застъпи и председателят на Европарламента Йежи Бузек. Трябва да кажем истината на европейците - време е да се сложи край на кредитната култура, на живот с пари назаем. Трябва да си платим сметката, защото иначе крадем от наследството на нашите деца, възможно и на техните деца, заяви той и призова гражданите на ЕС да работят по-дълго, да се пенсионират по-късно и да се разпростират според възможностите си.
Според Бузек е наложително да се набележат мерки за подобряване на икономическата ситуация в еврозоната и на позициите на еврото, в които обаче трябва да се включат всички 27 страни от ЕС. Това се налага, тъй като случващото се с еврото има негативно отражение както върху валутите на страните извън еврозоната, така и върху долара и йената, изтъкна той.
Нямаме нужда от нови институции, а от по-добра координация на икономическата политика на отделните страни. Валутният съюз трябва да бъде допълнен от икономически съюз, от координация на финансовите и данъчните политики на страните членки, предложи председателят на Европарламента. Според него, също така трябва да се засили интеграцията в областта на европейката енергетика, двигател на която трябва да е Еврокомисията.
Междувременно се очаква ЕК да обяви на 30 юни в политическа декларация плана си, според който европейските страни да подобрят управлението на икономическите си политики.
Комисията ще отправи препоръки в няколко области. На първо място е идеята за въвеждане на финансово шестмесечие, при което страните членки да предоставят за преглед на останалите страни икономическите и бюджетните си политики. Второ, ЕК ще предложи нов стандарт и санкции при неспазване на допустимия държавен дълг на страните от ЕС, който в момента е 60% от БВП. Третото предложение е свързано с подобряване на конкурентоспособността на европейските икономики, при което също се предвижда взаимен мониторинг.
След обявяването на плана за реформи на 30 юни ЕК ще направи подобно предложение и през септември, за да могат лидерите на страните членки да одобрят промените през октомври, уточниха от институцията.
Сред най-твърдите опоненти на френско-германския тандем в европейските реформи, са Швеция и Люксембург. Те предложиха като предпазна мярка лишаване от право на глас в ЕС на страните с прекалено хлабави бюджетни политики. Според тях подобна мярка изисква прекалено тежка процедура на промяна на Лисабонския договор, чието приемане предизвика сериозна институциолна криза в Сьюза.
[Only registered and activated users can see links]
На европейците постепенно им идва акъла. Очакваме ръст на еврото спрямо долара.
Цветалин Цонев
18 Jun 2010, 11:18
Особено интересна е реакцията на Швеция и Люксембург :)
Край на живота с пари назаем в ЕС
............................
Сред най-твърдите опоненти на френско-германския тандем в европейските реформи, са Швеция и Люксембург. Те предложиха като предпазна мярка лишаване от право на глас в ЕС на страните с прекалено хлабави бюджетни политики. Според тях подобна мярка изисква прекалено тежка процедура на промяна на Лисабонския договор, чието приемане предизвика сериозна институциолна криза в Сьюза.
[Only registered and activated users can see links]
На европейците постепенно им идва акъла. Очакваме ръст на еврото спрямо долара.
[Only registered and activated users can see links]
[Only registered and activated users can see links] _pireia/
Цветалин Цонев
25 Jun 2010, 12:22
Правилото на Тейлър срещу Бернанке :)
Европа трябва да игнорира призивите на САЩ за увеличаване на разходите за насърчаване на икономиката и да се придържа към намеренията си за борба с дефицитите. Причината за това е, че подобен подход би заплашил Стария континент с нова рецесия, смята американският икономист Джон Тейлър.
Тейлър, който е автор на прочутото Правило на Тейлър, на чиято база се определя лихвеният процент в САЩ, смята, че точно сега моментът не е подходящ за нови допълнителни разходи, предава Bloomberg.
„Това е важно послание в настоящия момент, особено в навечерието на срещата на Г-20 (която започва в събота, бел. ред.)“, смята Тейлър и призовава Европа да отстоява своите намерения и да не се вслушва в призивите на САЩ.
„Би трябвало да действаме бързо, експедитивно по посока консолидация, тъй като дълговете и дефицитите са твърде големи и ще бъдат в тежест на икономиката. Би било от полза да няма нови стимули, а опити за движение към бюджетна консолидация. Вярвам, че това би било добре за възстановяването“, посочва Тейлър.
По отношение на възможностите за възстановяване на икономиките от кризата, Тейлър е оптимист. „Почти винаги консолидацията идва по-бавно от планираното, така че не смятам, че е редно да се притесняваме за бавния й темп сега. Не виждам рискове от дефлация, нито и от втори икономически спад“, коментира Тейлър.
Мнението му е, че политиката на ниски лихви, провеждана от Фед след дотком балона от 2000 година, е основната причина за силното поскъпване на жилищата в САЩ през последното десетилетие. Така той влиза в конфликт с шефа на Фед Бен Бернанке, който пък смята, че политиката е била правилна.
Джон Тейлър е създател на правило за определяне на оптималния лихвен процент. То използва разликата между оптималното ниво на инфлация и безработицата за оценка на нивото на основната лихва. Според това правило основният лихвен процент в САЩ за периода 2001-2009 година е трябвало да бъде по-висок, отколкото всъщност е бил.
[Only registered and activated users can see links]
Negramoten
25 Jun 2010, 16:20
Гърция разпродава острови, за да спаси икономиката си
[Only registered and activated users can see links]
[Only registered and activated users can see links]
Romania pension cut ruled illegal
[Only registered and activated users can see links]
Romania pension cut ruled illegal
Абе веднъж като вдигнеш прекалено разходите, после трудно се намаляват. Трябват много силни правителства, а къде ги. За нашето не говоря.
Цветалин Цонев
28 Jun 2010, 15:03
Абе веднъж като вдигнеш прекалено разходите, после трудно се намаляват. Трябват много силни правителства, а къде ги. За нашето не говоря.
Да, то нали Кейнс /а баба ми/ казваше, че от хубаво човек не може да го отучиш :D
Почна се.
Германците искат връщане на марката ([Only registered and activated users can see links])
hristovbz
29 Jun 2010, 12:40
Кое точно се е почнало :) Тези анкети показват същите резултати почти през всяка от тези 8 години, не само в Германия, а и в Австрия и тн, но досега никой не им обръща внимание. Медиите са голяма работа :)
Почна се.
Германците искат връщане на марката ([Only registered and activated users can see links])
Съгласен съм за медиите. Но новината става НОВИНА в един определн момент. Никой не го е мислил сериозно пред година-две ама сега...
[Only registered and activated users can see links]
Piraeus unable to pay its debts
The mayor of Piraeus, Panayiotis Fasoulas, informed municipal employees yesterday that City Hall would be stopping all payments following a central government decision to stop funding the debt-ridden authority.
Addressing a press conference, Fasoulas requested a meeting with government officials to find a solution that will allow the municipality to make good on its obligations - to citizens, employees and creditors. The mayor did not rule out the possibility of strike action - without determining what form this would take - to demand the monthly disbursement of some 1.6 million euros.
vBulletin® v3.8.2, Copyright ©2000-2010, Jelsoft Enterprises Ltd.