Делистване на компании от борсата

[Дядо Кольо]

Ще има ли дружества с маркетмейкъри след 1 октомври 2009?
Теория и практика на маркет-мейкинга в България ([Only registered and activated users can see links])

[Boshko]

Теория и практика на маркет-мейкинга в България
26 Юни 2009 | 15:25

Решението на ръководството на Българска фондова борса за реорганизация на Неофициалния пазар на акции и премахването на разделението му на сегмент „А" и „В" е гореща тема с много аспекти, в която се сблъскват от една страна желанието за „разчистване" на капиталовия ни пазар от „непопулярни" емитенти и от друга, как това може и трябва да се случи законодателно. Както вече стана ясно, наблюдението на над 200 публични компании, което трябваше да започне от 1 юли и да продължи до края на септември, бе отложено с три месеца и ще се случи в периода между октомври и края на декември.

Наблюдението цели да се откроят емитентите, които отговарят на минималните изисквания за търговия на Неофициалния пазар на акции, според промените в Правилника на БФБ, одобрени и от КФН в началото на 2009 г. А минималните изисквания са - минимален оборот от 4 хил. лв. и поне 5 сделки средномесечно за последните 3 месеца. В случаите, когато компаниите не отговорят на тези критерии, търговията с акциите им на борсата ще бъде преустановена.

Един от вариантите дадено дружество да отпадне машинално от „черния списък" на наблюдавани компании е представяне на договор между него и инвестиционен посредник за маркет - мейкинг (вж. Приложение № 13 - Правила за регистрация и извършване на дейност като маркет-мейкър).

За целта бяха потърсени мненията на Преслав Китипов, началник отдел "Търговия с акции" в Пощенска банка, маркет-мейкър по емисията на Девин, на Николай Митанкин, ДВИ на Стара планина холд, в който портфейл попадат компании, засегнати от промените в Правилника на БФБ. По темата коментираха още Кирил Гарчев, главен дилър в Булброкърс и Марин Костурски, брокер в БенчМарк Финанс.

Според Преслав Китипов причините една компания да осъзнае необходимостта от маркет-мейкър по своята емисия могат да бъдат различни. „Съществен елемент, обаче е желанието на мениджмънта да поддържа публичния статут на компанията, респективно доверието на инвеститорите на високо ново", коментира той. „От една страна, доброто име е следствие на управлението и финансовия резултат. От друга обаче, ликвидността на съответната акция е компонент при взимането на инвестиционно решение. Тук е и ролята на маркет-мейкърите".

В контекста на въпроса и случая с Девин АД, Преслав Китипов посочи, че компанията е доказала своята ангажираност към инвеститорите, залагаща на отворения диалог, като публично дружество и доброто пазарно представяне, като акция. Дали е лесно да си маркет-мейкър на българския пазар той заяви „Не е трудно, но съотношението риск - възвращаемост е на ниво, което не бих определил като добро".

Според експерта взаимното доверие между мениджмънта на компанията и маркет-мейкъра играе основна роля при установяването на по-дългосрочни отношения. „От друга страна, от голямо значение са още перспективите пред дружеството от гледна точка на възможност за генериране на относително стабилни приходи, а от там и на инвестиционен интерес", коментира Преслав Китипов. „И не на последно място, определящ е и процентът на свободно търгувани акции, в съчетания с концентрацията на „пакети" при големи инвеститори".

„Инвестиционната общност е добре запозната със ситуацията, предизвикана от промените в правилника на БФБ, включително и с факта, че мониторингът бе отложен с 3 месеца и ще започне на 1 октомври 2009 година. Две дружества от портфейла на Стара планина холд АД са обект на интерес - Фазан АД и Българска роза АД", каза Николай Митанкин. „В холдинга проведохме срещи с няколко инвестиционни посредници, на които бяха обсъдени възможностите и параметрите на евентуално маркет - мейкърство. Нашите дружества имат своята специфика по отношение на борсовата търговия с техните акции".

По негова информация Фазан АД е близо до горната граница на параметрите, обявени от БФБ, като дори сделките през май покриват критериите. В случая с Българска роза АД той посочи, че фрий-флоутът там е над 20%, като наблюденията на холдинга показват, че акционерите на това дружество са предимно от типа на по-дългосрочните инвеститори.

„Характерно и за двете компании е, че те изпълняват стриктно ангажиментите си за публичност и прозрачност, редовно и навреме представят регулираната информация на надзорния орган, на борсата и на медиите, и поддържат добре изградените си връзки с инвестиционната общност", коментира още Николай Митанкин.

Продължава...

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[Императорът]

Не мисля, че сега, в кризата, е моментът да се делистват компании заради липса на оборот - така само ще се подсили страхът и несигурността сред инвеститорите.

Говоря принципно - от моите компании застрашени няма.

[Storm]

Големия проблем е, че маркет мейкърство в България на този етап е скъпа услуга. За да си маркет мейкър, трябва да имаш достатъчен паричен ресурс, отлична ликвидност и компании с бъдеще. Към настоящия момент пред всичко това липсва. Посредниците нямат свободни пари, акциите на тези дружества нямат никаква ликвидност, отделен е въпроса с бъдещото им - в една съвсем не малка част това са дружества, които са качени на борсата още през годините, когато бе задължително вследствие на масавата призатизация и чиито собственици с радост биха се отписали, за да не им се налага да разкриват информация. Безсмислено е да се опитваш да правиш изкуствена ликвидност, за това и липсва и интереса от страна на посредниците или ако го има, той е чисто комерсиален - търси се трета страна, на която да се прехвърлят "изкупените" акции, което обезсмисля цялото упражнение и го лишава от така търсената ликвидност - вместо да налива акции, то ще изземва акции от пазара. Допълнително критериите са срамно ниски - за да останат на борсата, без да се налага да имат маркет - мейкър, трябва да имат няколко сделки на 6 месеца - това биха могли да си свършат сами и контролиращите ги фирми, ако имат интерес към публичността. Но тя липсва ... и ако дори и това липсва, нека по добре да ги отпишат и в крайна сметка. Другия вариант е да се въведе нов сегмент на борсата с понижени критерии, но то по ниски от тези не виждам за къде ...

[Дядо Кольо]

Големия проблем е, че маркет мейкърство в България на този етап е скъпа услуга. За да си маркет мейкър, трябва да имаш достатъчен паричен ресурс, отлична ликвидност и компании с бъдеще. Към настоящия момент пред всичко това липсва. Посредниците нямат свободни пари, акциите на тези дружества нямат никаква ликвидност, отделен е въпроса с бъдещото им - в една съвсем не малка част това са дружества, които са качени на борсата още през годините, когато бе задължително вследствие на масавата призатизация и чиито собственици с радост биха се отписали, за да не им се налага да разкриват информация. Безсмислено е да се опитваш да правиш изкуствена ликвидност, за това и липсва и интереса от страна на посредниците или ако го има, той е чисто комерсиален - търси се трета страна, на която да се прехвърлят "изкупените" акции, което обезсмисля цялото упражнение и го лишава от така търсената ликвидност - вместо да налива акции, то ще изземва акции от пазара. Допълнително критериите са срамно ниски - за да останат на борсата, без да се налага да имат маркет - мейкър, трябва да имат няколко сделки на 6 месеца - това биха могли да си свършат сами и контролиращите ги фирми, ако имат интерес към публичността. Но тя липсва ... и ако дори и това липсва, нека по добре да ги отпишат и в крайна сметка. Другия вариант е да се въведе нов сегмент на борсата с понижени критерии, но то по ниски от тези не виждам за къде ...В десетката!
Все пак държа да се направи разграничението с онези около 100-120 компании, за които е ясно, че почти нямат борсово бъдеще - това са дружества в ликвидация или несъстоятелност, дружества без фрий-флоут и такива, които не са се търгували изобщо повече от една година. На мен все ми се иска другите да останат.

[Nikola]

Големия проблем е, че маркет мейкърство в България на този етап е скъпа услуга. За да си маркет мейкър, трябва да имаш достатъчен паричен ресурс, отлична ликвидност и компании с бъдеще. Към настоящия момент пред всичко това липсва. Посредниците нямат свободни пари, акциите на тези дружества нямат никаква ликвидност, отделен е въпроса с бъдещото им - в една съвсем не малка част това са дружества, които са качени на борсата още през годините, когато бе задължително вследствие на масавата призатизация и чиито собственици с радост биха се отписали, за да не им се налага да разкриват информация. Безсмислено е да се опитваш да правиш изкуствена ликвидност, за това и липсва и интереса от страна на посредниците или ако го има, той е чисто комерсиален - търси се трета страна, на която да се прехвърлят "изкупените" акции, което обезсмисля цялото упражнение и го лишава от така търсената ликвидност - вместо да налива акции, то ще изземва акции от пазара. Допълнително критериите са срамно ниски - за да останат на борсата, без да се налага да имат маркет - мейкър, трябва да имат няколко сделки на 6 месеца - това биха могли да си свършат сами и контролиращите ги фирми, ако имат интерес към публичността. Но тя липсва ... и ако дори и това липсва, нека по добре да ги отпишат и в крайна сметка. Другия вариант е да се въведе нов сегмент на борсата с понижени критерии, но то по ниски от тези не виждам за къде ...
За съжаление си много прав. :(

[wannarock]

аз си задавам въпроса колко са тези с борсово бъдеще
може би е малко крайно
ама мажовците в повечето случаи са еднодневки под обстрел

[Императорът]

Така е, Дядо Кольо...
Помня времето когато и Медика напримерно се търгуваше много рядко и много трудно, но г-н Донев направи сосен сплит и свободният обем акции увеличи значително и вече си се връткат редовно... а това е хубава компания.

[Дядо Кольо]

Фондовата борса трябва бързо да промени правилата за делистване ([Only registered and activated users can see links])
Не е нормално на борсата да съществуват дружества, които нямат свободно търгуеми акции
в. Пари, година 2009, брой 208, от 03.11.2009 г. Мирослав Иванов

Госпожо Агайн, наскоро Комисията за финансов надзор обяви вариант на предложения за промени в Закона за АДСИЦ, какви точно са те и кой ги инициира?
- Промените, които бяха включени в проекта на първо четене, са продиктувани не от надзорна необходимост, а по искане на участниците на този пазар през последните няколко години. Ние подготвихме консултационен въпросник, който беше разпратен до асоциациите на участниците в капиталовия пазар и беше качен на сайта на КФН. Искам да отбележа, че такова широко обсъждане при промяна в закон се прави за първи път у нас. Въз основа на получените отговори бяха изготвени измененията, като са възприети предложения, при които има баланс между отговорите на различните групи пазарни участници - АДСИЦ, от една страна, и асоциациите на посредниците, управляващите дружества и директорите за връзки с инвеститорите, от друга. Законопроектът беше приет на първо четене и в момента тече нова съгласувателна процедура с пазарните участници. Така че дискусията по промените в закона продължава, получиха се становища от няколко асоциации и те ще бъдат отразени в окончателния вариант.

Кои предложения се приемат безспорно и около кои са дискусиите?
- Всъщност няма нито едно предложение, при което да съвпадат мненията на всички пазарни участници. Единомислие има по въпроса да се даде възможност на АДСИЦ да може да инвестират на територията на Европейския съюз. Подкрепа среща предложението да се ползват услугите на други банки освен банката депозитар, когато са получени кредити. Против него са само част от банките. Законопроектът не включва предложения, за които подкрепата е само или предимно от АДСИЦ. Такива са възможността дружествата да може да инвестират и в ипотечни облигации или изискването за извършване на пазарна оценка от независим оценител преди придобиване на имот да се отнася само за имоти, чиято стойност на придобиване е над 50 000 лв. В законопроекта не е включено и предложението за въвеждане на изискване за минимален free-float, независимо че нашето мнение като регулаторен орган е по-скоро в посока за въвеждането му. Банките подкрепят това предложение, но АДСИЦ, както и други, отговорили на анкетата - не.

Можем ли да наречем борсово търгувана компания дружество, което само обявява, че няма свободни акции?
- За мен това не е нормално състояние и вероятно не се среща на много други европейски борси. Специално при българските дружества със специална инвестиционна цел има 13 компании, които нямат абсолютно никакъв free-float.

Съществуват и доста такива, които само на теория имат.
- Така е. За нас като регулатор е много по-нормално да има изискване за минимално търгуем обем акции. Тези предприятия трябва да изпълняват своята основна цел, заради която имат и специален данъчен режим, и да предлагат на публиката реална възможност да участва в техните инвестиции. Но както казах, предложението за въвеждане на минимално търгуем обем акции не беше подкрепено и по тази причина не е включено в първия вариант на законопроекта. Много спорен се оказа и въпросът дали да има отлагане в плащането на дивидент. Тази промяна се подкрепя много категорично от 88% от дружествата със специална инвестиционна цел, както и от БАЛИП, от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите и половината банки и физически лица, които са участвали в анкетата. Единственият участник, който в отговора си е отхвърлил тази възможност, е БАУД. Затова този въпрос също е включен в проекта за изменение на закона, който беше разгледан на първо четене.
...
Трябва да бъдат променени критериите или просто да отпадне тази част от правилника на борсата, която ги въведе?
- На последната среща с представители на инвестиционната общност и на БФБ беше направено предложение от всички участници на пазара борсата да се върне временно към стария си правилник. След това да се съгласуват и подготвят съвсем нови критерии за делистване. Беше предложено новите критерии да включват компаниите, които нямат свободно търгуем обем акции, или например дружествата в несъстоятелност.

Доколко представителите на борсата дават индикации, че са склонни да приемат изменения в правилника?
- Не бих могла да отговоря. Вярвам, че ръководството на БФБ разбира, че по време на икономическа криза не е най-подходящият момент пазарните участници да бъдат затруднявани допълнително от административни решения. Още повече че, както стана ясно, зад решението за делистване не стоят финансови мотиви - борсата не плаща такси за броя на регистрираните за търговия при нея дружества.
Все пак ние имаме готовност да включим в проекта за изменение на ЗППЦК задължително търгово предложение от страна на основните акционери на компанията, които са допуснали да бъдат делиствани от БФБ. Считаме обаче, че това не е най-рационалният изход.
...
На какъв етап е проектът за закон за клирингова къща? Той беше подготвян при предишното ръководство на комисията.
- Поискахме мнение от различни пазарни участ-ници, включително и от Централния депозитар, доколко има нужда от такъв закон. Отговорът беше, че към момента не само няма нужда от нов закон, но и не е много подходящо да се изменя толкова драстично регулацията, тъй като тя би създала стрес и затруднение на всички останали пазарни участници. Затова решихме да бъдат направени изменения само в Закона за публично предлагане на ценни книжа, които касаят дейността на Централния депозитар. С тях ще се въведат изменения в частта на Директивата за окончателност на сетълмента. Ще се даде правна възможност за откриване на сметки на други централни депозитари. Вероятно ще се въведе задължение за българския ЦД да осигури възможност за инвестиции на участници от други европейски държави. И обратно, българските пазарни участници да могат свободно да инвестират в държави членки на ЕС.

Промените в частта за окончателния сетълмент по отношение на времето за приключване на сделките ли са?
- Времето за приключване на сделките не се намалява. Това, което директивата въвежда още през 1998 г., но за съжаление тук не е факт, е неотменимостта на сделката. Това изискване реално у нас не се прилага може би поради недостатъчна яснота в закона и вследствие на съдебната практика.

[Дядо Кольо]

Присъствието на борсата е мъчение за някои компании ([Only registered and activated users can see links])
в-к ПАРИ

Госпожо Илкова, водени ли са преговори между БФБ, надзора и браншовите организации за промени в правилника на борсата, така че да не се делистват слаболиквидни компании?
- Преди около 10 дни от Асоциацията на индустриалния капитал инициираха среща, поводът и акцентът на която беше тиражираното от КФН в публичното пространство търгово предложение за отписване. От АИК се възпротивиха на въвеждането на такова изискване. От асоциацията обявиха, че според тях интересите на инвеститорите в публични компании, застрашени от делистване, не са нарушени. Председателят на АИК Васил Велев припомни и тяхно предложение за промени в нормативната уредба, които да дадат възможност за облекчена процедура по отписване. Такъв пример имаше с компании от втората вълна на масовата приватизация. От 1083 автоматично качени на борсата дружества в момента има около 300 останали от този процес компании.

Значи предложенията са по-скоро в посока на промяна на законодателството, така че да се облекчи процедурата по отписване.
- Точно така. АИК от доста време имат такава идея. Тя се отнася до тотално декапитализирани дружества, които дори нямат пари да се отпишат от фондовата борса. Присъствието там за тях е истинско мъчение. Аз бих подкрепила такава законодателна промяна, стига тя да се обоснове добре и да се постави на обсъждане в публичното пространство. Доколкото знам, те са внесли предложения за такава промяна в КФН още при старото ръководство. След промените обаче този въпрос се поизостави на заден план. Мисля, че не присъства в предложенията за изменение на ЗППЦК, които ще бъдат анонсирани в публичното пространство. Впрочем аз не съм виждала до момента такива предложения да са представени, да са обсъждани в публичното пространство. Вярвам, и вие не сте.

А откъде идва „грешката в превода”, че БФБ трябва да промени правилника си?
- Според мен дойде от факта, че АИК казаха, че ще се борят с всички средства срещу въвеждането на задължително търгово предложение. Впрочем за него не се знае нито кой трябва да го отправи, нито кога, нито защо. И така в един момент в хода на срещата акцентът се измести в тази посока - дали не може да си променим правилника. Това беше пълна изненада за нас. Излезе, че едва ли не ако ние не си променим правилника, КФН ще бъде принудена да направи промените в ЗППЦК, с които да бъдат защитени интересите на инвеститорите. Ние отново посочихме мотивите, които са ни накарали да въведем изискването за ликвидност. Един от основните примери за „нарушени права” на инвеститорите от КФН посочва активите на пенсионни фондове в застрашени от делистване компании. Господин Абаджиев от асоциацията на пенсионните дружества обаче обясни, че те водят разговори в КФН за промени в Кодекса за социално осигуряване. С тях ще се даде гратисен период, така че да се освободят от акциите на компании, които от 1 януари няма да се търгуват на регулирания пазар.

Поискаха ли от надзора да промените правилника си?
- Те попитаха дали сме готови да го променим. Това е въпрос, на който няма как да се даде отговор на момента. Решението за правилника е на съвета на директорите и само той може да го промени. Ние имахме в четвъртък заседание, но точно такава възможност не беше обсъждана. Участниците в него трябва да бъдат подробно запознати с казуса.
Искам да припомня, че ние взехме решението за новия правилник след широка дискусия. То е подкрепено от Асоциацията на банките, които не присъстваха на срещата, която цитирахме. В целия процес на решение бяхме подкрепяни и от АИК. От всички браншови организации единствено от БАЛИП бяха против.

А измени ли се нещо на пазара от момента, в който вие въведохте новия правилник, така че да трябва да го променяте пак?
- За мен няма никаква промяна. Единственото изключение са анонсираните намерения на надзора за промени в ЗППЦК, включително задължително търгово предложение в компании при делистване от борсата. Нищо друго ново няма. За момента ние си имаме действащ правилник, при това одобрен от КФН, макар и от старото ръководство. Аз не мисля обаче, че има значение кой персонално го е одобрил. Тук говорим за институции.
Връщането на стария правилник би означавало отстъпление с 1-1.5 години назад от стратегията за развитие на борсата. Затова и моето учудване е голямо, че може да се предлага такава стъпка. Как биха погледнали на това нашите чуждестранни партньори? Важното в момента е идването на нови, качествени компании на борсата. Ние работим в тази посока. Това искат инвеститорите - качествени финансови инструменти, в които да влагат. А не квазипублични компании. Иначе ще се въртим в омагьосания кръг, че инвеститорите не идват, защото няма ликвидност, а няма ликвидност, защото няма качествени инструменти.

[B.Graham]

Присъствието на борсата на някои компании е мъчение и за инвеститорите.

[Дядо Кольо]

Надзорът заплашва борсовия оператор с принудителна мярка, ако свали слаболиквидните компании от търговия ([Only registered and activated users can see links])
Ако Симеон Дянков прецени, че дружествата трябва да останат на борсата, КФН ще наложи принудителна мярка за изпълнение спрямо оператора, казва Ралица Агайн-Гури във в-к Пари.

[wannarock]

Присъствието на борсата на някои компании е мъчение и за инвеститорите.


никой не ги кара инвеститорите насила да се мъчат с тях ;)

[Дядо Кольо]

Нарочно пуснах точно това изречение. Струва ми се, че не е добре обмислено от автора. :blushed:
Как така ако СД прецени? Кой преценява в държавата ни, а? ;)

[wannarock]

Нарочно пуснах точно това изречение. Струва ми се, че не е добре обмислено от автора. :blushed:
Как така ако СД прецени? Кой преценява в държавата ни, а? ;)


как кой? ББ

[Boshko]

Интересът към договори за минимална ликвидност се повишава
03 дек 2009, 17:38
От Весела Николаева

Само четири публични компании имат сключени договори с инвестиционни посредници за осигуряване на ликвидност, т.нар. маркет мейкъри, но се очаква през следващата година те да станат повече. Това стана ясно от запитване на "Дневник" до Българската фондова борса и до посредници. Според данните от пазарния оператор компаниите, които към момента имат сключени договори с маркет мейкъри, са "Девин", "Холдинг Асенова крепост", "Мен инвестмънт груп" и "Европа лайн груп". Маркет мейкър на последните две е "Бета корп", Централна кооперативна банка обслужва "Холдинг Асенова крепост", а Юробанк И Еф Джи България – "Девин". Вече са подадени заявления и за "Енемона", която също ще се обслужва от Юробанк, както и за "Стройинвест холдинг" от "Бета корп".

Тихомир Каунджиев, анализатор в "Бета корп", коментира, че има интерес от много компании за наемането на маркет мейкъри, а основната причина са новите правила на БФБ, според които до регулирания пазар ще бъдат допускани само компании, отговарящи на критерии за ликвидност. Те трябва да имат средномесечно поне 4 хил. лв. оборот и по 5 сделки за последните три месеца или да имат сключен договор с маркет мейкър. Каунджиев очаква, ако новите правила не бъдат отменени, както настоява голяма част от инвестиционната общност, интересът на компаниите да се засили следващата година.

"Някои от дружествата наистина искат да останат на борсата и промените ги подтикват да сключват такива договори, ако нямат достатъчно ликвидност", каза той.
Възнаграждението, което компанията плаща на посредника, е различно – то се определя като процент от свободно търгувания обем акции и очаквания брой сделки, които ще се сключват. Сроковете на договорите са за една година, а освен осигуряването на определен брой сделки посредникът гарантира, че разликата между офертите му "купува" и "продава" ще бъдат в определени граници – 10% за дружествата, които се търгуваха на сегмент Б от неофициалния пазар на БФБ до влизането в сила на новите правила, и 5% за останалите. Представители на посредници обясниха, че освен заплашените от сваляне от регулиран пазар дружества интерес има и от другите компании, които искат да повишат ликвидността си, за да привличат големи институционални и чужди инвеститори.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links] ost_se/)

[Boshko]

Надзорът започна производство срещу борсата заради делистванията
09 дек 2009, 18:58

Комисията за финансов надзор (КФН) направи първа стъпка в намеренията си да блокира плановете на борсата (БФБ) да свали от търговия акциите на над 200 слабо търгувани публични дружества. Зам.-председателят на надзора Ралица Агайн е открила производство по издаване на акт, с който да принуди ръководството на БФБ да се откаже от намеренията си. Това научи "Дневник" от свои източници на пазара. Вчера Ралица Агайн не беше открита за коментар, а изпълнителният директор на БФБ не отговори на изпратените от "Дневник" въпроси.

Производството е започнало във вторник, като борсовото ръководство е било известено за това с писмо. Заради изискването на регулатора евентуални възражения срещу процедурата да се направят до края на деня от БФБ мигновено са възразили срещу мярката и са поискали тя да бъде прекратена. Комисията ще трябва да се произнесе в 14-дневен срок, като или ще трябва да накаже оператора, или да уважи молбата му и да прекрати производството. В първия случай борсата ще може да обжалва - първо пред самия надзор, а след това и пред административния съд, като обаче до съдебното решение ще трябва да се съобразява с мярката, т.е. няма да може да свали от търговия акциите на нисколиквидните компании.

Както вече стана ясно, след 1 януари повече от 900 хил. български граждани може да останат без реален пазар за акциите си, голяма част от които придобити по времето на масовата приватизация. Толкова са миноритарните акционери в около 229 публични компании, които борсата планира да свали от търговия след тази дата заради това, че те не отговарят на минималните критерии за ликвидност в правилника за борсова търговия. В тези дружества инвестиции за няколко десетки милиона лева имат взаимни и пенсионни фондове, което предизвика недоволството им и противоречия с ръководството на борсата. Заради невъзможността институциите на пазара да стигнат до компромис в ролята на арбитър по проблема влезе дори финансовият министър Симеон Дянков.

Още в края на миналия месец Агайн обяви, че принудителната мярка е един от вариантите за противодействие. "Дори да няма промяна в решението на борсата и министър Дянков да го подкрепи, ние ще наложим принудително административна мярка на БФБ за връщане на стария правилник, за да се предотврати загубата на пари за инвеститорите", заяви тогава Агайн.

Във възражението си до КФН от борсата са подчертали, че откритото производство е в пълно противоречие с действащото законодателство. Нещо още по-интересно, от БФБ са възразили, че принудителната мярка е недопустима заради друго неприключило още производство на Агайн във връзка с член от правилника, касаещ организацията на пазарите. Именно в тази част според някои експерти има юридически пропуски и това може спъне финансовия надзор по-нататък, ако се стигне до съдебен процес. Наред с това борсовият правилник, с който над 200-те компании могат да бъдат изхвърлени от регулирания пазар, вече е получавал одобрение от предишния състав на КФН още в началото на годината.

"Моментът за делистването е крайно неподходящ. Част от тези дружества е удачно да бъдат свалени, но в друг момент. Борсата можеше да го направи например във възходящ пазар - 2005-2007 г.", коментира пред "Дневник" бившият зам.-председател на КФН Димана Ранкова. "Друг е въпросът, защо регулаторът реагира едва сега, след като проблемът е още от лятото", добави тя.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links] ata_zaradi/)

[Boshko]

КФН задължи БФБ-София в срок от 3 работни дни да отмени делистването
10.12.2009 15:25

КФН задължава Съвета на директорите на БФБ-София в срок до 15 декември 2009 г. да приеме изменения в правилника си, с които да отпадне делистването на около 229 публични дружества, показва решение на Ралица Агайн, зам.-председател на КФН.

Въпросните дружества не отговарят на въведените от БФБ-София изисквания за оборот и брой сделки, а именно средномесечен оборот от 4 хил. лв. и минимум 5 сделки на месец.

КФН налага промяна в чл. 3, ал. 1, чл. 7, чл. 8 и чл. 37 от част ІІІ „Правила за допускане до търговия” към Правилника за дейността на „БФБ - София” АД, с които да отмени промените, въведени в посочените разпоредби с решението на Съвета на директорите на „БФБ - София” АД от 11.12.2008 г.

Така Ралица Агайн налага промяна на правилника, одобрен от предшественичката й Димана Ранкова.

Решението на Ралица Агайн подлежи на обжалване в 14-дневен срок (Reshenie_1003.pdf ([Only registered and activated users can see links])).

КФН е обсъдила с БФБ-София намаренията си за налагане на принудителна административна мярка. В предоставения срок до края на работния ден на 8 декември в комисията е получено възражение във връзка със заповедта от изпълнителните директори на БФБ Бистра Илкова и Иван Такев.

Във възражението се посочва, че БФБ поддържа мотивите си, като счита, че не е допустимо прилагането на настоящата принудителна административна мярка, тъй като е налице неприключило производство по заявление за одобрение на изменение на Правилника, касаещо чл. 3 от част ІІІ, който е част от предмета на производството.

Изложената позиция на БФБ е, че основната цел на предприетите промени от страна на борсата е постепенно да се изгради нова визия на българския регулиран пазар и той да стане по-привлекателен за инвеститорите, включително и за чуждестранните. Също така от БФБ посочват, че голяма част от подлежащите на делистване компании често не спазват законовите срокове за оповестяване на информация, а в някои случаи и не предоставят такава.

Източник: [Only registered and activated users can see links] ([Only registered and activated users can see links])

[wannarock]

Над 200-те нисколиквидни компании няма да бъдат отписани от борсата
15 Декември 2009 17:08

Акциите на 229-те публични компании, които бяха заплашени да бъдат отписани от регулирания пазар на Българската фондова борса (БФБ), ще продължат да се търгуват там и след 1 януари тази година. Борсовият оператор е внесъл изисканите от регулатора КФН промени в правилника за търговия, с което книжата на въпросните дружества ще останат. Това потвърди пред Дневник Виктор Папазов, председател на съвета на директорите на БФБ.

Измененият правилник ще бъде изпратен в надзора за одобрение и едва след това ще влезе в сила, уточниха още от БФБ.

В началото на миналата седмица зам.-председателят на надзора Ралица Агайн откри производство срещу БФБ, с което задължи ръководството на оператора да се откаже от плановете си да свали от търговия акциите на нисколиквидните компании, в които акционери са над 900 хил. български граждани, някои от тях още от времето на масовата приватизация. Срокът, в който борсата трябваше да изпълни изискванията на регулатора, изтича днес.

Естествено, че ще се съобразим с принудителната мярка на КФН. Ние сме поднадзорно лице и трябва да спазваме законите, заяви пред Дневник Виктор Папазов. Той отказа да коментира дали ръководената от него институция ще обжалва мярката на КФН в съда. Продължаваме да държим на становището си, че тези компании не са за пазара, каза още той.

Производството на КФН срещу БФБ започна във вторник миналата седмица. Заради изискването на регулатора тогава евентуални възражения срещу процедурата да се направят до края на деня от БФБ възразиха веднага срещу мярката и поискаха тя да бъде прекратена. Комисията ще трябва да се произнесе в 14-дневен срок, като или ще трябва да накаже оператора, или да уважи молбата му и да прекрати производството. В първия случай борсата ще може да обжалва - първо пред самия надзор, а след това и пред административния съд, като обаче до съдебното решение ще трябва да се съобразява с мярката.

Източник: Вестник Дневник

[wannarock]

вари го, печи го ...

Иван Такев: БФБ-София категорично трябва да се изчисти от неликвидните компании
21 Декември 2009 12:19

Инфосток се обърна към Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса - София, който коментира забраната за отписването на неликвидните компании от БФБ-София и дава насоки за развитие на родната борса.

Г-н Такев, стана ясно, че БФБ-София няма да отпише предвидените 229 дружества. Ще предприеме ли борсата нещо в тази насока през следващата година?

Това ще бъде предмет на последващо обсъждане през самата година.

Ще обжалва ли БФБ наложената мярка от КФН в съда?

Мярката вече е обжалвана пред Върховния административен съд.

Продължавате ли да смятате, че борсата трябва да се изчисти от неликвидните и слаболиквидните компании?

Категорично. Продължаваме да считаме, че всичките тези 10-12 години, през които повечето от тях бяха и продължават да са публични само на хартия и не се търгуваха, трябва да са повече от достатъчно, за да се убеди всеки, че с такива компании не може да се прави пазар. Многократно в публичното пространство сме защитавали и мотивирали това ни становище, както и твърдото ни убеждение, че интересите на всички акционери са абсолютно защитени от закона при делистване от борсата – компаниите не губят публичния си статут и продължават да бъдат поднадзорно лице на Комисията за финансов надзор; акционерите им в случай, че желаят, могат да се освободят от акциите си или на извънборсовия пазар или като приемат търгово предложение за изкупуване на техните акции по справедлива цена, одобрена от КФН.

Ако някой смята обратното, тоест, че с тези компании може да се прави пазар, защо не пробва да организира една многостранна система за търговия с тях и нека да видим какъв ще е резултата.

Не сте ли на мнение, че покрай неликвидните компании, ще изгорят и недотам толкова лошите, с които има сделки, но не толкова често колкото преди? Не трябва ли да се променят критериите за отписване в този смисъл?

Ако мениджмънтът на компанията вярва, че тя има потенциал и липсата на търговия в момента е само временно явление, то той ще предприеме необходимите стъпки, като например да ангажира маркет-мейкър. Ако ли не, то не виждам смисъл въобще да се инвестира в дружество, чиито собственици и управляващи не се интересуват от подобен въпрос, каквото е борсовото присъствие. Все пак борсата е място, където дадени компании се търгуват, а не нещо друго. В тази връзка необясним и озадачаващ е факта, че редица от компаниите, поставени под наблюдение, са с 0% free float.

Много интересно е защо през целия този период в който борсата извършваше широкомащабна кампания за оповестяване на новите правила в публичното пространство, не видяхме нито едно интервю с представители на тези компании - с тези които имат 0% free float, които са в ликвидация и несъстоятелност, които нямат сключен договор с информационна агенция за разкриване на информация и по този начин нарушават закона и интересите на инвеститорите, с компании, с чиито акции не имало сключени сделки години наред и т. н.

Сегментите на борсата по стария начин ли ще останат или ще има промяна в различните сегменти на Неофициален пазар, както беше предвидено, въпреки че приемате мярката на КФН?

Изпълнявайки мярката, ние сме длъжни да оставим сегментите съобразно предишната структура, а именно – неофициален пазар с два сегмента, А и Б, като на втория са листнати всички компании, които имат под 5 сделки или оборотът с които е под 4000 хил. лв. средномесечно.

Ще проведете ли разговори с различните асоциации на участниците на пазара (БАУД, БАЛИП, АДВИП, АИКБ, БАДДПО), за да стигнете до общ извод дали абсолютно всички компании да бъдат оставени и какво да се прави от тук нататък? Склонни ли сте да се вслушате в инвестиционната общност?

Принципен въпрос е, че всяко предложение за промяна в правилника на борсата бива предварително съгласувано с всички от асоциациите, обединяващи участниците на пазара. Така е било и в конкретния случай – преди да пристъпи към промени в правилника в края на 2008 г. борсата извърши такова съгласуване и получи подкрепа от мнозинството от участниците. Сега обаче не съм убеден, че може да бъде постигнат вариант, удовлетворяващ всички от страните. Тази дискусия тече повече от година без да е налице какъвто и да е било консенсус. И все пак трябва да си зададем въпроса, ако трябваше да започнем в настоящия момент на чисто, щеше ли инвестиционната общност да иска точно с тези компании да правим капиталов пазар?

Подкрепяте ли предложението за промяна на Съвета на директорите на БФБ по предложение на Министерство на финансите, което трябва да се гласува на 20 януари? Според Вас нещо ще се промени ли с тази смяна и защо се прави?

С писмо от 25 ноември Министерството на финансите като принципал на държавния дял в размер на близо 44 процента от капитала на борсата ни информира, че е настъпила промяна в служебното положение на досегашния представител на държавата в Съвета на директорите. В тази връзка министерството счита, че същия следва да бъде сменен, поради което се налага свикване на извънредно Общо събрание за замяната му с друг.


Министър Дянков каза, че има проявен интерес към БФБ-София от немската и австрийската борси. Подкрепяте ли продажбата на държавния дял от БФБ по този начин или според Вас трябва да се извърши приватизация на родната борса по друг начин? Кой е най-добрият вариант за развитие на БФБ според Вас?

Още през 2007 г. интерес за закупуване на държавния дял бе изразен от няколко европейски борсови оператора, измежду които немската и австрийската борса. Въпросът обаче не е поставян в публичното пространство от известно време, т. е. поне в момента ние не разполагаме с информация дали той все още е налице у предишните кандидати.

Факт е, обаче, че наличието на чуждестранен оператор като основен акционер на борсата, е първостепенният фактор, от който зависи по-нататъшното развитие на БФБ-София АД. За мен, без с това да ангажирам самата борса, това би бил най-добрия вариант, тъй като най-малкото пред всеки кандидат може да бъде поставено предварително условието да се ангажира със следването на определена политика за развитие.

Беше обсъждан и вариантът борсата да осъществи публично предлагане. Доколкото обаче там не могат да се поставят изисквания към купувачите и потенциално всеки може да стане собственик на държавния дял, този метод като че ли не е най-удачният вариант за пазар, който се нуждае от подкрепа от страна на стратегически инвеститори.

Факт е, че например Варшавската борса пристъпи към този метод едва когато усилията на държавата да привлече голям борсов оператор като собственик не дадоха резултат.

Кога евентуално очаквате да има промяна в собствеността на борсата и очаквате ли след това да има промени в управителните органи на борсата?

Отговорът на първата част на въпроса се съдържа в казано по-горе, тоест конкретните планове и срокове за промяна в собствеността зависят от принципала на държавния дял в лицето на Министерство на финансите. Възможно е, но не и задължително, това да е съпроводено с промяна в управителните органи на БФБ-София АД.

Очаква ли се излизането на големите енергийни дружества на БФБ и ако те бъдат пуснати, ще се раздвижи ли търговията?

Дружествата в структурата на Българския енергиен холдинг определено са един от най-силните стимули за развитие на пазара, с който в момента разполага държавата и който може да използва сравнително бързо. Компаниите са доста големи за местните мащаби, оперират в перспективен сектор по мнението на много експерти, т. е. могат да предизвикат сериозен интерес и от чуждестранни инвеститори, съответно това би довело до сериозни приходи за бюджета.

Борсовата приватизация преди време се доказа като силно ефективен и прозрачен метод, при това носещ сериозни приходи за продавача, т. е. държавата. За съжаление не бе използвана въобще като средство през последните няколко години. Същевременно, присъствието на компаниите на пазара и след финализиране на процедурата за раздържавяване ще задържи инвеститорския интерес със сигурност.

Предполагам, че всички си спомнят, че в началото на 2005 г. с приватизацията на БТК АД бе постигната висока средна цена за акция, а през първото тримесечие на същата година целият пазар бе силно повлиян от това едно-единствено събитие и отбеляза много сериозен ръст.

В момента обемите на търговия са твърде ниски. Кога и какво въобще очаквате да раздвижи инвеститорите на БФБ?

След сериозните спадове през последните две години е обяснимо защо доверието на инвеститорите е ниско, а оттам и склонността им да търгуват. В този смисъл, считам, че постепенното възстановяване на доверието е ключът към повишаването на ликвидността на пазара и обемите на търговия.

Въпросът е кой факт може да повлияе по-продължително, а не еднократно върху тези процеси. Разбира се, на първо място това би трябвало да се финансовите резултати на публичните компании. Ако те покажат признаци за стабилизиране като цяло, а не за отделни компании, както е в момента, то това може да е първата стъпка към възстановяване на доверието.

На следващо място, положителна роля може да окаже навлизането на пазара на чуждестранни институционални инвеститори и посредници, макар този процес да е сравнително по-дълъг.

На трето място, реализирането на приватизационните сделки с компаниите от БЕХ, както стана дума по-горе, освен че ще засвидетелства подкрепата на държавата за пазара, ще предостави нови възможности за инвестиции в считан за перспективен отрасъл.

Не на последно място, даването на възможност т. нар. сребърен фонд да инвестира в български акции не означава непременно, че това ще доведе до рязък скок на пазара, но определено е обстоятелство, което може да вкара допълнителна ликвидност.

инфосток

[Цветалин Цонев]

Има дружества фантоми, декапитализирани и почти без счетоводство от много години-тях трябва да делистнат-другото защо им е да го будат-какво печелят?! Нали за това има сегменти и т.н Ако си плащат таксите тези дружества, значи приемат БФБ като благо само нямат ясни "упътвания" как да използват това благо:)

[Boshko]

Има дружества фантоми, декапитализирани и почти без счетоводство от много години-тях трябва да делистнат-другото защо им е да го будат-какво печелят?! Нали за това има сегменти и т.н Ако си плащат таксите тези дружества, значи приемат БФБ като благо само нямат ясни "упътвания" как да използват това благо:)


Много точно казано. :)

[wannarock]

когато едно нещо може да се обясни с простотията на хората, няма нужда да се търсят разумни доводи...

[Цветалин Цонев]

Дянков: Делистването на компании от БФБ ще бъде след кризата
22 Декември 2009 12:30

Ако има делистване, това трябва да стане само след като сме излезли от кризата, заяви финансовият министър Симеон Дянков относно решението на КФН да спре делистването на над 200 компании от БФБ. Вицепремиерът е обяснил, че е бил арбитър на спора между Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса.

Изслушах и двете страни. Поисках анализ и те ми го подадоха. Моето мнение е, че в момент на криза делистването е лоша идея, каза Дянков. Министърът се аргументира с две основни причини: по време на криза се очаква да има много по-малко движение, тъй като хората имат много по-малко пари и са много по-чувствителни към риска. И освен това в подобен етап правилата са други, а именно, че трябва да се изчака да се нормализира положението. Радостен съм, че се взе правилното решение, подчерта финансист № 1.

На въпрос ще има ли делистване, след като свърши кризата, Дянков отговори: Дори това не е сигурно. Едно делистване застрашава правата на миноритарните собственици. След девет месеца ще видя как ще са защитени правата на дребните акционери и ако не съм удовлетворен тогава с отговора, пак ще казвам, че делистването трябва да се забави, докато имам правилния отговор. На въпрос как ще мотивира издиганата от него кандидатура на Пламен Дерменджиев за представител на държавата в БФБ, Дянков отговори: Ще има големи изненади в края на годината.

Източник: Вестник Класа

[Only registered and activated users can see links]

[_1912_]

Задължителните търгови предложения за отписване от борсата отиват в историята

Делистването на публични компании ще може да става с единодушно решение на общото събраните на акционерите, без да е необходимо да се отправя търгово предложение. Това предвиждат промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, които надзорът предлага. Изискването в момента е мажоритарният собственик да обявява търгово към малките акционери, ако иска да отпише дружеството от борсата. Част от играчите на пазара обаче изразиха несъгласие с предстоящите промени.

Казус

Дружествата, които са привлекли капитал чрез БФБ, трябва да се отписват само чрез търгово предложение, категоричен е Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Организацията обединява много от емитентите на ценни книжа, които се търгуват на борсата. Според Велев чрез решение на общото събрание би трябвало да се делистват единствено компаниите, качени на борсата по време на масовата приватизация, чрез административно решение. Велев е скептичен, че това може да се приложи на практика, тъй като в много от тези дружества има акционери, които не са живи или тотално са абдикирали от правата си на собственици.

Посредниците

За разлика от емитентите инвестиционните посредници адмирират идеята на КФН. Напълно подкрепяме предложената в Закона за публично предлагане на ценни книжа промяна, каза Любомир Бояджиев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и член на съвета на директорите на Българската фондова борса. Проверка на в. Пари обаче показа, че посредниците не подкрепят единодушно отпадането на задължителното търгово предложение при отписване и заместването му с единодушно решение на акционерите.

Тази възможност е абсурдна, защото трудно може да се постигне кворум на дружества с изключително раздробена акционерна структура, смята Стоян Николов, изпълнителен директор на Първа финансова брокерска къща. Изпълнителният директор на ИП "Карол" Ангел Рабаджийски одобрява идеята на надзора, но също смята, че от тази възможност ще може да се възползват само дружествата с малка акционерна структура.

Ако наистина има 100% съгласие сред акционерите, е разумно делистването да стане само с решение на общото събрание, смята Стоян Тошев, председател на Българската асоциация на управляващите дружества.

От Комисията за финансов надзор са уверени, че правата на акционерите не са застрашени с евентуалната промяна. Установихме, че има пропуски в закона, и затова решихме да го допълним с възможност за делистване чрез решение на акционерите, обясни Ралица Агайн-Гури, зам.-председател на Комисията за финансов надзор. Тя поясни, че дори и при провеждането на общо събрание за втори път отново се изисква решението да е взето чрез гласовете на всички акционери. Според сегашните разпоредби на ЗППЦК решенията на ОСА, свикано след провала поради липса на кворум на първото събрание, може да се взимат с мнозинство от присъстващите акционери.

Възможност или не

Броят на дружествата, които бяха застрашени от делситване през миналата година, достигна 226. Над 90% от тях са качени за търговия на БФБ от масовата приватизация в България. Това са дружества, за които част от участниците на капиталовия пазар смятат, че трябва да се дава възможност за делистване чрез единодушно решение на акционерите. Дали обаче това ще се случи, зависи от решението на Народното събрание, което трябва да одобри промените в нормативната уредба, предложени от КФН.

[Only registered and activated users can see links]

[Дядо Кольо]

Задължителните търгови предложения за отписване от борсата отиват в историята

Делистването на публични компании ще може да става с единодушно решение на общото събраните на акционерите, без да е необходимо да се отправя търгово предложение. Това предвиждат промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, които надзорът предлага. Изискването в момента е мажоритарният собственик да обявява търгово към малките акционери, ако иска да отпише дружеството от борсата. Част от играчите на пазара обаче изразиха несъгласие с предстоящите промени.
Ето цитат от писмото на АИКБ:
Предложеният в проекта текст въвежда практически неприложима хипотеза за част от онези компании в България, които формално придобиха публичен статут преди повече от 13 години, но по същество днес това са ниско ликвидни компании, които обективно нямат характеристиките и поведението на публични дружества. В акционерния състав на тези дружества фигурират физически лица – миноритарни акционери, които никога не са проявявали интерес към своята инвестиция, а друга част от тях са починали и това прави прилагането на текста практически невъзможно. Присъствието на такива компании на Българската фондова борса води до принизяване на нейното качество като цяло и по същество представлява фактор, който отблъсква потенциалните инвеститори. Считаме, че предложеният от нас вариант защитава в максимална степен правата на миноритарните акционери.

Това е така, защото предложеният в проекта текст е пълна подигравка. Защото става дума за компании, които са принудително публични, всички те до една имат починали акционери и такива, които са "зачертали" тази инвестиция (инвестиция ли?) и никога няма да отидат на събрание.

[obafeme]

Ето цитат от писмото на АИКБ:
Предложеният в проекта текст въвежда практически неприложима хипотеза за част от онези компании в България, които формално придобиха публичен статут преди повече от 13 години, но по същество днес това са ниско ликвидни компании, които обективно нямат характеристиките и поведението на публични дружества. В акционерния състав на тези дружества фигурират физически лица – миноритарни акционери, които никога не са проявявали интерес към своята инвестиция, а друга част от тях са починали и това прави прилагането на текста практически невъзможно. Присъствието на такива компании на Българската фондова борса води до принизяване на нейното качество като цяло и по същество представлява фактор, който отблъсква потенциалните инвеститори. Считаме, че предложеният от нас вариант защитава в максимална степен правата на миноритарните акционери.

Това е така, защото предложеният в проекта текст е пълна подигравка. Защото става дума за компании, които са принудително публични, всички те до една имат починали акционери и такива, които са "зачертали" тази инвестиция (инвестиция ли?) и никога няма да отидат на събрание.

за такива дружества си има squeeze out процедура, какъв е проблемът?

[Дядо Кольо]

за такива дружества си има squeeze out процедура, какъв е проблемът?
Проблемът е, че никой мажоритар няма да даде пари (дори при сегашните цени), за да купува шитове. Тези компании спазват закона, колкото да не ги глобят. Дават излишни пари - за борса, за комисия, за депозитар... Излишни, защото никой не ги е питал дали искат да са публични. Такъв оксиморон няма никъде по света. Но ако махнат стотина такива компании, в изброените по-горе "ясли" няма да постъпят около 300 х.лв. И не на последно място, тяхното присъствие в списъка на листнатите компании принизява неговото качество.
ДауДжонс отново минал 11 000 пункта, но с такива "качествени" компании Софикс няма как да се върне на нивото от преди 18 месеца.

[obafeme]

Проблемът е, че никой мажоритар няма да даде пари (дори при сегашните цени), за да купува шитове. Тези компании спазват закона, колкото да не ги глобят. Дават излишни пари - за борса, за комисия, за депозитар... Излишни, защото никой не ги е питал дали искат да са публични. Такъв оксиморон няма никъде по света. Но ако махнат стотина такива компании, в изброените по-горе "ясли" няма да постъпят около 300 х.лв. И не на последно място, тяхното присъствие в списъка на листнатите компании принизява неговото качество.
ДауДжонс отново минал 11 000 пункта, но с такива "качествени" компании Софикс няма как да се върне на нивото от преди 18 месеца.

все пак говорим за 2-5 хил. лв. на дружество. мажоритарите едно време са давали повече за тези шитове, така че защо да не дадат още едни хилада лева за търгово предлагане и да се махат или предпочитат да си плащат таксите на борсата, депозитаря, комисията и т.н.